Решение № 6438 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12746/2008 г.

Решение № 6438 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12746/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 257, ал. 1 АПК. Образувано е по искане на Ангелина Бонева Ангелова от гр. София, с което е оспорила бездействието на министъра на здравеопазването, произтичащо пряко от нормативни актове и е направила искане да бъде осъден този министър да й осигури за в бъдеще необходимото лечение и диагностика. Предявени са също така искания да бъде задължен министъра на здравеопазването да изпълни задължението си, като осигури своевременно достатъчни и регулярни доставки в обем, съобразен с годишните нужди на всички пациенти, нуждаещи се от радиоактивен йод 131, с оглед прогнозите и доставките на лечебните заведения;да осигури в лечебните заведения, за които той отговаря възможност за лечение на всички болни, които имат нужда от същото лечение, с оглед специфичните изисквания за условията при които трябва да се извършва лечението с радиоактивния продукт, както и да осигури текуща информираност за сроковете и количествата на доставки. Ответникът Министър на здравеопазването, чрез процесуалните си представители Мирена Маринова и Антон Господинов молят първия иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а за другите три поддържат становище за недопустимост. Предвид установената с нормата на чл. 257, ал. 1 АПК безсрочност на защитата, както и че Ангелова има правен интерес от предявяването му се приема, че първият иск е процесуално допустим. Разгледан по същество обаче се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По делото е безспорно установено, че през м. юли 2006 г. Ангелина Бонева Ангелова е оперирана в УСБАЛЕ "Академик Иван Пенчев" - Клиника по ендокринна хирургия по повод на възловато образование на щитовидната жлеза. Видът на операцията е отстраняване на щитовидната жлеза и два лимфни възела в ляво. Хистологичният препарат е папиларен (десмопластичен) карцином, смесена форма - класически и фоликуларен вариант с инвазия в околния паренхим и лимфна съдова инвазия в околния паренхим и лимфна съдова инвазия до 3 см. Лимфни възли (два броя)-метастази от същия карцином. Стадий на заболяването рТ2аN1МО. Не се спори също така и че заболяването е злокачествено. Видно от епикризата от 28.07.2006 г. на УСБАЛЕ "Академик Иван Пенчев"-Клиника по ендокринна хирургия пациентката е насочена към СБАЛО-Клиника по радиология за следоперативна радио-йод терапия. Не се спори, че медикаментът е следвало да бъде осигурен при условията на Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от Републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Към делото се съдържат договор № РД-17-292 от 7.04.2006 г. за доставка на радиоактивни лекарствени продукти, радионуклидни генератори, китове и радионуклидни прекурсори, предназначени за лечение и диагностика на злокачествени заболявания за нуждите на страната през 2006 г., договор № РД-17-290 от 5.04.2006 г., договор № РД 17-460 от 26.06.2007 г. и договор № РД-17-319 от 1.04.2008 г., които са същия предмет на доставките. Цитираните са сключени между Министерство на здравеопазването и "Електронкомерс" ЕООД гр. София. Налице са заявки за разпределение на радиоактивни лекарствени продукти и приемо-предавателни протоколи. В т. 4 на стр. последна от заключението на вещото лице д-р Димитър Цингилев, в табличен вид, се съдържат данни за заявените от Министерство на здравеопазването количества радиоактивен йод през 2007 г., 2008 г. включително и през 2009 г. В цитираното доказателство също така е посочено, че според последната статистика на Националния раков регистър през 2005 г. новозаболелите от рак на щитовидната жлеза в страната са общо 244. В протокола на съдебното заседание, състояло се на 16.04.2009 г. експертът заявява, че при този брой заболели има възможност да се приложат тези дози /има се пред вид заявените от Министерството/. В писмо изх. № 04-01-54 от 9.04.2008 г. на Изпълнителния директор на "Специализирана болница за активно лечение по онкология" ЕАД, където Ангелова е следвало да се лекува следоперативно има данни за заявките по договора с "Електронкомерс" ЕООД и е казано, че няма пациенти на които е отказано провеждането на сцинтиграфско изследване по тези договори. В писмо изх. № 156 от 18.02.2009 г. на Изпълнителния директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД гр. София се съдържат данни относно лечението на Ангелова. От това писмо става ясно, че пациентката е била на лечение с радиоактивен йод от 9.10.2006 г. до 16.10.2006 г. и е имала следните желания: избор на болница УМБАЛ "Царица Йоанна", а не НСБАЛО, където също се провежда радиойодтерапия; включване извън листата на чакащи; доставка на радиоактивен йод от Англия, Фирма "Амершам", а не от Унгария, от където се е доставял радиоактивния йод по държавна поръчка. От казаното се установява защо Ангелова е получила рецепта от проф. Хаджиева и сама е закупила радиоактивното вещество. При тези данни по делото не може да се направи извода, че министъра на здравеопазването не е изпълнил вменените му по силата на нормативни актове задължения по осигуряване на радиоактивен йод. По този иск претенцията е да бъде осъден е министъра на здравеопазването осигури на Ангелова за в бъдеще необходимото лечение и диагностика. Характерно за иска по чл. 257, ал. 1 от АПК е, че той се предявява срещу органа, задължен за действието. Искът е осъдителен. По него съдът се произнася с решение, с което осъжда органа да изпълни в определения срок задължението си или отхвърля искането. Следователно съдът не издава решение, с което да задължи административния орган да извърши дължимото фактическо действие, а издава осъдително решение, с което осъжда административния орган да извърши действието. Схемата е типична за гражданския процес, независимо че е уредена в АПК-осъдително решение, с което се установява със сила на пресъдено нещо притезанието на оспорващия и неговата изпълняемост чрез държавната принуда. По този иск ищецът носи тежестта да докаже фактите, от които е възникнало задължението, а органът - тяхната липса или наличието на правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи факти. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, министърът на здравеопазването е длъжен да определи реда за предоставяне на медицински услуги, свързани със заплащането на лечението на заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. В изпълнение на тази законова разпоредба е издадена Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. От изложеното в настоящите мотиви се налага извода, че министърът е изпълнил задължението си по регламентиране на тази материя, както и че нарушения на Наредбата от него не са установени. С оглед на разпоредбите на чл. 5 от Закона за здравето функциите на министъра на здравеопазването са методическото ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерство на отбраната, Министерство на правосъдието и Министерство на транспорта и съобщенията, както и ръководството националната система за здравеопазване и осъществяването на контрол върху строго определени дейности. Следователно този министър не осигурява пряко лечение и диагностика. Такава се осъществява от лечебните заведения. Отговорността по чл. 257, ал. 1 от АПК е за неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и това задължение да вменено като пряко изпълнение от административния орган. За успешна защита ищецът е трябвало ясно и конкретно да формулира кое лечебно заведение в страната и какви точно задължения не е изпълнило, каквито твърдения в случая няма. По изложените съображения този иск се възприема като неоснователен и се отхвърля. Що се касае до исканията да бъде задължен, респ. осъден министъра на здравеопазването да изпълни задължението си, като осигури своевременно достатъчни и регулярни доставки в обем, съобразен с годишните нужди на всички пациенти, нуждаещи се от радиоактивен йод 131, с оглед прогнозите и доставките на лечебните заведения; да осигури в лечебните заведения, за които той отговаря възможност за лечение на всички болни, които имат нужда от същото лечение, с оглед специфичните изисквания за условията при които трябва да се извършва лечението с радиоактивния продукт, както и да осигури текуща информираност за сроковете и количествата на доставки, то тези искове са процесуално недопустими. По делото няма данни ищцата да е била упълномощена да представлява всички болни от рак на щитовидната жлеза в страната. Следователно липсва пряк правен интерес от тези искове, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждането им. Водим от горното и на основание чл. 257, ал. 2 АПК във връзка с чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,