Решение № 12299 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2826/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Г. против решение 417/25.01.2024 г. постановено по адм.д 1134/23 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1012-26-272-1/26.09.2023 г. на Директора на ТО на НОИ - Хасково, с което е потвърдено разпореждане [номер] на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково. С потвърденото с обжалвания административен акт на касационен жалбоподател е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 444.58 лева, считано от 09.05.2023 г. до 01.05.2024 г. Касационен жалбоподател не е доволен относно началната дата на отпускане на пенсията. Развиват се оплаквания, че решението на административния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. Ответник по касационната жалба директор на ТП на НОИ гр. Хасково, в приложен отговор оспорва основателността й. Искането му е да бъде оставено в сила решението на административния съд и да се присъдят разноски за касацинното производство. Прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение състав на Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Г. Г. срещу решение 1012-26-272-1/26.09.2023 г. на Директора на ТО на НОИ - Хасково, с което е потвърдено разпореждане [номер] на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково и са присъдени разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност на касационния жалбоподател се поражда от датата на инвалидизирането. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първостепенният съд приема, че в административното производство не са допуснати нарушения, по отношение компетентността на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково и горестоящия административен орган в пределите на чл. 117, ал. 3 от КСО. Няма спор по фактическите обстоятелства, установени в административното производство. Правилно административният съд ги възпроизвежда в решението си. Спорът се съсредоточава досежно датата, от която на жалбоподателя следва да се определи и изплаща лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Според касационният жалбоподател, датата следва да е 09.01.2022 г., тъй като това е датата, от която е иницииран процеса на отпускане на пенсия. Не е спорно, че с влязло в сила решение 90820/090/ на НЕЛК от 07.12.2022 г е отменено първото ЕР на ТЕЛК, с което е определена ТНР и се сочи дата на инвалидност 09.01.2022 г. Първоинстанционният съд правилно отбелязва, че с отмяната на ЕР на ТЕЛК, не се признава и датата обективирана в това ЕР. От това следва извода, че към тази дата, няма правно основание да се признае по отношение на касационния жалбоподател да е възникнало право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Развитите оплакания на касационния жалбоподател са за неправилно незачитане на началния момент, от когато според него му се дължи отпускане на ЛПИОЗ. Считано от датата на първа инвалидизация с определена ТНР 40 %, 09.01.2022 г., започвал непрекъснат процес пред ТЕЛК за установяване на общо заболяване и съответно признаване на правото за пенсия поради инвалидизиране. Всяко решение на ТЕЛК не можело да се счита като отделно такова, а като продължение и развитие на първата подадена молба от тази дата. Не са споделени оплакванията на касационен жалбоподател, развити пред първоинстанционния съд и в жалбата до административния съд, че инвалидизацията е процес, който има начална дата и се развива във времето, поради което правото на такава пенсия се дължи от първата дата, от която е определена ТНР. Тези изводи на административният съд са правилни, тъй като обвързващата правна норма по чл. 73 от КСО недвусмислено определя, че правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране като към тази дата лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж по чл. 74 КСО. Датата на инвалидизиране на касационния жалбоподател не е 09.01.2022 г., за което в обжалваното решение на административния съд са изложени правилни мотиви, съотнесени към приложимите правни норми и фактически установеното. Определящо е, че като следствие от отменителното решение на НЕЛК, датата, за която жалбоподателят претендира да бъде определена като начална дата, считано от която за него е възникнало правото на ЛПИОЗ не може да бъде призната. В продължение на изложеното, прието и от административния съд е, че след издаване на ЕР 90857/42/25.05.2023 г. на ТЕЛК Свиленград, с което е определена по висок процент ТНР, сравнена с определената от 22.06.2022 г. Касационен жалбоподател е подал заявление за отпускане на ЛПИОЗ на 06.06.2023 г., прилагайки това ЕР и органът по пенсионно осигуряване издава разпореждане съобразно приложеното ЕР, което влиза в сила след подаване на заявлението. Изпълнена е процедура, при която административният орган, издал разпореждането, потвърдено с обжалваното пред първоинстанционния съд решение 1012-26-272-1/26.09.2023 г. на директор на ТП на НОИ - Хасково се съобразява с определената дата, от която е определена ТНР, даващ възможност за отпускане на процесната пенсия. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 22а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, раздел ІІІ Пенсии за инвалидност, съгласно която норма, когато датата на инвалидизиране е по - късна от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК (НЕЛК) и заявлението за пенсиониране е подадено в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), пенсията за инвалидност се отпуска от датата на инвалидизирането. В разглеждания случай датата на инвалидизиране, съгласно експертно решение 90857/42/25.05.2023 г. на ТЕЛК - Свиленград е 09.05.2023 г. и е по-късна от датата на заявлението за освидетелстване (11.01.2022 г.), с което е изпълнено изискването на чл. 22а от НПОС. Първостепенният съд е съобразил и съдебната практика в цитираното решение 3685 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 11945/2020 г., VI о., пряко приложима в този случай. Съдът е събрал и обсъдил относимите към казуса доказателства, анализирал е всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Правилен е крайният извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ. По изложените съображения атакуваното решение е правилно, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. По направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответник по касационната жалба, касационен състав следва го уважи в условията на чл. 143, ал. 3 от АПК. В полза на Национален осигурителен институт се присъжда сумата 100 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен административен съд, Шесто отделение