Решение № 1687 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12430/2008 г.

Решение № 1687 от 6.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12430/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Магдалена Атанасова Ноева против решение № 463 от 14.05.2007 г., постановено по адм. дело № 746/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд, административно отделение, първи състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 373 от 30.07.2004 г., на кмета на община Варна, за оценка на имот от 122 кв. м, част от имот пл. № 1071, по ПНИ на м. "Боровец-юг", в землището на кв. Галата. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон - § 4з, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и необоснованост на изводите на съда. Иска се отмяната му оценяване на земеделската земя по пазарни цени. Ответникът - кметът на община Варна не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Георги Тодоров Желязков в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че с решението правилно е прието, че приложимият закон е § 31, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. След като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, съдът е приел, че заинтересованата страна Желязков е придобил правото на собственост върху 600 кв. м от процесния имот по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като същият се е възползвал от предоставеното му по закон право по § 4з, ал. 2, изр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността и върху останалите 122 кв. м, от които не може да се образува нов парцел, който да се възстанови на бившия собственик. Съдът е приел, че тъй като процесният имот се намира в рамките на селищно образувание, то единствено приложимият ред за определяне на оценката е този по § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, т. е. по реда на глава VII, раздел I от ППЗДС. Назначената по делото експертиза е потвърдила оценката, направена от административния орган. Обсъдени са всички относими доказателства. Правилно е приложен материалният закон. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е редовна, процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба, подадена от настоящата касационна жалбоподателка против заповед № 373 от 30.07.2004 г. издадена от кмета на община Варна, за оценка на земеделска земя от 122 кв. м, част от имот пл. № 1071, по ПНИ на м. "Боровец-юг", в землището на кв. Галата. Възраженията в жалбата са били за занижаване на размера на оценката. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил и е приел, че заинтересованата страна Георги Желязков е придобил чрез трансформация на право на ползване, правото на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м от имот № 1071 по ПНИ. Същият е пожелал да закупи разликата от 122 кв. м до размера на действително ползваната от него площ, като за целта е поискал оценяване. С оспорената заповед е определена оценката на частта от имота, на основание § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е приложима именно посочената разпоредба - § 31, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ, тъй като лицето поискало оценката е правоимащо по смисъл на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този случай оценката се извършва, съгласно препращането, визирано в нормата, по реда на глава седма, раздел I от ППЗДС, приет с ПМС № 235/1996 г., като съгласно неоспореното заключение на вещото лице, същата е правилно определена като размер, при отчитане на всички корекционни коефициенти. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението е необосновано и неправилно е приложен материалния закон. Съдът се е съобразил с всички събрани по делото доказателства, като изводите му са съответни на същите. Безспорно е, че лицето поискало оценката е ползувател с надлежно предоставено право на ползване, което също така по предвидения ред е трансформирано в право на собственост върху 600 кв. м от имот № 1071 по ПНИ по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Представени са удостоверение за ползване, оценителен протокол от 1994 г. по § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, квитанция за внасяне на определената сума по оценката, както и доказателства, че имотът е застроен с масивна постройка със застроена площ от 40 кв. м. След влизане в сила на ПНИ лицето е поискало оценяване на разликата от 122 кв. м от имота, до действително ползваната площ. Правилно както административният орган, така и съдът са приели, че искането е основателно, тъй като са налице основанията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - от разликата над 600 кв. м не може да се образува самостоятелен парцел, които да бъде възстановен на бившите собственици - на жалбоподателката. Посоченото поражда правото на бившия ползувател, вече собственик, да заплати посочената разлика и да придобие собствеността. Съдът правилно е приложил и закона. Приложението на нормата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ е доразвито в нормата на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В случаите по § 4з, ал. 2, какъвто е настоящият, оценката се определя по реда на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, предл. първо, препращащо към реда на глава седма, раздел I от ППЗДС, приет с ПМС № 235/1996 г., тъй като имотът се намира в селищно образувание. Оценката правилно е определена по този ред. Посоченото е потвърдено и от вещото лице, чието заключение не е оспорено. Няма място за оценяване по пазарни цени, както се иска в жалбата, тъй като нормата на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е изрична - приложим е реда на оценяване по ППЗДС. Постановеното решение е правилно и не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение