Решение № 15832 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2019 г.

Решение № 15832 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. София, приподписана от процесуален представител - юрисконсулт Асенова, против решение № 4303 от 25.06.2019 г. постановено по адм. дело № 3702/2019 г. на Административен съд София - град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Столична община /СО/, чрез пълномощника й - адв. Панайотова, оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения подробно развити в писмена защита. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответниците: Л. К., М. К. и Е. К., чрез процесуалния им представител - адв. Михалева, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски по представен списък. Ответникът: Б. П. моли за оставяне в сила на обжалваното решение, като правилно. Ответникът: М. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред АССГ, Столична община е оспорила Заповед № 18-2233/28.02.2019 г. на началника на СГКК-София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрено изменението на на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Банкя, изразяващо се в промяна на югоизточната граница на ПИ с идентификатор 02659.2194.657 в съответствие с границата от югоизток на УПИ XI-880 кв. 59 по регулационния план на м. "в. з. Банкя" от 1961 г., поради непълнота или грешка. Изменението засяга и границата от югозапад на ПИ с идентификатор 02659.2194.275, представляващ публична общинска собственост, с предназначение - за второстепенна улица. Съдът, след като е установил фактите, е извел изводи за незаконосъобразност на заповедта, поради отсъствие на материалноправните предпоставките за изменение на КК на основание непълнота или грешка по чл. 51, ал. 1, т. 2, вр. чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР, вр. § 1, т. 16 ДР ЗКИР, както и поради наличието на спор за материално право между собствениците на засегнатите от изменението поземлени имоти: ПИ с идентификатор накрая 275, собственост на СО и ПИ с идентификатор накрая 657, собственост на ответниците-физически лица, който спор е пречка за изменението, преди решаването му по съдебен ред от общия съд - чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С тези мотиви заповедта е отменена като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че предмет на одобреното изменение е югоизточната граница на ПИ с идентификатор накрая 657, с което се изменя и югозападната граница на ПИ с идентификатор накрая 275, с предназначение - второстепенна улица, по КККР на гр. Банкя от 2012 г. Въз основа на това изменение площта на ПИ 657 се намалява от 1086 кв. м. на 1076 кв. м., а площа на съседния му ПИ 275 се увеличава от 1855 кв. м. на 1864 кв. м. Като основание за изменението е посочено наличието на непълнота и грешка по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. С изменението тази граница между двата имота е преместена, за да съответства на площа по нот. акт на заявителя за имот 657 и на границата по РП от 1961 г. В административното производство пред началника на СГКК-София, ответникът - Столична община, респ. р-н "Банкя", СО, не е възразил срещу искането изменение. Поради това и констатирайки несъответствие в площа на ПИ 657 по одобрената КК на гр. Банкя от 2012 г. с действителната му площ по нот. акт за УПИ XI-880 от 1961 г. и комбинирана скица /стр. 52/, изменението е допуснато. При тези данни неправилни са изводите на съда, за отсъствие на предпоставките за изменение на КК поради непълнота или грешка по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, както и за наличие на спор за материално право между касатора и ответниците, по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, които правят оспорената заповед незаконосъобразна. Спор за материално право би имал ако е налице неблагоприятно засягане на материалното право на собственост на СО върху ПИ 275, чиято граница се изменя и ако собственика е възразил своевременно пред органа срещу това изменение. В случая тези условия липсват. С изменението на югозападната граница на ПИ 275 не се засягат неблагоприятно вещните права на СО върху ПИ 275, тъй като не се взима /отнема/ площ от имота в полза на ПИ 657, а площа му се увеличава. Поради това липсва засягане на правото на собственост на СО върху ПИ 275, което да поражда спор за материално право, по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. При липсата на такъв спор разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР е неприложима. Като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение. Неправилни са изводите на съда и по отношение отсъствието на непълнота или грешка, като основание за изменение на КК. "Непълнота или грешка" по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, съществува при всяко несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК спрямо действителното им състояние. По делото е установено, че площа на ПИ 275 по действащата КК на гр. Банкя не съответства на площа му по нот. акт от 1961 г. и на границата му от югоизток по РП от 1961 г. Това навежда на извод за допусната грешка при заснемане площа и границата от югоизток на този имот, даващо основание за изменението му, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Ето защо, като е одобрил изменението, касаторът е постановил законосъобразна заповед, която съдът в нарушение на материалния закон е отменил. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на Столична община срещу заповед Заповед № 18-2233/28.02.2019 г. на началника на СГКК-София, бъде отхвърлена като неоснователна. При този резултат ответникът - Столична община, следва да бъде осъдена да заплати на АГКК - София, общо сумата от 240 лева, от които 140 лева д. т. и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Искането за разноски на ответниците-физически лица е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, второ отделение