Решение № 7859 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8514/2015 г.

Решение № 7859 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8514/2015 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Я. ЕИ" ЕООД - гр. П. чрез процесуалния си представител адв. А. С. срещу решение № 242/23.06.2015 г., постановено по адм. дело № 252/2014 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 151200116/28.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 80/14.02.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в размер на 23 706,32 лв. за данъчен период на месец август 2011 г. за доставки на слънчоглед от "Л. К. - 2004" ЕООД, както и за определените лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 9,96 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател се оплаква, че неправилно съдът е приел, че в хода на ревизията от доставчика "Л. К. - 2004" ЕООД не са представени исканите му доказателства с твърдение, че не били представени само оборотните ведомости, а и обстоятелството, че представената документация не съдържа цялата необходима информация, не може да бъде ценено във вреда на проверяваното лице, още по-малко на жалбоподателя. Излага доводи, че представянето на доказателства след определения срок от органите по приходите или след изготвянето на ревизионния доклад не може да бъде аргумент, че същите са създадени за целите на ревизията, като например договора от 18.07.2011 г. за процесните доставки. Според жалбоподателя представени са всички необходими доказателства - товарителници и кантарни бележки за реалността на доставките, като това се доказва и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Реалното извършване на доставките според жалбоподателя се доказва и от последващите доставки от "Я. ЕИ" ЕООД към "З." АД и "С. к." ООД. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор на юриск. Н. К. я оспорва и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 293,20 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Я. ЕИ" ЕООД първоинстанционният съд е потвърдил констатациите в ревизионния акт за недоказаност на доставките от "Л. К. 2004" ЕООД за месец август 2011 г. по фактури № 549/29.08.2011 г. с ДДС 9 907,60 лв.; № 550/30.08.2011 г. с ДДС 8 863,52 лв. и № 551/31.08.2011 г. с ДДС 4 935,32 лв. за общо 191,18 тона слънчоглед. До този извод съдът е достигнал след преценка на доказателствата по делото, приемайки, че една част от товарителници и кантарни бележи не носят подписи на доставчика и не установят предаването, респ. приемането на стоката, а друга са за последващи доставки. Реалността на доставките не се доказва според съда и от свидетелските показания на И. Р. и З. Ц.. Изложени са мотиви от съда, че по делото не е доказано и транспортирането на стоките, предвид, че в договора от 18.07.2011 г. е договорено той да е за сметка на жалбоподателя. Представените товарителници и кантарни бележки за последващи доставка съдът е счел, че са неотносими за настоящия спор. Отразено е в съдебното решение, че фактическата обстановка по делото е различна от тази по адм. дело № 1157/2011 г., досежно доставките от същия доставчик, но за периоди на 2010 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на данъчен кредит е обвързано от реалността на доставката на стоки, като основна предпоставка за законосъобразното му упражняване. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, според която доставката на стоки е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. При наличието й правото на данъчен кредит представлява съгласно чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС приспадане на ДДС, който получателят по доставката заплаща на своя доставчик, а последният макар да не е платеца на данъка, има задължението да го внесе в републиканския бюджет, като по този начин той посредничи между получателя по доставката и държавата относно задължението за ДДС. Т. е мястото да се посочи, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а и нейното реално осъществяване - предаване на стоката или извършването на услугата. Затова и законодателят за данъчни цели в ЗДДС употребява понятието доставка, а не сделка. Следва да се посочи също така, че съществува различие между доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО (Директивата). Българският закон държи сметка да се прехвърли правото на собственост на съответната стока, а Директивата изисква прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, т. е да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик (предвид, че и в българското позитивно право се приема, че продажбата от несобственик не я прави нищожна), но при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директивата се изисква да се установи реалното предаване на стоката. В процесния случай 3 бр. фактури, издадени от "Л. К. 2004" ЕООД са за доставка на слънчоглед в общо количество от 191,18 тона. Установено е по делото, че в хода на ревизията при извършване на насрещна проверка на посочения пряк доставчик, последният не е представил изисканите му документи. Наистина принципно правилни са доводите на касационния жалбоподател, че непредставянето от доставчика на документи за доставките, не може да се отрази негативно на правата, които претендира ревизираното лице-получател. В този смисъл е ориентирана и практика на ВАС, вследствие на установената съдебна практика на СЕС в Люксембург. В същото време получателят на фактурите с претенцията си да се възползва от материалното право на приспадане на данъчен кредит, е длъжен да установи с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства реалното установяване на доставките чрез предаване на процесния слънчоглед от доставчика, респ. приемането му от ревизираното лице. Доказателствата, с които жалбоподателят е искал да установи реалното изпълнение на доставките са товарителници и кантарни бележки. Последните правилно не са приети от съда като годни доказателства, тъй като реквизитите, които са попълнени са за изпращач "Я. ЕИ" ЕООД и получател "З." АД или "С. к." ООД, като по този начин не се доказват преките доставки от "Л. К. 2004" ЕООД, а евентуално последващи доставки. Представените с т. нар. обяснителна декларация от доставчика товарителници не носят подпис на доставчика, поради което не може да се кредитират като годни доказателства, установяващи предаване на слънчогледа на "Я. ЕИ" ЕООД. Правилно решаващият съд не е ценил свидетелските показания на И. Р. и З. Ц., тъй като при липсата на писмени доказателства, установяващи предаване на фактурираните стоки, тези показания сами по себе си не установяват този факт. Без значение за правото на данъчен кредит на получателя е счетоводното отразяване на процесните доставки при "Л. К. 2004" ЕООД, поради което заключенията на съдебно-счетоводната експертиза не са спомогнали за установяване реалността на доставките на слънчоглед. Принципно съдебната практика не държи сметка за осчетоводяването или неосчетоводяването на фактурите при доставчика, поради обстоятелството, че законът не поставя такова изискване за правото на данъчен кредит като негова необходима предпоставка. Това е така, тъй като получателят не може да бъде държан отговорен за действията или бездействията на своя доставчик. В същото време, като се има предвид, че получателят на фактурите е този, който претендира материалното право на данъчен кредит, негова е тежестта да установи положителните факти, от които черпи права. Затова същият следва да притежава доказателства за предаване/приемане на стоката, а те следва да носят подписа, както на доставчика, така и на получателя. В представения договор от 18.07.2011 г. изрично е уговорено транспортирането на стоките да е за сметка на получателя, поради което в случая същият не е успял да докаже нито реалното предаване на стоките, нито тяхното транспортирането, а е било негово задължение. Липсата на пътни листове и товарителници с попълнени реквизити по смисъла на чл. 53 от Закона за автомобилните превози не установяват реалността на процесните доставки, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Позоваването от касационния жалбоподател на решението по адм. дело № 10328/2013 г. на ВАС, Първо отделение, с което е оставено в сила първоинстанционно решение по адм. дело № 1157/2011 г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен ревизионния акт за доставки на слънчоглед от "Л. К. 2004" ЕООД за данъчни периоди на 2010 г., правилно е преценено от решаващия съд като неотносимо. Касае се за различна фактическа обстановка и установяването реалността на доставките по цитираното дело, не означава автоматично, че следва да се признаят и процесните доставки. Относно определените лихви в размер на 9,69 лв. върху авансови вноски за корпоративен данък за 2010 г., законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че авансовите вноски се определят на база печалбата от предходната година съгласно чл. 83 - чл. 86 ЗКПО и след като е установено, че въпреки това задължение жалбоподателят не ги е внасял, той дължи установените от ревизията лихви. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от посочените от касатора пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 1, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане в депозирания по делото писмен отговор на ответника по касация чрез юриск. Кирчев, на тази страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 969,75 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,