Решение № 14097 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6362/2012 г.

Решение № 14097 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6362/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов от гр. София, с която се оспорва разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, приет от Висшия съдебен съвет с протокол, ДВ, бр. 32 от 29.07.2009 г., обн. в ДВ, бр. 66 от 18.08.2009 г., в глава Тринадесета "Видове дела", която предвижда, че когато делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, то се образува под нов номер. Твърди се незаконосъобразност на посочената разпоредба, поради нарушение на разпоредбата на чл. 15 от Закона за нормативните актове. Процесуалният представител на ответника представя писмено становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира, че жалбата срещу разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от правилника за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Жалбоподателите мотивират пряк и личен интерес правен интерес да оспорват посочената разпоредба, с обстоятелството, че с решение № 5404 от 18.04.2011 г. по адм. д. № 266/2011 г. на Върховния административен съд, IV-то отделение на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК е отменено решение по адм. д. № 1/2009 г. на Окръжен съд Сливен и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Счита се, че в противоречие с разпоредбите на АПК и задължителните указания на Върховния административен съд, въз основа на посочената разпоредба е образувано ново административно дело № 1/2012 г., по което са страна. Неправилно се твърди, че по адм. д. № 1/2009 г. не е приключило, тъй като постановеното решение е отменено. След като по делото е постановено решение по същество производството по него е приключило и последващата отмяна на решението от касационната инстанция е основание за образуване на ново дело. В противен случай няма как да се индивидуализира постановения съдебен акт по адм. д. № 1/2009 г. на на Окръжен съд Сливен, независимо, че в последствие е отменен. В едно съдебно производство /по едно дело/ се постановява едно решение по същество на конкретния спор на посоченото правно основание от съответната инстанция, което ако подлежи на обжалване може да бъде отменено и това е основание за образуване на ново съдебно производство. Неоснователно се твърди, че оспорената разпоредба противоречи на нормативни актове от по-висока степен - чл. 222, ал. 2 и чл. 244, ал. 2 АПК, чл. 293, ал. 3, чл. 294, и чл. 307, ал. 3 ГПК. Връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд съгласно чл. 222, ал. 2 АПК за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, съгласно чл. 244, ал. 2 АПК, не означава, че съдебното производство продължава при същия номер на делото. В този случай делото се преобразува под друг номер, независимо, че висящността на съдебното производство се запазва. С оглед на това не е налице нарушение, както се твърди от жалбоподателите, на разпоредбата на чл. 293, ал. 3, която предвижда, че съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и на чл. 294 ГПК, предвиждащ, че производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Същото се отнася и за цитираната в жалбата разпоредба на чл. 307, ал. 3 ГПК, която предвижда, че ако намери молбата за отмяна за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва откъде да започне новото разглеждане на делото. В тези разпоредби под дело се има предвид съдебното производство, а не конкретното дело под същия номер, както считат жалбоподателите, делото подлежи на ново разглеждане и съдебното производство продължава, което се осъществява чрез преобразуване на делото под друг номер. Неотносимо се твърди, че оспорената разпоредба противоречи на § 4 от ПЗР на АПК, съгласно който образуваните след влизането в сила на кодекса до 1 март 2007 г. административни дела в районните и окръжните съдилища се довършват от същите съдилища по досегашния ред и административните съдилища започват да образуват дела от 1 март 2007 г. Доводът, че след 1 март 2007 г. окръжните съдилища нямат процесуални правомощия да образуват административни дела, не е относим към оспорването на разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от Правилника, а касае компетентността на съда, който разглежда посоченото от тях дело, върнато за ново разглеждане, като жалбоподателите не вземат предвид релевантното обстоятелство, че първоначално делото надлежно е било образувано в окръжния съд преди тази дата, по постъпила жалба в този съд преди посочената дата. Неоснователно се твърди, че атакуваната разпоредба на правилника противоречи на разпоредбите на чл. 159, т. 7 АПК и чл. 126, ал. 1 ГПК, които предвиждат служебно прекратяване на дело, образувано пред същия съд, между същите страни и на същото основание. При връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, първоначално образуваното съдебно производство е приключило с постановения съдебен акт, макар и последствие отменен от следващата инстанция, поради което не е налице едновременна висящност на две дела между същите страни на същото основание. Неоснователно се твърди от жалбоподателите, че въпросите свързани с преобразуването на съдебните дела, са уредени в АПК и ГПК. Въпросът за преобразуване на делото под нов номер, когато се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд е технически въпрос. Без значение е наименованието на акта, с който е уреден този въпрос, от значение е обстоятелството, че уреждането му е от компетентността на издателя на акта, в случая от органа на съдебната власт, поради което не е налице основание за нищожност на атакуваната разпоредба на правилника. Жалбоподателите се позовават на обстоятелството, че предмет на адм. д. № 1/2009 г. на Окръжен съд Сливен е тяхна имотна претенция от 1992 г. за възстановяване на собствеността им върху имот Х-6368 по ЗРП на гр. Сливен от 1957 г., по която първоначално е образувано гр. д. № 344/1992 г. на Окръжен съд Сливен. Неотносимо и неоснователно се твърди от жалбоподателите, че при преобразуване на конкретното дело няма да могат да се ползват от правата по чл. 523 ГПК относно трети лица, които са придобили имота след завеждане на делото. От значение е датата на предявяване на иска или на завеждане на жалбата пред съда при първоначалното образуване на делото, независимо от преобразуването му под нов номер. Неотносимо е позоваването от жалбоподателите на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗНА, предвиждаща, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт и в случая не е налице противоречие на атакуваната разпоредба на правилника с нормативен акт от по-висока степен. Жалбоподателите се позовават на решение № 10/15.11.2011 г. по к. д. № 6/2011 г. на Конституционния съд на РБ, по което съдът се е произнесъл, че с приемането на подзаконови нормативни актове от органи на съдебната власт, какъвто е Висшият съдебен съвет, се нарушава конституционния принцип за разделение на властите. Излагат доводи, че съгласно чл. 114 и чл. 115 от Конституцията на РБ правилници и наредби се приемат единствено от изпълнителната власт - Министерския съвет и министрите, а ВСС не е част от изпълнителната власт, поради което няма правомощия да издава подзаконови нормативни актове, какъвто е ПАРОАВАС. Съгласно § 2 от ПЗР от правилника той е приет на основание чл. 342, ал. 1 от ЗСВ, който предвижда, че Висшият съдебен съвет приема правилници за администрацията на органите на съдебната власт. С правилника е предвидено да се определя включително и организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт. Оспорената разпоредба на правилника няма съдържание на подзаконов нормативен акт, а характер на вътрешни правила, тъй като се отнася до подчинени органи на администрацията, а не до гражданите и юридическите лица. Неоснователни са доводите за нищожност на посочената разпоредба, която е с вътрешнослужебен характер, с нея се създават права и задължения за органи подчинени на органа издал акта и може да се обжалва доколкото обосновано се твърди, че могат да се засегнат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Преобразуването на делото под нов номер, когато е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, представлява администриране на делото и с него не се уреждат първични или вторични обществени отношения, свързани с органите на съдебната власт. Жалбоподателите не посочват и нямат правен интерес да обжалват целия Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Производството по настоящото дело е образувано и проведено по жалба срещу разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от правилника, както е посочено при определяне на предмета в подадената жалба, но доколкото в текста на жалбата съществува искане да се отмени целия правилник, в тази част жалбата ще се остави без разглеждане, а производството по делото - прекрати. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение