Решение № 14309 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 541/2019 г.

Решение № 14309 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 541/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Байряков, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 1961/05.10.2018 г. по адм. дело № 1799/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповеди № 3 ЦУ - 480/10.04.2018 г. и № 21 - 1627/02.05.2018 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на заповедите, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с първата оспорена заповед на Байряков - главен инспектор по приходите в сектор "Проверки" в ИРМ - Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а с втората е прекратено служебното му правоотношение. АССГ е изложил доводи, че заповедите са издадени от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно - производствените нарушения, като описаните в т. 1 - т. 4 от заповедта нарушения, извършени през 2017 г., за които не е изтекъл двугодишния срок от извършването до издаване на заповедта ( регламентиран в чл. 13а, ал. 2 ЗНАП) са квалифицирани правилно и наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е мотивирано и в съответствие с приложимото материално право. За посочените в т. 5 и т. 6 деяния съдът е изложил мотиви, че не е доказано Байряков да е извършил описаните в тях дисциплинарни нарушения и заповедта е частично незаконосъобразна по тези пунктове. Решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно в частта, обжалвана от касатора. АС правилно е установил, че Бойчев от обективна страна е извършил, посочените в т. 1, т. 2, т. 4 от заповедта нарушения на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. - неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от закон, задължаващ го да декларира, определени обстоятелства предвид заеманата от него длъжност, а именно: В т. 1 на заповедта и решението на АС е установено дисциплинарно нарушение - неподаване на декларация през 2017 г. за обстоятелство, настъпило на 22.02.2017 г. - вписването на Байряков в регистър Булстат като председател на сдружение с нестопанска цел "Футболен клуб Оборище - Панагюрище", което е следвало да декларира в 7 - дневен срок на основание чл. 12, т. 3 ЗПУКИ (отм.);. В т. 2 на заповедта и решението на АС е установено, че през 2009 г. Байряков е декларирал получените от него кредити от банки, но не е декларирал настъпилите през 2017 г. изменения в размера на дължимите кредити и кредиторите поради рефинансиране на кредитите от други банкови институции - отново неизпълнение на задължение по чл. 12, т. 3 ЗПУКИ (отм.);. В т. 4 от заповедта и решението на АС правилно е установено, че през 2017 г. не е посочил при деклариране на имуществото си притежаваните от него 44/48 идеални части от поземлен имот в гр. Панагюрище, придобити през 2010 г. в нарушение на чл. 29, ал. 2 ЗДСл. и чл. 9, ал. 7 ЗНАП, които в редакциите си към 2017 г. са изисквали ежегодно деклариране на цялото имущество, а не само на новопридобитото през годината, каквито твърдения е формулирал касаторът. За разлика от АС, настоящият съдебен състав намира, че тези дисциплинарни нарушения са извършени непредпазливо, от тях не настъпили никакви обществено опасни последици и предвид характера и съдържанието на недекларираните обстоятелства, нарушенията са сравнително с неголяма тежест и незначителна обществена опасност. Настоящият съдебен състав не споделя изводът на АС, че описаното в т. 3 деяние следва да ангажира дисциплинарната отговорност на Байряков. Безспорно за недекларирането през 2013 г. на ново обстоятелство, свързано със съпругата му - а именно, че съпругата му е вписана в регистър Булстат като лице предоставящо счетоводни услуги, е изтекъл двугодишния срок от извършването по чл. 13а, ал. 2 ЗНАП, в който може да се издаде заповед за налагане на дисциплинарно наказание на недеклариралия го Байряков. Новото обстоятелство от 02.10.2017 г. - вписването на съпругата като земеделски производител в същия регистър предвид конкретната длъжност на Байряков не е обстоятелство, което би могло да доведе до конфликт на интереси по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗПУКИ (отм.); , според който конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Липсва каквато и да е мотивация в решението и заповедта как земеделският производител може да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на орган по приходите в сектор "Проверки". Поради това за Байряков не е възникнало задължение да декларира това обстоятелство по реда на чл. 12, ал. 3 ЗПУКИ (отм.); и недекларирането му не е дисциплинарно нарушение. Настоящият съдебен състав намира за неправилна и преценката на АС, че наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е съразмерно на тежестта на извършените от касатора нарушения и при определянето му правилно са отчетени всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства. Предвид заличаването на предходното дисциплинарно наказание, което е равносилно на липса на предходни наказания и изложената по - горе сравнително неголяма тежест на извършените непредпазливо от касатора деяния по т. 1, 2 и 4 от заповедта наложеното наказание е несъразмерно тежко и в нарушение на изискванията на чл. 6 АПК. С оглед изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено, вместо него да се постанови ново, с което се отменят двете обжалвани заповеди като материалноправно незаконосъобразни. Незаконосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" води и до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради наложеното дисциплинарно наказание. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените в двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 1302, 50 лева ( 70 лева държавна такса, 1200 лева заплатен адвокатски хонорар по банков път - л. 428 - 430 от първоинстанционното производство, 32, 50 лева разноски за преписи - л. 431), платими от НАП. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение