Решение № 2233 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1363/2014 г.

Решение № 2233 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1363/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, образувано по жалба на Свиленка Георгиева Димитрова, Иван Рангелов Илиев и Димитър Манолов Ангелов, като наследници на Илия Ангелов Геков, срещу решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, обн. ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. В жалбата се поддържа, че решението като неправилно следва да се измени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчужденият имот с идентификатор № 68134.8680.7 по ККР, находящ се в кв. Малашевци, местност "Долина", Столична община, собственост на наследниците на Илия Ангелов Геков. Изложени са твърдения за това, че определения размер на обезщетението не е равностоен по смисъла на закона и не е съобразен с осреднените цени на всички имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, не са взети предвид местоположението и начина му на ползване към датата на влизане в сила на плана, отреждащ имота за изграждане на национален обект. Претендират разноски по делото. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото вземат становище, че оценката на дължимото се обезщетение за имота, определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение. Същото е определено в съответствие с предназначението на имота и при правилното приложение на Наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Заинтересованите страни Райна Петрова Гусева, Никола Петров Геков, Николай Перов Геков, Цветанка Григорова Гекова, Траян Рангелов Илиев, Любка Рангелова Страхилова, Боряна Рангелова Радева, Искра Рангелова Гекова, Вера Рангелова Стоилова, Виолета Рангелова Петрова, Гергина Стоилова Иванова, Елена Петрова Иванова, Виолета Петрова Василева, Илиана Борчова Андреева, Ваня Борчова Трайкова, Евгени Борчов Иванов, Николай Димитров Манолов и Румяна Димитрова Манолова редовно призовани не се явяват, не се представляват по делото и не вземат становище по жалбата. Върховният административен съд, трето отделение намира, че жалбата е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т.е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците им. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на имот с идентификатор 68134.8680.7, в землище Малашевци, Община Столична, с площ от 2,649 дка, собственост на Илия Ангелов Геков, като определения размер на паричното обезщетение е 1437 лв. От приложеното Решение № 121/23.07.2001 г. на Общинска поземлена комисия - общ. Връбница, Област София град е видно, че имота е собственост на наследниците на Илия Геков. Съгласно удостоверение за наследници № 241 от 11.10.2011 г. жалбоподателите и заинтересованите страни, физически лица, са наследници на Илия Геков. От представената скица № 31782/13.10.2011 г., издадена от СГКК гр. София е видно, че поземлен имот № 68134.8680.7 с площ от 2649 кв. м. е с трайно предназначение на територията "земеделска" и начин на трайно ползване "нива". По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е изготвило първоначално и допълнително заключение по делото. В първото от тях са дадени три варианта с различни стойности на обезщетението: при включени три пазарни аналога за квартал Малашевци - 347087 лв.; с една сделка, при изключване на две сделки за идеални части от имоти - 90271 лв. и в размер на 1478 лева, определено по Наредбата за реда за определяне цените на земеделските имоти. В допълнителното заключение са дадени четири варианта на стойността на обезщетението. Първият вариант е изготвен на база всички вписани сделки в район Кремиковци, като е определена обща стойност на обезщетението в размер на 100130 лв. С втория вариант вещото лице е определило размер на обезщетението - 42600 лв. като оценката е изготвена при изключване на сделките с идеални части от недвижими имоти в същия район. В третия вариант е определено обезщетение в размер на 102530 лв., при изключване на сделки с ипотеки. В четвъртия вариант, основан на сключени сделки в Район Кремиковци, без тези за идеални части от недвижими имоти и ипотеки размера на равностойното парично обезщетение е определен на 34220 лева. Експертните заключения не са оспорени от страните и са приети от съда. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /изм. бр. 105 от 2014 г./. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Съдът намира, че при приложение на посочените законови критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчуждения в случая недвижим имот следва да бъде определено по четвъртият вариант от допълнителното заключение на съдебно-оценителната експертиза, тъй като останалите са неприложими. При наличието на сключени сделки отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС неправилно административния орган е определил обезщетението при приложението на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Вариантите от първоначалното заключение съдът не възприема, тъй като се основават единствено на сделки, касаещи имоти в "землището" на Малашевци. Видно от доказателствата по делото такова землище не съществува, като съгласно скицата, издадена от СГКК гр. София отчуждаемия имот попада в район Кремиковци, местността "Долина" и е земеделска земя, с начин на трайно ползване - нива. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗАТУРБ, като може да включва както урбанизирани, така и земеделски територии. В случая се касае за земеделска територия в границите на район Кремиковци и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона следва да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. Стесняването на обхвата на изследваните сделки би довело до нарушаване на принципа за равностойност на паричното обезщетение. При изложеното неоснователни са доводите на ответника по жалбата за неприложимост на вариантите от допълнителното заключение на вещото лице. Първите три варианта от допълнителното заключение на вещото лице също не основават определяне на равностойно парично обезщетение, тъй като се основават и на сключени сделки за идеални части от недвижими имоти и за учредяване на ипотеки върху такива имоти, които не обезпечават тяхната покупко-продажба. Тези сделки са изрично изключени от закона като пазарни аналози за определяне на пазарна цена по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за неприложимост на разпоредбата в настоящата и редакция след изменението и - ДВ, бр. 105 от 2014 г. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДС /ДВ, бр. 105 от 2014 г./ започналите производства по отчуждаване на имоти - частна собственост, се довършват по реда и в сроковете на този закон. В случая е налице започнало и неприключило производство по отчуждаване, решението на Министерския съвет влиза в сила и имота се смята за отчужден, т. е. производството по отчуждаване е приключило тогава, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8 от ЗДС - чл. 39, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДС. По изложените съображения настоящият състав счита, че в конкретния случай обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот следва да бъде определено съгласно вариант четвърти от заключението на вещото лице, с който равностойното парично обезщетение е определено в размер на 34220 лева на база сключени сделки в района, в който се намира и отчуждавания имот, отговарящи на критериите на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Искането за присъждане на понесените по делото разноски е направено своевременно от жалбоподателите и е представен списък на разноските съгласно чл. 80 от Гражданския процесуалния кодекс. Същите възлизат на сума в размер от 1180 лева, от които: заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв., внесено възнаграждение на вещо лице 300 лева и внесена държавна такса в размер на 30 лева. Установено е действителното извършване на посочените разноски, поради което същите следва да бъдат присъдени на жалбоподателите с оглед изхода на делото. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същият не излага съображения основаващи липсата на правна и фактическа сложност по делото, а и съдът намира, че с оглед предмета на конкретното съдебно производство и предприетите процесуални действия от пълномощника на жалбоподателите не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което претендираните разноски следва да се присъдят в цялост, а именно сума в размер на 1180 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение