Решение № 2930 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1383/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К., гражданин на Афганистан, чрез пълномощника адв. Д. Радославова, против решение №42985 от 22.12.2025г., постановено по адм. дело №8924/2025г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му, против решение №4487/11.08.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира, че съдебното решение е издадено от некомпетентен да разгледа административното дело съд. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки на чл.8 и чл. 9 от ЗУБ. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да се отмени административния акт, а алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне от Административен съд – Търговище. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, четвърто отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от С. К., гражданин на Афганистан, срещу решение №4487/11.088.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. К., гражданин на Афганистан, срещу процесния отказ. За да постанови този резултат, решаващия състав на Административен съд – София-град е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е счел като правилна преценката на административният орган, че с оглед проведеното интервю с чуждия гражданин не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут, тъй като не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които може да се обоснове наличието за опасения от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Заплахи не са били отправяне и към семейството му. Соченият от кандидата за предоставяне на международна закрила мотив за напускане на страната си на произход е, че баща му е работил на държавна работа като автомонтьор, а след като са дошли на власт талибаните той е напуснал. След време е започнал отново да работи същата работа за талибаните, но поради обстоятелството, че не плащали, отново е напуснал. Съдът е приел, че не се установява по отношение на С.К. да са били нарушени основни човешки права, до такава степен тежки по своето естество или повторяемост,за да се приеме, че е налице преследване на относимите правни норми. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд не може да се обоснове извод, че С.К. е напуснал Афганистан поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността. Съдът е приел, че не следва да бъдат обсъждани представените медицински документи във връзка със стари травми на С.К., както и уведомление за осъждане на баща му, тъй като не могат да се отнесат към бежанската му история. От изслушването в открито съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК във вр.чл.144 АПК чужденецът е разказал, че баща му се е принудил да замине за Узбекистан. Твърди, че са му били нанесени удари по главата и краката във връзка с баща му. По време на интервюто подобни обстоятелства не са били споменавани, същите са били разказани за първи път пред съда. Съдът е заключил, че евентуалния побой над чужденеца от неизвестно лице представлява криминален акт, за които не се сочат данни държавните власти да са били уведомени, а е напуснал страната си на произход посока Турция, в последствие и през България към Западна Европа. Обстоятелството, че не е изчакал приключването на административното производство по подадена молба за закрила, води до извода, че мотивите за напускане на Афганистан са с икономически характер и с цел миграция. Решението е правилно. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от председателя на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждият гражданин да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Афганистан, с етническа принадлежност - [заличен текст], с религиозна принадлежност [заличен текст], неженен. Разказва, че е напуснал Афганистан нелегално през 2023г., като е преминал през Пакистан и Иран, където е останала и в двете държави около седмица. След което е заминал за Турция, където е бил една година в лагер „Арзрум“, тъй като не е имал кимлик. Продължил към България, където е бил задържан от полицаите. Изложил е, че причината да напусне Афганистан е защото баща му е работил държавна работа. Работил е 6 месеца при талибаните, на тъй като не заплащали възнаграждение, същия е бил принуден да напусне. Заради тези си действия талибаните започнали да го тормозят да се върне на работа. Кандидата за международна закрила, изрично е заявил, че не е бил тормозен от талибаните, не е имал проблеми с никого в Афганистан, не са му отправяли заплахи, не е бил отвличан, преследван, напуснал е държавата си на произход поради отправен съвет от баща му да отиде в Иран или Турция, тъй като ще бъде нещастен в Афганистан. Чужденецът споделя, че в Турция е бил в дом на пащуни, където същите са искали да упражнят насилие и той се оплакал на полицията. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. В съдебно заседание проведено на 03.11.2025г. кандидата за международна закрила е дал обяснение пред съда. Изложел и съображения за преследването на баща му от талибаните, като в допълнение е изложил, че докато се е прибирал от работа е бил нападнат и са му били нанесени удари по главата и крака му, като са му били отправяни въпроси за баща му. Споделил на своята майка, която казала, че докато е в Афганистан, непрекъснато ще идват и ще упражняват тормоз върху него заради баща му. В последващо съдебно заседание са представени медицински документи, както и съдебно уведомление по отношение на присъда на баща му. Разказаните за първи път в съдебно заседание обстоятелства, разколебават достоверността на бежанската история на С.К. и налагат обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Афганистан, което го прави икономически мигрант, до който извод е достигнал и административният съд от една страна, а от друга страна правилно е прието от съда, че евентуалния побой над него по своята същност представлява криминален акт, а не целенасочено преследване. Не се споделя релевираният от касатора довод, че по отношение на С. К. е налице предпоставка за предоставяне на бежански статут, тъй като изпитвал страх от преследване с оглед актуалната обстановка в Афганистан след завладяването от страна на талибаните, в това число е направено позоваване на информация по отношение на риск от преследване на лица свързани с бившите сили на НАТО в Афганистан и членовете на техните семейства, която се съдържа в Ръководството за Афганистан на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището. От направения в касационната жалба цитат е видно, че същият не е относим спрямо чужденеца, тъй като се отнася за лица на централни длъжности в бивши военни, полицейски и разследващи звена, както и членове на съдебната власт, а в случая бащата на касационния жалбоподател не е заемал пост в такова звено, същият е бил майстор на държавна работа. С оглед изложеното настоящият състав счита, че изводите на първоинстанционния съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Административният орган и съдът вярно са констатирали, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата по произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1-2 ЗУБ. Първостепенният съд е съобразил актуалното състоянието на държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на приобщените по делото справки на Дирекция "Международни дейности" към ДАБ от 04.07.2025 г. и 31.12.2024 г. Неоснователни са и оплакванията на касатора за липсата на прецизна преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulment" /забрана за връщане/. Действително и в случай, че приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците /Женевската конвенция/, съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща /"refouler"/ бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. Предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Афганистан поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в тази страна, заместник председателят на ДАБ по същество е приел, макар и да не е изложил нарочни мотиви за това, че ако жалбоподателят се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа "non-refoulement". Не се кредитира довода на касатора за нищожност на обжалваното съдебно решение, поради неподсъдност на спора пред АССГ, доколкото в процесния случай възможността за отправяне възражение за местна подсъдност от подалия жалбата е преклудирано предвид разпоредбата на чл.134, ал.2 АПК, тъй като същия не е сторил това до датата на първо заседание пред първата инстанция (03.11.2025г.), за което ОСЗ е бил редовно призован, и на което е присъствал процесуалния му представител адвокат Петров. Такъв спор не е повдигнат служебно от съда в законовия срок, поради което настъпилата преклузия на тази възможност за съда, предвид законодателния подход към местната подсъдност в административния процес. Неоснователен е доводът за необоснованост на съдебното решение. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени законосъобразни правни изводи. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства, стриктно е съблюдавал задължението си за изясняване на релевантните факти в пълнота към момента на съдебното производство, изрично е изложил аргументите си защо приема, че не се установява наличие на законовите предпоставки за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец и на хуманитарен статут. По изложените съображения се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,