Решение № 14786 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9127/2017 г.

Решение № 14786 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9127/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ срещу решение № 297/5.07.2017 г. на Административен съд Д. по адм. д. № 574/2016 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Б. А. Ф." ООД, с. П., община Д. срещу писмо с изх. № 2600-12550 от 7.09.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури по съображения изложени в жалбата. Ответникът, "Б. А. Ф." ООД, с. П., община Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд, приема същата за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При извършена служебна проверка на основанията, посочени в чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав прави следните изводи от правна страна: Производството пред Административен съд Д. е образувано по жалба на "Б. а. ф." ООД, със седалище и адрес на управление село П., община Добричка, област Д., ЕИК *********, срещу писмо с изх. № 2600-12550 от 7.09.2016 г. на изпълнителния директор на ИАРА в качеството му на ръководител на управляващия орган (УО) на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" /ОПРСР/. С диспозитива на съдебното решение съдът е отменил това писмо. Видно от текста на писмото - л. 12 по делото пред АС Д., с него се уведомява "Б. а. ф." ООД за регистрирана нередност и доброволно възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ по проект на бенефициента с УНП BG0713EFF-261-80207 с наименование: "Изграждане на "сграда /цех/ за обработка и преработка на аквакултури" в село С., община Добричка" по мярка 2.6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура", приоритетна ос 2. "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007-2013 г. (ОПРСР), реализиран съгласно договор за предоставяне на БФП № 100/27.08.2012 г. Към писмото са приложени решение за регистриране на нередност /л. 13 по делото/ и покана за доброволно изпълнение /л. 11 по делото/. Според касационната инстанция, така индивидуализираното писмо изх. № 2600-12550 от 7.09.2016 г., подписано от изпълнителния директор на ИАРА няма характера на индивидуален административен акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, като в тази насока не споделя изводите на първоинстанционния съд. Видно от текста на писмото, същото има уведомителен характер, като с него приложено се изпращат двата придружаващи го документа - решение № РД - 263/31.08.2016 г. и покана за доброволно изпълнение, подписани от същия орган. В тази насока, касационната инстанция не споделя и изводите на първоинстанционния съд, че това писмо е издадено в изискуемата от чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ форма и съдържа необходимите за този акт реквизити. Посоченото писмо от 7.09.2017 г. на изпълнителния директор на ИАРК няма характер на акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Същото не представлява мотивирано писмено решение на ръководителя на управляващия орган за налагане на финансова корекция на дружеството - бенефициент. Писмото не съдържа и фактически и правни основания за наложена корекция. По принцип, липсата на предмет на спора обосновава извод за недопустимост на съдебното решение на това основание. Доколкото обаче касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд с диспозитива на съдебния си акт, изписвайки подробно предмета на спора, е отменил всъщност наложената от ръководителя на УО финансова корекция в размер на 10 % върху 694 979,43 лв., а именно 69 497,94 лв. по посочения проект, то същият спор има предмет. В действителност, по преписката липсва нарочен писмен акт на УО, с който мотивирано от фактическа и правна страна да налага финансова корекция на дружеството в посочения размер. От изпратените обаче на същото дружеството придружително писмо от 7.09.2017 г., към което са приложени решение № РД - 263/31.08.2016 г. за регистриране на нередност и покана за доброволно изпълнение, подписани от същия орган, се извлича, че УО е изразил воля за налагане на финансова корекция, дори същата да не е обективирана в нарочен писмен акт, съдържащ фактически и правни основания за налагането й. Касационната инстанция базира изводите си и на установена вече практика на ВАС по така поставените въпроси: С решение по адм. д. № 1427/2017 г. петчленен състав на ВАС оставя в сила решение № 13626/13.12.2016 г., постановено по адм. дело № 7332/2016 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено волеизявление на УО за определяне на финансова корекция, за която на дружеството са изпратени писмо за регистрирана нередност и Покана за доброволно възстановяване на посочена парична сума, представляваща финансова корекция. Съдът приема, че предмет на оспорване е актът, с който се определя финансова корекция. Констатира обаче, че УО не е издал писмен акт, който да обективира волеизявление на органа за определяне на финансова корекция. Като преценява характера на акта за администриране на нередност /като вътрешен акт/ и на поканата за доброволно изпълнение /като действие на орган по изпълнение/, съдът стига до извода, че те не са предмет на производството, въпреки, че на адресата са изпратени единствено тези документи. Анализът на същите обаче е обосновал извод за констатирана нередност по посочен договор и наложена финансова корекция, сумата по която е наредено да се възстанови от дружеството, за която липсва писмен мотивиран акт на УО, съгласно изискването на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Според съдебния състав, липсата на такъв акт касае спора по същество и не следва да се отразява на допустимостта на жалбата. В тази насока касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. В хода на производството по адм. д. № 574/2016 г. съдът е осъществил контрол за законосъобразност върху наложена от ръководителя на УО на "Б. А. Ф." ООД финансова корекция в размер на 10 % върху 694 979,43 лв, а именно 69 497,94 лв., за която на дружеството са изпратени с придружително писмо от 7.09.2016 г. Решение № РД - 263/31.08.2016 г. за регистриране на нередност и Покана за доброволно изпълнение. По съществото на спора, касационната инстанция приема, че изложените по-горе съображения досежно липсата на решение в писмени форма, съдържащо фактически и правни основания за наложената финансова корекция, е достатъчно основание за отмяна на волеизявлението на УО и само на това основание. В тази насока касационният състав се позовава на практика на ВАС по посоченот опо-горе дело на петчленния състав, съгласно която: Липсата на мотивиран писмен акт, в който да е посочено фактическото и правно основание за налагане на финансовата корекция и нейния размер представлява неспазване на установената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ форма на акта и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. С този съдебен акт, съдът е обосновал, че при липса на писмен акт за налагане на корекция, съдържащ фактически и правни основяния за налагането й, съдът не може да замести административния орган при формиране на волята му относно постановяване на конкретно властническо изявление, включително като мотивира тази воля, извеждайки я от преписката по спора. Подобно правомощие съдът няма, нещо повече, то е несъвместимо с правораздавателната функция на съда по разрешаване на правен спор относно законосъобразността на конкретен административен акт. Съгласно чл. 168, вр. чл. 146 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания, независимо от посочените основания. Съдът обаче няма правомощието да формира воля вместо административния орган, нито да мотивира волята му, нито да замества или допълва мотивите на този орган. В хипотеза на липса на нарочен писмен акт на органа при законово изискване затова, съдът разрешава спора относно законосъобразността на оспорения пред него акт - волеизявление на съответния УО за налагане на финансова корекция, като го отменя поради нарушение на изискването за форма на акта и допуснати съществени процесуални нарушения. Поради отмяната на акта на това основание съдът не е длъжен да се произнася по съответствието на акта с материалния закон. Липсата на фактически и правни основания за налагане на финансовата корекция препятства проверката за законосъобразност на акта от гледна точка на съответствието му с материалния закон, а извършването на квалификация от съда би нарушило равнопоставеността на страните. Съдът не може да замества административния орган, тъй като това несъмнено би нарушило правото на защита на засегнатото от акта лице и основни принципи на правораздавателната функция на съда. Възприемането на обратното становище, означава да се задължи съда да излага мотиви по предполагаема воля на административния орган, което е недопустимо. Дори и да се приеме, че в решението за регистриране на нередност, УО се позовава на доклад за нередност от 29.08.2016 г., като е изписал, че нередността се състои в неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма заложена в Таблица 4 от Инвестиционно намерение, част Б, неразделна част от Заявление за кандидатстване с № ЕФР-08-19/18.06.2012 г., спрямо декларираното действително количество реализирана продукция в размер на 99,82 %, и това би могло да се осмисли като фактическо основание за налагане на корекцията, нито в съпроводителното писмо, нито в поканата за доброволно изпълнение, нито в преписката по делото, УО посочва правното основание за налагане ан корекцията. Липсата на правно основание за налагане на корекцията е основание за отмяна на волята на органа в тази насока, както правилно е обосновал и първоинстанционния съд като правен резултат от спора. За пълнота, касационната инстанция намира за необходимо да посочи следното: В решението на УО за регистриране на нередност, както и в доклада, към който решението препраща, е посочено, че датата на констатиране на нарушението е 15.07.2016 г., а периодът на извършване на нередността е 2015 г., като с нея са нарушени чл. 40, ал. 1, чл. 41, ал. 1 от Наредба № 7/3.05.2013 г. за предоставяне на БФП по мярка 2.6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултури" по приоритетна ос 2 от ОПРСР и чл. 14, ал. 4, т. 1. във вр. чл. 35 и чл. 36 от Договор за предоставяне на БФП № 100/27.08.2012 г., съгласно които бенефициерът е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Непълното използване на инвестицията по предназначение, както правилно е установил АС Д., представлява нарушение на чл. 56 от Регламент (ЕО) № 1198/2006, който изисква запазване на естеството на операциите в рамките на 5 години от датата на решението за финансиране. Касационната инстанция обаче констатира, че посочената Наредба № 7/3.05.2013 г. за предоставяне на БФП по мярка 2.6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултури" по приоритетна ос 2 от ОПРСР, в чл. 47 предвижда, че за нарушения на чл. 40-45 от същата Наредба, свързани с изпълнението на ДБФП, разпоредбата предвижда възстановяване на отпуснатата БФП. Органът не цитира нормата на чл. 47 от Наредбата, а говори за налагане на финансова корекция, без да посочва правно основание за това. В тази насока, за съда не се изяснява в каква процедура е наложена корекцията и дали сумата, чието възстановяване се иска от бенефициента представлява размер на финансова корекция по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ или воля на органа в процедура по чл. 47 от Наредбата. Изложеното по-горе дава основание на касационната инстанция да приеме правилност на обжалваното решение като краен резултат, поради което и същото следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не представя доказателства за разноски пред тази инстанция, поради което и искането му за присъждането им е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд