Решение № 126 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5257/2016 г.

Решение № 126 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5257/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. И. срещу решение № 1668/1.08.16 г. по г. д. № 2353/16 г. на Софийски апелативен съд, 7с., - с което е потвърдено решение № 724/22.01.16 г. по г. д. № 1504/10 г. на Софийски градски съд, ГО, 5с., за осъждане на касатора да плати на С. М. Т. на основание чл. 59 ЗЗД 3228,20 лв. обезщетение за лишаване от ползване за периода 3.07.04-30.06.09, ведно със законна лихва и разноски - като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 27000 лв. като неоснователен. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение; претендират се разноски. Ответната страна С. М. Т. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение № 386/9.05.17 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса "Налице ли е забрана за придобиване по давност по чл. 59 З.(отм.) през периода 1.06.73-1.01.01 на реална част от неурегулиран поземлен имот, находящ се в строителните граници на населеното място?". С обжалваното решение въззивният съд е намерил искът по чл. 59 ЗЗД за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение за уважаването му. За да достигне до този извод е приел, че за предявения период ответницата е ползвала без основание част от притежаван от ищеца имот /С. Т. е придобил с нотариален акт № 74/9.08.93 г. имот пл. № 443; негова източна граница е имот пл. № 444-собственост на ответницата П. И. съгласно нотариален акт от 1948 г. (като още от 1960 имотите са се намирали в населено място и границата между тях, съгласно регулационния план от 2001 г., съвпада с тази, установена с кадастралния план от преди 1956 г.); при заграждението на притежавания от ответницата имот в него попадат части от този на ищеца /40,50 кв. м./, като няма спор, че тя ги е ползвала през процесния период (налице е застрояване с ниска едноетажна стопанска постройка с площ 6 кв. м., складова и свободна дворна площ)/. При това положение, доколкото страните не са уредили отношенията си във връзка с ползването му, е приложима разпоредбата на чл. 59 ЗЗД; размерът на обедняването на собственика и обогатяването на владелеца следва да се определи с оглед размера на пазарния наем на недвижимия имот, който собственикът би получил, в случай, че между страните или между правоимащия и едно трето лице съществуваше договор за наем; така определеното обезщетение възлиза на 3401,62 лв. Съдът е намерил възражението за придобиване по давност от ответницата на ползваните реални части от имот пл. № . 443 за неоснователно. Мотивирал се е с това, че в чл. 59 З. (отм.), редакция от 1.06.73 - в сила до 31.12.00 - е постановена забрана за придобиване по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели /възможност за такова придобиване съществува след изменението на З. от 1.01.2001 /чл. 59 З. (в сила от 1.01.01 г.) впоследствие е възпроизведен в чл. 200 ЗУТ/ - с което е позволено придобиване по давност на реална част от парцел, но при спазване на определени условия/. Отразил е, че изключение от принципа за придобиване по давност на части от парцели, които не могат да се обособят като отделен парцел, е предвидено в чл. 181, ал. 3 З. (отм.)с който е създадена фикция, според която владението върху реална част от парцела се е считало за владение на идеална част, равняваща се на частта от реално владяното място от целия парцел/, но правилото е представлявало изключение от общата забрана на чл. 59 З. (отм.) и действието му е било ограничено само до изтеклата до влизане в сила на З. давност. Приел е, че от ангажираните доказателства не се установява наличието на такова владение за периода 1963 г. -1973 г. /когато влиза в сила З./, което би могло да легитимира ответницата като собственик на спорната част по давност. От друга страна, не са налице и изискванията на закона - преди 1.06.73 действащи са били разпоредбите на З., като съгласно чл. 40, ал. 2 З. /ред. от 59 г./, който се е отнасял до възможността части от парцели да бъдат предмет на отчуждителни сделки, завети и придобивна давност, тълкувана във връзка с ал. 1 на същия чл. и чрез аргумент за противното, за да може част от парцел да бъде предмет на придобивна давност, изискването е частите, на които се разделя по този начин парцела, да са с размери, при които според действащите тогава разпоредби на § 30-43 П. могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели /ТР 76-1967-ОСГК/. При това положение съдът е формирал извод, че ответницата не е могла да докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на придобивната давност и искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е основателен за сумата 3401,62 лв. Доколкото за периода 1.01.04- 2.07.04 вземането е погасено по давност, той следва да се уважи за 3228,20 лв. - дължимо обезщетение за периода 3.07.04- 30.06.09 г. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Съгласно задължителната практика на ВКС /реш. № 219/10.12.15 по г. д. № 1716/15, I ГО/ забраната за придобиване на реално определени части се отнася само за дворищнорегулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти. С дворищно регулационния план от неурегулираните дотогава недвижими имоти се образуват дворищнорегулационни парцели за индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно строителство, които следва да отговарят на определени в закона минимални изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели. Очертанията и размерите на недвижимите имоти преди регулацията не влияят върху осъществяването на градоустройствените предвиждания, поради което и в З. (отм.) няма норма, забраняваща извършването на разпоредителни сделки с реални части от такива имоти. По основателността на касационната жалба: По делото няма спор, че страните са собственици на съседни имоти - С. Т. е придобил с нотариален акт № 74/9.08.93 г. имот пл. № 443, П. И. е собственик на имот пл. № 444 съгласно нотариален акт от 13.02.48 г., като имот пл. № 444 съставлява източна граница на имот пл. № 443 - както и че през предявения период 3.07.04-30.06.09 г. процесният имот /40,50 кв. м., съставляващи реална част от имот пл. № 443/ е бил ползван от ответницата /заграждението на нейния имот пл. № 444 попада с 40,50 кв. м. в имота на ищеца/. Спорен е въпросът бил ли е той придобит по давност от нея преди началото на предявения период - като отговорът му предопределя и отговора на въпроса дължи ли тя обезщетение за ползването му съобразно чл. 59 ЗЗД. Доколкото се твърди, че процесният имот е бил владян с намерение за своене считано от датата на закупуването на имот № 444 от ответницата на 13.02.48 - като винаги е бил част от него и е попадал в заграждението му, от значение за спора е обстоятелството могъл ли е същия, предвид действалото законодателство, да бъде придобит по давност, и упражнявано ли е било явно, спокойно, непрекъснато владение поне 10 г. /чл. 79 ЗС/ с намерение за своене през период, през който такова придобиване е било възможно. С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че забраната за придобиване на реално определени части по давност по чл. 59 З. (отм.) се отнася само за дворищнорегулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти. Очертанията и размерите на недвижимите имоти преди регулацията не влияят върху осъществяването на градоустройствените предвиждания, поради което и в З. (отм.) няма норма, забраняваща извършването на разпоредителни сделки с реални части от такива имоти. При тези обстоятелства и доколкото се твърди, че цитираната по-горе разпоредба е неприложима, тъй като първият регулационен план е бил от 2001 г. и в случая се касае за придобиване по давност на реални части от неурегулиран имот, а не от парцел, въззивният съд е следвало да изясни и съобрази статута на имотите, вкл. с оглед приетото заключение на техническата експертиза-като уточни датата на първия регулационен план, респективно откога имотите евентуално са в регулация и съставляват дворищнорегулационни парцели. Същевременно съдът е обсъждал свидетелски показания за упражнявано владение само за периода 1963-73 г. - а не за цялото време, през което е твърдяно и евентуално е било възможно придобиване на имота по давност. При тези обстоятелства въззивната инстанция е формирала извод за недоказаност на възражението за придобиване по давност - и от там - за основателност на претенцията, без да изясни въпроса за статута на имотите и като е приложила неправилно закона. С оглед изясняване на горепосочения въпрос, в това число предвид оспорването и пред касационната инстанция на установяването на елементите на придобивната давност, се налага извършване на нови процесуални действия-преразпит на вещото лице, изготвило техническата експертиза - което, в контекста на поставената му задача във връзка с индивидуализация, идентичност и съответствие на имотите, е следвало да изясни регулационния им статут /откога е първия регулационен план за тях и придобили ли са и откога статут на дворищно-регулационни парцели/. Предвид изложеното атакуваното решение трябва да се отмени, а делото - да се върне за ново гледане на въззивния съд с указания за преразпит на вещото лице, изготвило техническата експертиза, с оглед изясняване на горепосочените въпроси, и обсъждане на събраните доказателства /вкл. след евентуален преразпит на свидетел/ във връзка с владението за периода от твърдяната начална дата до евентуално включване на имотите в регулация. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК, ВКС, III ГО,