Решение № 9179 от 26.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1790/2016 г.

Решение № 9179 от 26.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1790/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите /Комисията/ против решение № 7576 от 4.12.2015 г., постановено по адм. дело № 7239/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отменена заповед № 396 от 4.06.2015 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извеждат доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "С. Х. П." ООД, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение АССГ е отменил заповед № 396 от 4.06.2015 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в предоставянето на невярна и подвеждаща информация на сайта www. planinata-bg. com/ на семеен хотел "Планината" и в самия туристически обект чрез рекламен надпис относно вида на обекта в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел че издадената заповед е постановена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според съда в случая не е налице нелоялна заблуждаваща практика, защото "хотел" и "семеен хотел", по смисъла на закона са все места за настаняване, в които се извършва хотелиерска дейност. Също така е приел, че към 4.06.2015 г. туристическият обект не е могъл да бъде сертифициран обективно като "СПА Хотел", тъй като все още не е била приета наредбата по чл. 138, ал. 3 от Закона за туризма. АССГ е приел още, че при издаването на процесната заповед е допуснато и нарушение на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 и чл. 7 АПК. Така мотивиран съдът е отменил процесната заповед. Решението е неправилно. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Г. четвърта, раздел IV на ЗЗП, като българският закон възпроизвежда Директива 2005/29/ЕО на Е. П. и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Нормата на чл. 68в ЗЗП, предвижда забрана на нелоялните търговски практики. Според разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. При преглед на относимата нормативна уредба следва да се направи изводът, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В настоящия казус, не е спорно, че търговецът е използвал надпис "СПА Хотел "Планината" на своя интернет сайт, на предната фасада на туристическия обект, на рекламна брошура, поставена на видно място на рецепцията, на ценоразписа за масажите, на ценоразписа за нощувките и на ценоразписа на ресторанта. На касовите бележки е използвал надписа "хотел". Спорният по делото въпрос е дали използваната от дружеството търговска практика може да се квалифицира като нелоялна заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП. За да се отговори на този въпрос е необходимо да се установи дали тази практика съдържа невярна информация и ако да дали същата има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази практика. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗТ туристически дейности са: 1. туроператорската и туристическата агентска дейност; 2. хотелиерството; 3. ресторантьорството; 4. предоставянето на тематично ориентирани допълнителни туристически услуги в областта на морския, ски, културния, балнео, СПА, уелнес, селския, винения, еко, конгресния, детския и младежкия, приключенския, спортния, ловния, голф и други видове туризъм; 5. предоставянето на екскурзоводски услуги, воденето на туристи в планинска и природна среда и предоставянето на услуги за спорт. А по силата на ал. 2 туристически обекти са: 1. местата за настаняване: а) клас А - хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили; б) клас Б - семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги; Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 местата за настаняване клас "А" се категоризират в следните категории: хотели - "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди"; А според ал. 2, т. 1 местата за настаняване клас "Б" се категоризират в следните категории: семейни хотели - "една звезда", "две звезди" или "три звезди"; Както отменената Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, така и действащата към настоящия момент Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията обн. в ДВ бр. 65 от 25.08.2015 г. предвиждат различни изисквания за категоризиране на хотели и семейни хотели три звезди. И в двете наредби изискванията за категоризиране на хотел три звезди са много по-високи от изискванията за категоризиране на семеен хотел три звезди. И в отменената и в новата наредба, е предвидено, че като СПА хотел може да бъде категоризирано само място за настаняване, което е категоризирано като хотел, но не и и такова, което е категоризирано като семеен хотел. Следователно при никакви обстоятелства семейният хотел не може да се категоризира като "СПА Хотел". Той може да бъде "семеен хотел със СПА център", но не и "СПА Хотел". От друга страна налице е съществена разлика в местата за настаняване "хотел" и "семеен хотел" и съгласно дадените в закона дефиниции. Съгласно § 1, т. 17 ДР на ЗТ "Хотел" е сграда или функционално свързани сгради с минимум 15 стаи за настаняване, в която се предлагат основни и допълнителни туристически услуги, свързани с пребиваването на туристите. За хотели, изградени преди 1 юни 2003 г., и за хотели в населени места или в части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се допуска броят на стаите да е по-малък с 20 на сто. Хотелът разполага поне с едно заведение за хранене и развлечения. А според § 1, т. 23 ДР на ЗТ "Семеен хотел" е сграда в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или обвързан с историята му, с капацитет от 5 до 20 стаи за настаняване на туристи, в която се извършва хотелиерска дейност. Обектът се стопанисва от домакини или от нает персонал, които предоставят персонално обслужване на гостите. Семейният хотел има поне едно заведение за хранене и развлечения. От анализа на цитираните разпоредби следва, че в семейния хотел се извършва само хотелиерска дейност, а в хотела се предлагат и други допълнителни туристически услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗТ. Изложеното до тук води до извод, че има изключително съществена разлика между мястото за настаняване "хотел" и мястото за настаняване "семеен хотел". Използването на надписа "хотел" създава впечатление у средния потребител, че в мястото за настаняване се предлагат и допълнителни туристически услуги, каквито по принцип не се предоставят в семейния хотел. Ето защо предоставяната информация е невярна и подвеждаща от една страна. А от друга страна предоставянето на тази невярна информация на потребителите / на сайта на дружеството или на други рекламни брошури/ е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговската практика. Така например потребителят би могъл да направи резервация в семейния хотел като очаква, че ще получи и допълнителни туристически услуги, каквито по принцип се предлагат в хотелите три звезди, но които реално не би могъл да получи в един семеен хотел три звезди. Неправилно съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са нарушени разпоредбите на чл. 34, 35 и чл. 7 АПК. Нарушаването на разпоредбата на чл. 26 АПК в случая не е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото жалбоподателят е могъл да направи всички свои възражения пред съда. Неправилен е и изводът на АССГ, че е сгрешена фирмата на търговеца в обжалваната заповед. Видно от самата заповед именно на търговеца "С. Х. П." ООД е забранено използването на нелоялната търговска практика. В контекста на изложеното, необосновано и в несъответствие с доказателствата по делото е заключението на съда, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Като е стигнал до този извод и е отменил обжалваната заповед, първоинстационният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него - постановено друго по съществото на спора, с което жалбата срещу заповед № 396 от 4.06.2015 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на касатора се присъдят съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждание в размер на 600 лева за двете съдебни инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение