Решение № 7039 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9104/2015 г.

Решение № 7039 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9104/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място], срещу решение № 364 от 16.06.2015 г., постановено по адм. д. № 269/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място], първи състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - В. В. В., от [населено място], област П., не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 364 от 16.06.2015 г., постановено по адм. д. № 269/2015 г., Административен съд - [населено място], е отменил заповед № П -288-Б от 02.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място], потвърдена с решение № РД-07-43 от 19.03.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - [населено място] и е върнал преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място] за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебния акт. Фактическата обстановка по спора се свежда до следното: В. В. В. и А. А. Р. са съжителстващи на семейни начала лица и са регистрирани в Дирекция "Бюро по труда" - [населено място] като безработни. На 17.01.2014 г. А. А. Р. е подала молба-декларация вх. № П 288 за отпускане на социална помощ, формулирана от нея "за издръжка". В нея е посочен като "съпруг" В. В. В., който също е подписал цитираната молба-декларация. На същата дата и двете лица са подписали и декларации приложение № 2, в които са посочили, че не страдат от хронични заболявания, както и че са запознати със задължението да полагат общественополезен труд по чл. 12, ал. 1 ППЗСП по организирани от общината програми, като условие за получаване на месечна помощ по чл. 9 ППЗСП. Със заповед № П-288 от 28.01.2014 г. такава е била отпусната на А. А. Р. в размер на 158,25 лв., като от социалния доклад от 17.01.2014 г. се установява, че размерът е съобразен със съжителстващите лица и техните потребности. Със заповед № П-288 от 05.06.2014 г., отпусната помощ е редуцирана до 57,45 лв. Действително тази заповед е издадена на името на А. Р., на която е връчена на 06.06.2014 г., но в цитирания административен акт изрично е посочено като фактическо основание неполагането на общественополезен труд в периода 01.05.2014 г. - 30.06.2014 г., както от А. Р., така и от В. В.. Предвид обстоятелствата, че последните съжителстват на семейни начала, както и при намаляване на дохода им, не би могло да бъде споделено приетото от първоинстанционния съд, че В. не е могъл да упражни правото си на жалба, тъй като тази заповед не му е била връчена. Връчването на пълнолетно лице, с което В. съжителства на съпружески начала на адреса в [населено място], [улица], е надлежно връчване и по отношение на него, с оглед нормата на чл. 43, предложение второ във връзка с чл. 46, ал. 2 и 4 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес, по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК. По делото липсват данни А. Р., респ. В. В. да са оспорили заповед № П-288 от 05.06.2014 г., нито В. да е поискал възстановяване на срока за обжалване, поради което тази заповед представлява влязъл в сила административен акт. На 25.11.2014 г. служители на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място], при извършена проверка са установили, че В. В. В. не е полагал общественополезен труд на работното си място, съгласно изготвения график. Казаното се отнася и до А. А. Р. Следователно налице е повторен отказ за полагане на общественополезен труд по смисъла на чл. 12, ал. 6 ППЗСП, поради което законосъобразно със заповед № П -288-Б от 02.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място], месечната помощ на лицата е прекратена. Съдът не е съобразил, че съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Текстът на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ППЗСП, изрично сочи, че съжителстващите на семейни начала лица се подпомагат като семейство. Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционния съд е постановил решението си при наличието на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Ето защо съдебният акт подлежи на отмяна. По изложените в настоящите мотиви съображения се приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна. Касационният жалбаподател е поискал присъждане на разноски за двете инстанции. Но при разглеждане на делото от първоинстанционния съд такова искане не е било направено, а пред настоящата инстанция няма документ, удостоверяващ изплащане на адвокатски хонорар, нито списък на разноските. Ето защо разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,