Решение № 384 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 333/2008 г.

Решение № 384 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 333/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, вр. чл. 218а ГПК (отм). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от И. А. Г. и Б. К. Г. срещу решение от 26.10.2007 г. по гр. д. № 1746/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл. 108 ЗС. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответникът З. К. И. в писмено становище оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 13.04.2007 г.по гр. №.. на Пловдивски районен съд, е осъдил И. и Б. Г. да предадат на З. И. владението на УПИ * в кв.24 по плана на с. К., ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда, масивна стопанска постройка и второстепенни постройки. За да уважи предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС въззивният съд е приел за установено, че ответницата по жалба - ищец в производството - З. К., е закупила на 1.12.2006 г. от Н. и А. В. с н. акт № 88/2006 г. на нотариус при Пловдивски РС процесния имот и е поканила жалбоподателите с покана на 18.12.2006 г. да освободят същия. Съдът е установил, че продавачите са собственици на продадения от тях на ищцата имот, тъй като са го закупили на 4.09.2006 г. с нот.акт № 161/2006 г. на нотариус при Пловдивски РС от жалбоподателите И. и Б. Г., които го ползуват към настоящия момент. Жалбоподателите Г. са поддържали, че са били измамени за да продадат имота си на В. - продавачи по сделката с ищцата З, но не са представени доказателства те да са провели успешно иск с правно основание чл. 29 ЗЗД по отношение на тях и сделката да е унищожена с влязло в сила съдебно решение. При тези данни въззивният съд правилно е приел, че ответницата по жалба И. е собственик на процесния имот и е доказано че жалбоподателите го владеят без правно основание.спешното провеждане за търсената защита при иск с правно основание чл. 108 ЗС изисква от една страна ищецът да докаже, че е собственик на недвижимия имот и от друга страна би следвало да докаже и че ответникът по иска ползува неговия собствен имот без правно основание. В конкретния случай от доказателствата по делото е установено именно че З. И. е собственик на имота, а жалбоподателите го владеят без основание, при което въззивният съд при точно приложение на закона е уважил предявения срещу тях иск с правно основание чл. 108 ЗС. Направените от жалбоподателите доводи за недействителност на сделката, с която те са продали процесния имот на праводателите на З. И. са неотносими към конкретния спор и могат да бъдат предмет на разглеждане в друго производство, в което като страна следва да конституирани и Н. и А. В. - купувачи по същата. С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предявеният срещу жалбоподателите иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен, тъй като от събраните по делото доказателства е установено че ползуват чужд имот без основание. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд,