Решение № 1894 от 20.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4495/2014 г.

Решение № 1894 от 20.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4495/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, подадена чрез юрк. Тодорка Попгеоргиева, срещу решение № 1063/24.02.2014 г., постановено по адм. дело № 9137 по описа за 2013 г. на Административен съд - София-град. В жалбата се релевира оплакване, че решението на административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде оставено в сила решение № 9600-0221/9.07.2013 г. на началника на Митница Столична. Ответникът - "Планет Паркет П. П." АД, чрез процесуалния представител адв. Арбов, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и посочените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба, в частта, с която се обжалва решението на АССГ, в частта, отхвърляща жалбата на "Планет паркет П. П." АД против решение № 9600-0221/9.07.2013 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 416/9.08.2013 г. на директора на Агенция "Митници", е процесуално недопустима доколкото за касатора липсва правен интерес от това обжалване. В тази част решението на административния съд е благоприятно за началника на Митница Столична - касатор в настоящето производство. Съгласно правилото на чл. 210, ал. 1 от АПК "право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно". В конкретния случай не може да се приеме, че решението в посочената част е неблагоприятно за подателя на касационната жалба, поради което жалбата в тази нейна част следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство - прекратено, на основание чл. 215, т. 4 от АПК във връзка с чл. 210, ал. 1 от АПК, в тази му част. Касационната жалба, в частта, в която административният съд е отменил мълчаливия отказ на началника на Митница Столична да се произнесе относно дължимата законна лихва върху главницата от 1000.00 лева, считано от датата на плащане на сумата (15.06.2009 г.) до окончателното изплащане на сумата (18.02.2013 г.), във връзка с подадено от дружеството искане за възстановяване на сума в размер на 1000.00 лв., подадено с вх. № П47-0063/22.02.2013 г. на ТМУ - Столична е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд София град е отменил мълчаливия отказ на началника на Митница Столична, като е върнал преписката на митническия орган за произнасяне по същество по искане с вх. № П47-0063/22.02.2013 г. от "Планет Паркет П. П." АД за заплащане на дължимата законна лихва върху сумата от 1000,00 лв. за периода от 15.06.2009 г. до 18.02.2013 г. и издаване на изричен административен акт в 14-дневен срок от получаване на преписката. Съдът е приел, че върху главницата лихвата се дължи за периода от 15.06.2009 г. на която дата сумата от 1000.00 лева е заплатена като мито от дружеството до 18.02.2013 г., на която дата сумата е възстановена от митническия орган на дружеството жалбоподател. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е установил, че административното производство е започнало по искане на "Планет Паркет П. П." АД, посочено по-горе като входящ номер, за възстановяване на заплатени от дружеството мито в посочения размер, ведно със законната лихва от момента на плащането на главницата, за която е установено с влязъл в законна сила съдебен акт за отмяна на митнически акт, че е недължимо платена. С решение № 9600-0221/9.07.2013 г. началника на Митница Столична е отказано възстановяване на сумата от 1000.00 лева, тъй като същата вече е възстановена на 18.02.2013 г., като е пропуснал да се произнесе по искането на дружеството за присъждане на дължимата законна лихва върху сумата от 1000.00 лева по чл. 219а ЗМ. Съдът е счел за основателна жалбата на дружеството досежно искането за отмяна на мълчаливия отказ на началника на Митница Столична да се произнесе по искането за присъждане и на законна лихва по чл. 219а от ЗМ върху главницата. Според първоинстанционния съд спорът е правен и се свежда до приложимостта на разпоредбите на чл. 214 във вр. с чл. 219а ЗМ. Обосновал е извод, че лихвата за забава по чл. 219а ЗМ се дължи от момента на плащане на сумата - 15.06.2009 г. до датата на възстановяване на сумата от митническия орган - 18.02.2013 г. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Основните оплаквания на касатора са за неправилно приложение на материалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл. 219а ЗМ, както и за приложимост на решението на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С-546/09 г. Счита, че в процесния случай съдът е следвало да приложи по аналогия за началната дата на начисляване на "законна лихва" на върнатата на дружеството сума, датата на възстановяването на сумата /18.02.2013 г./, а не датата на която е възникнало задължението, т.е. датата, на която са платени сумите /15.06.2009 г./. Възраженията са неоснователни. В случая липсва спор по фактите, същите правилно са установени в мотивите на съдебния акт. Спорът се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон и по специално дължи ли се лихва и от кой момент тече лихва за забава върху недължимо събрани митни сборове - дали от момента на тяхното плащане, каквато теза се поддържа от ответника по касация или от момента, в който е поискано възстановяване на недължимо платените суми, каквато теза се поддържа от касатора. Даденото тълкуване на закона от страна на първоинстанционния съд се споделя напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да бъде преповтаряно. В разглеждания казус се касае за специфично приложение на общия принцип за връщане на недължимо платено, установен с нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо. Актът, с който са определени съответните митнически задължения, подлежащи на връщане, е незаконосъобразен още от момента на неговото издаване, а не от моментът на обявяването му за такъв с влязло в законна сила съдебно решение. Поради това заплатените по този акт суми са недължимо платени в момента на тяхното плащане, от което следва логически, че при възстановяването им началният момент на лихвата за забава е от момента на заплащането им. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 219а ЗМ. От тълкуването на разпоредбата на чл. 219а, изр. второ от ЗМ следва изводът, че законът не прави разлика във вида на недължимо платените суми, т. е. дали те са главница или лихви, от което следва, че в този случай лихва за забава се дължи върху всяка една от недължимо заплатени суми. Не е приложимо в случая решение на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С-546/09 г. Въпросното решение дава тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 във вр. с чл. 214, 222, § 1, б. "а" и чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент ЕИО № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността относно началния момент на дължимост на лихви в една специфична хипотеза - при възникване на митническо задължение при пускане в свободно обращение на стока подлежаща на облагане при износ и поставяне под режим временен внос и дължимост на лихви когато митата не са заплатени в определения срок. По спорния въпрос относно началния момент на дължимост на лихвите за забава при неправилно определени митнически задължения, отменени с влязъл в сила съдебен акт, Съдът на Европейския съюз се произнесъл с друго свое решение от 18.04.2013 г. по дело С-565/11, в което по сходен казус се дава тълкуване за това, че правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален режим като разглеждания в делото по главното производство, който ограничава законните лихви, които се присъждат при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането на възстановяване на тази такса. В т. 28 от същото решение изрично е записано, че размерът на загубите за заплатилия недължимо платената в нарушение на правото на Съюза сума по принцип обхваща периода между датата на недължимото плащане на въпросната сума и датата на нейното възстановяване. С оглед на изложеното, решението в обжалваната част относно лихвата е правилно и не е засегнато от пороците изложени в касационната жалба. Разноски: С оглед резултата по спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,