Решение № 235 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2010 г.

Решение № 235 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 7 ЗА. Образувано е по жалба на С. Г. В. от [населено място] срещу решение на Висшия адвокатски съвет № 56/07.02.2008 г., с което е потвърдено решението на Адвокатския съвет на В. адвокатска колегия за отписването и като адвокат от регистъра на адвокатите, воден във В. адвокатска колегия на осн. чл. 22, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна . При първоначалното разглеждане на делото от състав на ВКС като основание за отмяна на решението жалбоподателката е поддържала твърдението, че НОХД № 229/2006 г. по описа на Омуртагския районен съд, по което е била осъдена, е предмет на преразглеждане, като изпълнението на присъдата е спряно. При настоящото разглеждане на делото тези твърдения не са оттеглени. Ответникът по жалбата Висшия адвокатски съвет представляван от адв. С., оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение доколкото са налице предпоставките на закона за заличаването на жалбоподателката от регистъра на адвокатите. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. приема следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване решение на Висшия адвокатски съвет, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Висшия адвокатски съвет е приел, че с влязла в сила присъда по НОХД № 229/2006 г. на РС [населено място] жалбоподателката е била призната за виновна в извършване на престъпление от общ характер по чл. 325, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 325, ал. 1 НК, за което и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година като изпълнението на наказанието е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Прието е, че по делото не е установено изпълнението на наложеното наказание да е спряно със надлежен акт на съда или прокуратурата, нито наказателното производство да е възобновено поради допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на присъдата. С оглед на това Висшия адвокатски съвет е приел, че действително е налице пречка за упражняване на адвокатската професия съгл. на чл. 22, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата и е потвърдил решението на Адвокатския съвет на В. адвокатска колегия за отписването на С. В. като адвокат от регистъра на адвокатите. Решението е правилно. В съответствие със закона /чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА/ Висшият адвокатски съвет правилно е приел, че налагането на наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление като пълнолетен, е пречка за упражняване на адвокатска професия и съответно основание за заличаване на жалбоподателката като адвокат. Същевременно навежданите от нея твърдения за преразглеждане на наказателното дело и за спиране на изпълнението на наложеното наказание не се доказват в процеса като последното е без значение, доколкото релевантния факт за заличаването от адвокатския регистър е осъждането с влязла в сила присъда, а не това дали изпълнението е спряно или не. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.