Решение № 383 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 755/2014 г.

Решение № 383 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 755/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Локомотивен и вагонен завод" ЕАД - в несъстоятелност гр. Русе ЕИК 121207754, представлявано от синдика Драгомир Григоров чрез пълномощника му адв. Оля Ботева гр. Плевен ул. "Кирил и Методий" № 11, против Решение № 2973/25.11.2013 г. по адм. дело № 2292/2013 г. на Административен съд Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът- директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Варна, оспорва касационната жалба, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на "Локомотивен и вагонен завод" ЕАД - в несъстоятелност гр. Русе ЕИК 121207754, срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ 1300368/6.03.2013 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 218/29.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който по реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС е извършено прихващане на сумата в размер на 12560,58 лв., представляваща деклариран данък за възстановяване по СД за м. 11, м. 12.2012 г. и м. 01.2013 г., с изискуеми публични вземания, събирани от НАП по ИД № 0071/2010 г., като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че между страните не е налице спор за факти. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че след откриване на производството по несъстоятелност с Решение № 196/6.07.2012 г. на РОС, "ЛВЗ" ЕАД като регистрирано по ЗДДС лице, е подало СД с вх. 03250928802/13.02.2013 г., с деклариран в кл. 80 (след приключила процедура по приспадане) ДДС за възстановяване в размер на 12560,58 лв., като на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, вземането на дружеството е прихванато срещу негови изискуеми публични задължения, събирани от НАП по ИД № 0071/2010 г., включени и в списъка на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 и чл. 687, ал. 2 от ТЗ. При пълно изяснена фактическа обстановка спорът пред първоинстанционния съд е бил правен. С оглед направените оплаквания в жалбата, спорът пред касационната инстанция също се явява правен, а именно дали органите по приходите са имали право в хипотеза като процесната, да извършват прихващане на декларирания от дружеството ДДС за възстановяване. След подробен анализ на съответните материалноправни разпоредби на ЗДДС, ДОПК и ТЗ първоинстанционният съд е приел, че са налице условията за извършване на процесното прихващане, и е отхвърлил жалбата на "Локомотивен и вагонен завод" ЕАД - в несъстоятелност гр. Русе като неоснователна. Решението на съда е законосъобразно. Неоснователни са касационните оплаквания. Съдът правилно е тълкувал приложимия материален закон, в съответствие с правилата за това, включително и в съответствие с духа на закона, основните принципи и принципа на общностното право за пропорционалност. Извършеното от органите по приходите прихващане е в съответствие императивната разпоредба на чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС, която е специална спрямо разпоредбата на чл. 645, ал. 1 ТЗ. Това е така, защото процедурата по прихващане, приспадане и възстановяване на данъка се извършва само от органа по приходите. Освен това, нормативната уредба на възстановяване на ДДС, е различна от тази за прихващане и възстановяване, установена с разпоредбите на чл. 128 - 130 ДОПК, поради което органите по приходите са имали право в хипотеза като процесната, да извършват прихващане на декларирания от дружеството ДДС за възстановяване. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че дружеството в несъстоятелност извършва облагаеми доставки - отдаване под наем на недвижими обекти и продажба на метали, поради което тези сделки попадат в обхвата на ЗДДС, като при прихващане и възстановяване на ДДС се прилагат разписаните в този закон правни норми, а не нормите на ТЗ каквито са направените от касатора оплаквания. При това положение първоинстанционният съд, като е преценил АПВ за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него е постановил решение си в съответствие с материалния и процесуалния закон. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК., Върховният административен съд, състав на осмо отделение