Решение № 14782 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9721/2013 г.

Решение № 14782 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9721/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Боян Хараланов Димитров, жив. в гр. Силистра, срещу решение № 42/17.05.2013 г. по адм. дело № 31/2013 г. на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването по жалба на Боян Хараланов Димитров, жив. в гр. Силистра, против заповед рег. № 157/7.03.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Силистра, с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Касаторът поддържа в касационаната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Силистра, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС - Силистра, е приел за установено, че оспорената пред него заповед, с която Боян Хараланов Димитров- "младши автоконтрольор първа степен" в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР - Силистра, категория "Е", полицай - I степен, е наказан за извършено дисциплинарно нарушение на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР - неуплътняване на работното време на 27.01.2013 г. с дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила в съответствие с материалното право и при спазване на целта на закона. Според АС не е доказана уважителна причина "болестно състояние", но дори и да беше доказана неуведомяването на надлежния ръководен орган, който да предприеме действия за заместване на временно неработоспособния служител представлява "пропуск в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност" по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, която хипотеза обуславя налагането на същото по вид наказание. Настоящият съдебен състав намира за основателни касационните оплаквания за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност на първоинстанционото съдебно решение. Както и АС е установил, съгласно утвърден месечен график касаторът заедно с младши автоконтрольор и старши на екипа Дарин Казаков е застъпил дежурство като група "пътен контрол" от 19 ч. на 26.01.2013 г. до 7 ч. на 27.01.2013 г. След посетени няколко адреса по определените им маршрути, касаторът около 1.50 ч. на 27.01.2013 г. уведомил командира на отделението главен полковник Марин Георгиев, че има стомашни проблеми и се нуждае от тоалетната, поради което ще отидат до стаята си в ОД на МВР. Същите получили съгласието на командира си, който взел предвид ниската температура, липсата на движение и характера на здравословния проблем. Жалбоподателят престоял в сградата до 05.40 на 27.01.2013 г., без да извърши обход със служебния автомобил, като дава обяснения за влошаване на състоянието му и многократна необходимост да се ползва тоалетна, които се подкрепят от обясненията на Дарин Казаков и Марин Георгиев и са кредитирани и възпроизведени и в докладната записка за извършена проверка на началник група "ОДПКПД" в дисциплинарното производство, но не са коментирани в оспорената заповед. Настоящият съдебен състав намира, че така събраните доказателства относно причините за престоя в сградата на ОД на МВР сочат на остро стомашно-чревно разстройство, с честа необходимост от ползване на санитарен възел от касатора, което обективно не е възможно по маршрутите, определени на дежурната група "пътен контрол". Съдът намира, че така анализирани в своята съвкупност доказателствата по делото непротиворечиво сочат на наличие на "болестно състояние" за процесния период 1.50 ч. - 5.40 мин. на 27.01.2013 г. по отношение на касатора, което предвид симптоматиката му обективно го е възпрепятствала да продължи обхода със служебния автомобил. Тоест в случая липсва виновно поведение - умишлено или непредпазливо "неуплътняване на работното време", поради което не е осъществен и състава на дисциплинарното нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, посочено в оспорената пред първоинстанционния съд заповед. В нея не е посочено правното основание на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, поради което същото неправилно е обсъждано от първоинстанционния съд при преценка на материалноправната и законосъобразност. Оспорената заповед е материалноправно незаконосъобразна и като е приел обратното, АС е постановил неправилно решение. Предвид изложеното решението като неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, следва да бъде отменено . Вместо него следва да се постанови друго, с което се отменя оспорената заповед като противоречаща на материалния закон. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят всички направени по делото разноски в размер на 17, 20 лева /седемнадесет лева и двадесет стотинки/ държавни такси, платими от Областна дирекция на МВР - Силистра. Предвид липсата на вписан в адвокатското пълномощно адвокатски хонорар и доказателства за заплащането на такъв не следва да се присъждат разноски за адвокат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,