Решение № 904 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2010 г.

Решение № 904 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Български документи за самоличност" против решение № 1555/18.05.2010 г., постановено по адм. дело № 6003/2009 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № 2004005288/15.05.2004 г. за налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България" спрямо Божидар Димитров Гърдев, на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, на началника на НБДС-ДНСП. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Ответникът Божидар Димитров Гърдев в писмено становище оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените доводи, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед за налагане на принудителната административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и не е съобразена с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД/ в редакцията си към датата на издаване на заповедта/, съгласно която не се разрешава напускане на страната на лица, а паспортите и заместващите ги документи не се издават или издадените се отнемат на данъчнозадължени лица, за които е поискана забрана по реда на чл. 145, ал. 8, т. 2, букви "а" и "б" ДПК. Целта на всички принудителни мерки е определена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Обжалваната заповед е издадена в нарушение на изискванията на чл. 2, т. 3 от Протокол 4 и чл. 13 от Конвенцията, които с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията имат предимство пред нормите на вътрешното право, в случая пред разпоредбите на чл. 75, т. 5 и чл. 79, ал. 2 ЗБЛД, които им противоречат. Съгласно чл. 1 от Конвенцията, България е длъжна да осигури на всяко лице под нейна юрисдикция, правата и свободите, определени в част I на Конвенцията. В случая релевантна е нормата на чл. 2 от Протокол 4 към Конвенцията относно признаването на някои права и свободи освен вече провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол. Протокол 4 е неделима част от Конвенцията и по точно от нейната част I "Права и свободи".