Решение № 5521 от 29.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, срещу решение 4669 от 07.07.2022 г., постановено по адм. дело 640 по описа на Административен съд София град за 2021 г., в частта с която е отменен ревизионен акт (РА) Р-22220619005908-091-001/23.09.2020 г., относно установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2014 г. Касаторът навежда наличието на касационни основания за отмяна на решението в обжалваната му част, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба изрично е посочено, че касаторът не обжалва решението, в частта, с която първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт относно установения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. за осъществяване на търговска дейност чрез куриерска фирма Еконт Експрес ЕООД. Твърди, че за данъчния период 2014 г. е установено значително превишение на извършените от ревизираното лице разходи в размер на 70 474.62 лв., въз основа на което на Н. Михайлова е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. Излага съображения, че в съдебното решение /в обжалваната част/ не е извършен анализ на наличните по преписката доказателства. Твърди, че във връзка с установеното превишаване на разходите за данъчния период 2014 г. е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, което не е обсъдено от съда. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък /л.25/. Ответникът Н. Михайлова, чрез адв. Димов, в подробно писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, по същество на спора дава мотивирано заключение, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт 22220619005908-091-001/23.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с решение 1848/07.12.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на еднолични търговци за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. в размер на 11 979.01 лв. и лихви в размер на 5 194.39 лв., както и задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г. в общ размер на 7 047.46 лв. и лихви в размер на 3 863.87 лв. С решението си първоинстанционният съд е отменил изцяло ревизионния акт. Предмет на настоящият спор е решението на административния съд, в частта, с която ревизионния акт е отменен във връзка с установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г. в общ размер на главница 7 047.46 лв. и лихви в размер на 3 863.87 лв. В касационната жалба изрично е посочено, че решението не се обжалва, в частта с която съдът е отменил ревизионния акт, относно установения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., поради което решението в тази част не е предмет на настоящият спор и е влязло в сила. За да стигне до крайния извод за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в рамките на проведено ревизионно производство според установените в ДОПК правила, спазена е и изискуемата форма относно съдържанието на акта по чл.120 ДОПК. При проверка на ревизионния акт относно съответствието му с материалния закон е посочено, че въз основа на приложените по делото доказателства не се установява наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Следователно не може да бъде приложена презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съдът е изложил съображения, че за наличието на предпоставки по чл. 122 ДОПК, административният орган се позовава единствено и само на представените на оптичен носител в табличен вид данни, във връзка с извършените куриерски услуги от Еконт Експрес ЕООД. Съдът е изложил съображения, че непредставянето на оригиналните писмени документи от Еконт Експрес ЕООД, възпрепятства ревизираното лице да проведе доказването си чрез оспорване на истинността на документите, на които се позовава органът, и да защити правата си в пълен обем. Според съда находящите се на диск РКО и парични преводи не установяват съществените елементи на твърдените доставки като предмет, стойност и условия и само въз основа на тях не може да се приеме, че се касае за плащания по направени доставки, което да формира облагаем доход на Н. Михайлова от стопанска дейност като едноличен търговец по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ. Посочено е, че в по-голямата си част представените снимки са неясни и нечетливи. Въз основа на изложеното съдът е приел, че не са налице данни за укрити приходи или доходи. По изложените съображения първоинстанционният съд е приел, че с РА неправилно са определени задълженията по ЗДДФЛ за всички посочени в ревизионния акт данъчни периоди, поради което е отменил ревизионният акт като незаконосъобразен. Касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви, във връзка с установеното превишаване на разходите над приходите на ревизираното лице за 2014 г. За да установят това превишение, приходните органи не са споделили твърдението на ревизираното лице, че към началото на ревизирания период е разполагала със сумата от 90 000 лв. и са приели, че към началото на 2014 г., е разполагало със сумата в размер на 5 000 лв. Като са обсъдили приходите и разходите на Михайлова за 2014 г., приходните органи са приели, че е налице превишение на извършените от ревизираното лице разходи в размер на 70 474.62 лв., въз основа на което на Н. Михайлова е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на главница 7 047.46 лв. и лихва в размер на 3 863.87 лв. Съдът не е изложил мотиви относно релевантния за спора въпрос, а именно дали в случая са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, във връзка с установените в ревизионния акт задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, както и дали е законосъобразен в тази част. Без да изложи мотиви, като резултат от извършената проверка АССГ е отменил акта изцяло. Вярно е, че в решението се съдържат мотиви във връзка с наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, както и по отношение на събраните по делото доказателства, но те касаят извършените доставки от Еконт Експрес ЕООД. Определените задължения върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ са във връзка с констатирано превишение на разходите над приходите за 2014 г. В постановеното решение, административният съд е преповторил установените факти от приходните органи, а именно: по време на ревизията, ревизираното лице е декларирало, че към 01.01.2014 г. е разполагало с 90 000 лв. в брой, а към 31.12.2014 г. с 83 000 лева в брой. По отношение на тази сума ревизиращият екип е приел, че декларираната сума не е документално доказана и не е представена информация за съхранението на такава сума, поради което определил начално салдо, в размер на 5 000 лв.. Във връзка с тези факти, обаче съдът не е изложил никакви мотиви. Не се е произнесъл по направените възражения от страните и не е обсъдил представените по време на ревизията и пред съда доказателства. По време на ревизията и пред съда Михайлова е твърдяла, че към 01.01.2014 г. е разполагала със сумата от 90 000 лв., като е получила 50 000 лв. от майка си Н. Рангелова през м.март 2010 г.; получила е дарение от баба си П. Миленкова в размер на 20 000 лв.; получила е средства в общ размер на 20 000 лв. от гости на сватбата й, която се е състояла на 20.06.2009 г. В тази насока по делото са представени доказателства, който не са обсъдени от съда. Предвид горното касационният съд намира, че съдът е следвало да изложи мотиви по отношение на всички спорни въпроси, като е следвало да извърши и съвкупен анализ на всички представени по време на ревизията и пред съда доказателства. Съдът не се е произнесъл по направените възражения на страните по отношение на установения с ревизиониня акт данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. В тази част не е установена нито фактическата обстановка по спора, нито са обсъдени събраните по делото доказателства. За да се установи дали ревизионния акт е законосъобразен в тази част, следва да се изяснят твърденията на страните и да се направи конкретен анализ на всички представени доказателства, какъвто в случая не е извършен от административния съд. На основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът следва да се произнесе по съществото на спорното материално право, като обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Посочената липса на мотиви, свързани с установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. е пречка ефективно да бъде проверено от касационната инстанция дали са обосновани на събраните доказателства фактическите констатации на първоинстанционния съд и в крайна сметка дали той правилно е приложил материалния закон. Допуснатото нарушение от съда е съществено, тъй като се създава вероятност, фактите обосноваващи крайния правен извод да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. По изложените съображения решението в обжалваната му част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно горепосочените мотиви. Дължимите разноски на основание чл.226, ал.3 АПК следва да бъдат определени от административния съд, при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение