Решение № 12230 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2016 г.

Решение № 12230 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2016 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по касационната жалба на В. П. В. против решение по адм. д. № 78/2015 г. по описа на Административен съд - Б.. И. отмяна на решението и решаване на спора по същество с оплаквания за необоснованост, материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че административният орган не е доказал фактическите основания на заповедта по чл. 170, ал. 1 от АПК. Не е спорно по делото, че номерът на рамата е променен, но с експертиза и е установен оригиналният номер на рамата, което дава възможност за регистрация. Никой не издирва автомобила и няма пречка за промяна на собствеността, защото автомобилът е регистриран в България през 1992 г., но с друг номер на рамата. Изразява несъгласие с решението на съда, че трябва в отделна процедура да се извърши възстановяване на идентификационния номер на рамата. В правомощието на административния орган е да отрази промяната в собствеността и да запише вече установения оригинален номер на рамата. В Инструкция № I 185/2003 г. никъде не е посочено, че това става само по инициатива на собственика, защото производството е изцяло служебно. Претендира разноски на две инстанции. Ответната страна началникът на сектор Пътна полиция ОД на МВР Б. не оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива съображения за законосъобразен отказ предвид чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, поради необходимостта от провеждане на друго отделно производство по възстановяване на номера, след приключване на което да се пристъпи към регистрацията на автомобила. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 498/21.03.2016 г. по адм. д. № 78/2015 г. по описа на АС-Б. е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. П. В. против решение № РК-18204/9.12.2014 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Б., с което на основание чл. 143, ал. 1 от ЗДвП вр. с чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1-45 за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркетата, теглени от тях е отказана пререгистрация на МПС с довод, че жалбоподателят не се легитимира като собственик и не представя оригинални документи на лек автомобил "Ауди" модел 80 с автентичен номер на рама № W. . Оспореният отказ е втори по ред. С нотариално заверен пред нотариус № 233 договор за покупко-продажба от 22.05.20103 г. между И. А. Д. и В. П. В., жалбоподателят купува лек автомобил с рама W. и рег. [рег. номер на МПС] с първа регистрация 29.12.1993 г. и първа регистрация в България на 9.05.1993 г. - л. 26. На 23.05.2013 г. автомобилът е представен за пререгистрация в сектор "ПП-КАТ", [населено място]. Съмнението на служители на сектора за интервенция върху рамата се доказва от проверка на РП по преписка № 6390/2013 г. на РП-Б.. Извършена е трасологична експертиза на 5.06.2013 г., която установява интервенция върху рамата- л. 18 и посочва оригиналният номер на рамата поставен от завода- № W. - л. 25. С постановление от 13.08.2013 г. на РП-Б. е отказано образуване на наказателно производство, защото автомобилът е регистриран още на 9.05.1995 г. в отдел ПП СДВР [населено място] с подправените номера на рамата и двигателя, към който момент заличаването на идентификационен номер не е представлявало престъпление. Едва със ЗИДНК в чл. 345а от НК деянието е криминализирано. Първият отказ за регистрация е с решение № РХ-14632 от 16.08.2013 г. на основание чл. 143, ал. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-45. Към този момент свидетелството за регистрация на автомобила е иззето на 5.06.2013 г. от служител при сектор ПП-ОД МВР [населено място]- л. 11, като е предаден е автомобила на инспектор от Второ РУП [населено място]. -л. 13. С решение № 2271/19.12.2013 г. по адм. д. № 2445/2013 г. жалбата на В. П. В. против Решение № РК-15632/16.08.2013 г. на началник сектор ПП при ОД МВР Б. е отхвърлена като неоснователна. Съдът е развил съображения, че регистрация на автомобила не би могла да се извърши, докато не се извърши възстановяване на поставения от производителя идентификационен номер на рамата по ред определен в Инструкция № -185 от 6.12.2003 г. След влизане в сила на решението В. П. В. отново сезира с молба от 6.03.2014 г. началника на сектор ПП Б. с ново искане за регистрация на лекия автомобил на основание постановление № 4/4.03.2014 г. на нотариус с рег. № 255 от 4.03.2014 г., с което е признат за собственик на автомобила по давностно владение по чл. 78, ал. 2 от ЗС на автомобил с рама № W.. Тъй като е отказано изготвяне на заявление е подадена жалба и е образувано адм. д. № 644/2014 г. по описа на АС-Б.. С решение № 1665/16.10.2014 г. отказът по чл. 15, ал. 1 от Наредба № I-45 е отменен, а преписката е върната за произнасяне без да са дадени указания за уважаване на молбата. В развилото се ново административно производство е издадено решение № РК-18204/9.12.2014 г. на началник сектор ПП ОС на МВР Б. въз основа на Справка № РК-17651/27.11.2014 г. като на основание чл. 140, ал. 2 и ал. 5, чл. 143, ал. 5, т. 3 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3 § 2, т. 2 и т. 8 от Наредба № I-45 е отказано извършване на регистрация на МПС с рама № W., с признат собственик В. П. В. от нотариус № 255. Мотивите са следните: 1. не е представен оригинален документ за регистрация от страната, в която е регистриран, 2. невъзможност за установяване на вноса дали е по законоустановения ред и 3. невъзможност от извършване на идентификация на ППС с посочената рама. По жалба срещу този отказ е образувано адм. д. № 78/2015 г . по описа на АС-Б. и е постановено ново решение № 498/21.03.2016 г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат съдът приема, че заявлението от 26.11.2014 г. подадено след постановлението на нотариуса цели заобикаляне на изискванията на чл. 143 от ЗДвП. Заличаването на оригиналния номер на рамата е основание по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП да не се извършва пререгистрация докато не бъде възстановен автентичния номер на рамата. Решението е обосновано. Постановено е въз основа на установената фактическа обстановка с допустими доказателствени средства при правилно разпределяне на тежестта на доказване. Спазен е материалния закон. Новото обстоятелство, което е послужило като основание за провеждане на административното производство е постановление № 4/4.03.2014 г. на нотариус рег. № 255 от 4.03.2014 г., с което жалбоподателят е признат за собственик на автомобил с рама № W. на основание давностно владение по чл. 78, ал. 2 от ЗС- л. 40. В административното производство по чл. 143 от ЗДвП за регистрация на пътно превозно средство не се разрешава спор за собственост, поради което макар да е ново обстоятелство, същото не е основание за регистрация на автомобил с рама № W. . Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, редакция ДВ бр. 68/2013 г., условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. На моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност (без новите пътни превозни средства) и тяхното комплектоване от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи. Не се регистрират ППС, които не са внесени в страната по законоустановения ред- чл. 143, ал. 5 от ЗДвП. Предвид чл. 143, ал. 3 от ЗДвП пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Следователно законосъобразно административният орган е отказал регистрация на пътно превозно средство с рама № W., защото такъв автомобил не е регистриран в националния регистър по смисъла на чл. 140, ал. 5 от ЗДвП и няма представени оригинални документи за регистрация от страната, в която е регистриран. Няма и никакви данни такъв автомобил да е внесен по законоустановения ред. Установено е, че случаят попада в хипотезата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Върху номера на рамата на автомобил с първа регистрация 29.12.1993 г., регистриран за първи път в България на 9.05.1993 г. - л. 26, с рама W., е доказано извършване на интервенция. Оригиналният номер поставен от завода производител е друг- № W.. В хипотеза като настоящата ППС не се регистрира докато не се установи автентичния идентификационен номер, поставен от производителя, а възстановяването на идентификационния номер на вече внесения и регистриран на територията на страна автомобил става в нарочно административно производство по ред, определен от министъра на вътрешните работи по силата на законова делегация по чл. 143, ал. 4 от ЗДвП. Без значение е дали се иска регистрация или пререгистрация. Следователно регистрация на автомобил с рама W. на името на новия собственик може да се извърши след възстановяване на такъв номер по реда на Инструкция № I-185 от 6.12.2003 г. за определяне на реда за възстановяване на идентификационни номер на ППС. К. е отхвърлил жалбата съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение