Решение № 4835 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3470/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Т. Г., представена от адв. А. Георгиев, срещу решение 1153/06.02.2025 г. на Административен съд Бургас по адм. д. 1878/2024 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ против ревизионен акт /РА/ Р-02000223001573-091-001/09.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди опущение на съда да се съобрази с указанията на касационната съдебна инстанция в решението за отмяна на съдебния акт, постановен в предходно първоинстанционно производство. Ревокира доводите си от оспорването на РА по административен ред и от първоинстанционната жалба за отсъствие на предпоставките за осъществяване с РА на отговорност по чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗДДС за публични задължения на дружество, на което е била управител и едноличен собственик на капитала. Отрича органите по приходите да са въвели твърдение и да са доказали извършване от нея на конкретно действие на разпореждане, с което да е намалено имуществото на главния длъжник и да е осуетено погасяването на неговите публични задължения. Сочи информационните източници за установяване на основанията за постъпване на сумите за погасяване на вземанията на дружеството по личните ѝ банкови сметки. Оспорва изводите за връзката между размера на публичните вземания, за които е образувано изпълнително производство от публичен изпълнител и финансовото състояние на главния длъжник и за значението на извършеното от публичния изпълнител квалифициране и преквалифициране на дълга, съответно като трудно събираем и несъбираем. Приема, че решаващият орган е изразил мнение без да извърши процесуални действия за доказване на съмненията му относно прекомерността на възнаграждението на касатора по договора за управление и контрол с главния длъжник. За касационния жалбоподател останали неразбрани изводите на съда по прилагането на разпоредбите на чл. 19, ал. 10 и ал. 11 ДОПК. Неговото разбиране е, че с тези норми се въвеждат елементи от фактическия състав на отговорността за чужд дълг. Очертава логиката на приемането от управителя на плащания на задължения към дружеството като способ да се съберат собствените му вземания към търговеца, а това изключвало определянето на плащанията като несвързани с дейността и представляващи скрито разпределение на печалбата. С позоваване на решението на съда по несъстоятелността, с което е обявена неплатежоспособността на търговеца, обосновава липсата на знание относно неплатежоспособността, респ. свръхзадлъжнялостта на дружеството към момента на разпореждането с дружествените му дялове. Така аргументира позицията си за липса на предпоставки за осъществяване на отговорност по чл. 19, ал. 5 ДОПК. Търси решителна връзка на предпоставките на отговорността по чл. 19, ал. 5 ДОПК с необоримата презумпция за недобросъвестност по чл. 19, ал. 11 ДОПК. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Обжалваното решение е постановено в ново първоинстанционно производство след като с решение 11110/07.10.2024 г. на ВАС по адм.д. 5218/2024 г. е отменено решение 2475/27.03.2024 г. по адм.д. 177/2024 г. на Адм. съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Предмет на съдебния контрол е ревизионен акт, с който е осъществена по отношение на Й. Т. Г. отговорност по чл. 19, ал. 2 и ал. 5 ДОПК за непогасени публични задължения на "ПС инженеринг" ЕООД в общ размер 319 344.70 лева (главница 240 118.36 лева и лихви 79 226.34 лева). Главницата включва задължения на дружеството по ЗДДФЛ в размер на 38 616,40лв. за периода 01.05.2018г.-31.08.2021г., задължения за ДДС в размер на 84 718,16лв. за периода 01.03.2019г.-31.08.2021г., задължения за вноски за ДОО за осигурители в размер на 74 133,08лв. за периода 01.01.2018г.-31.08.2021г., задължения за вноски за здравно осигуряване за осигурители в размер на 29 515,13лв. за периода 01.01.2018г.-31.08.2021г. и задължения за вноски за УПФ за осигурители в размер на 13 135,59лв. за периода 01.01.2018г.-31.08.2021г. Размерът на задълженията за ДДС е определен по подадените от ДЗЛ справки-декларации по данъчни периоди, а на задълженията за подоходен данък по ЗДДФЛ и за вноските към осигурителните фондове и по сметка на НЗОК по декларациите обр. 6 на задълженото лице. В РА основанието на отговорността е ограничено до хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. С акта на решаващия орган е насложено основанието по чл. 19, ал. 5 ДОПК. Тезата на органите по приходите е, че Г., като управител на главния длъжник в конкретните отчетни периоди (за част от периодите като управител по договор за управление и контрол и едноличен собственик на капитала, а за периода от 21.09.2021 г. до 01.10.2021 г. управител по трудово правоотношение), е извършила действия, намаляващи имуществото на дружеството чрез скрито разпределение на печалбата и разпределяне на дивидент:

• получила е по личните си банкови сметки парични средства в общ размер 1 082 626.44 лева, отредени за ПС инженеринг ЕООД и е теглила сумите без да ги предостави на управляваното юридическо лице;

• получила е дивидент за 2017 и за 2021 г. в размери съответно 42 291.80 лева и 70 000 лева, макар данъчният резултат на дружеството за двете години да е загуба.

Определен е общ размер на извършените плащания от 1 152 626.44 лева като предел на отговорността. По акта на решаващия орган отклонените от патримониума на дружеството парични средства са в размер 253 966.58 лева. В юрисдикционния акт основанието за отговорност по чл. 19, ал. 5 ДОПК е обосновано с извършеното от Г., като мажоритарен собственик на капитала на ПС инженеринг ЕООД, разпореждането с дружествените ѝ дялове с дата на вписване 14.09.2021 г., което предхожда вписването на решение 362/22.12.2021 г. на СГС за откриване на производството по несъстоятелност на дружеството, като в това решение е посочена начална дата на неговата неплатежоспособност 31.12.2018 г. Като управител на дружеството Г. знаела, че към момента на прехвърляне на дяловете търговецът е неплатежоспособен.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА.

Първостепенният съд е обсъдил пораждащият отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК фактически състав. Приел е за установено, че субектът на отговорността е бил управител на задължено юридическо лице ПС инженеринг ЕООД в периода, за който са установени публичните задължения. Публичните задължения на дружеството били определени по основание и размер в подадени от него декларации. Като управител на главния длъжник, жалбоподателката нямало как да не знае за тези му задължения, което обосновавало извод за недобросъвестност на извършените действия на разпореждане с имуществото на длъжника. Съдът е приел, че тегленето от Г. на суми постъпили по личните ѝ банкови сметки и представляващи плащания от клиенти на дружеството без тези средства да се пренасочат към търговеца представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО. Със стойността на изтеглените средства се намалявало имуществото на длъжника, което водело до невъзможност да се погасят публичните му задължения. С ефект намаляващ имуществото на главния длъжник било и изплащането на дивидент през 2021 г., а това представлявало и форма на плащане измежду тези по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК.

Невъзможността да се погасят публичните задължения се установявала от материалите от изпълнителното дело то било образувано на 10.05.2017 г., като от тази дата до 02.04.2021 г. са събрани 510 845.08 лева; към 05.09.2023 г. дългът бил категоризиран като трудносъбираем с остатък от 447 177.42 лева, впоследствие бил класиран като несъбираем, а с разпореждане от 21.11.2023 г. било постановено прекратяване на производството по принудително изпълнение. Съдът е отрекъл отговорността на жалбоподателя да е изключено от установеното в решението на съда по несъстоятелността, че балансовата стойност на активите покрива задълженията на дружеството към 31.07.2021 г. Тази констатация не се отнасяла за периода след 31.07.2021 г., включващ датата на издаването на РА на 09.10.2023 г.

Според инстанцията по същество съществува причинна връзка между действията на жалбоподателя по пренасочване на вземанията на ПС инженеринг ЕООД към личните ѝ банкови сметки и настъпилата невъзможност за погасяване на публичните задължения на дружеството.

Първостепенният съд е споделил мотивите на решаващия орган за осъществяване на предпоставките на отговорността по чл. 19, ал. 5 ЗДДС. Следвал е установяванията му относно датата на вписване на договора за продажба на дружествените дялове на Г., предхождаща вписването на решението за откриване на производството за несъстоятелност на ПС инженеринг ЕООД, с което е определена началната дата на неплатежоспособността. Към момента на прехвърляне на дяловете дружеството било спряло плащанията, поради което неплатежоспособността се предполагала на основание чл. 608, ал. 3 ТЗ. Към този момент дружеството не притежавало имущество, покриващо задълженията му, тъй като според решението на съда по несъстоятелността балансовата стойност на активите му е била достатъчна за покриване на задълженията му до 31.07.2021 г.

С решението са отхвърлени доводите на жалбоподателя и не са ценени представените писмени доказателства при оспорването на РА по административен ред. Приета е възможността документите да са съставени за целите на обжалването. Документите нямали достоверна дата. Плащанията по сметките на управителя не се отразявали в счетоводството на дружеството и липсвали разчети със собственика. Отречено е убеждаващото въздействие на тристранния протокол за прихващане от 30.09.2021 г. с аргументи за липса на достоверна дата, отсъствие на информационни източници за получени от Г. служебни аванси от Ви Дей Плевен ДЗЗД в размер 454 030 лева и на уговорено възнаграждение в размер 526 235.85 лева за Г. по договора ѝ за управление и контрол с ПС инженеринг ЕООД, които със задълженията на Ви Дей към ПС инженеринг ЕООД в размер 455 819.61 лева да са в обхвата на прихващането. Като нереалистично е определено посоченото в декларация обр. 1 за м. 09.2021 г. възнаграждение в размер 504 050 лева.

Решението е неправилно.

Не са осъществени предпоставките на отговорността по чл. 19, ал. 2 и ал. 5 ДОПК по отношение на Г. за непогасените публични задължения на ПС инженеринг ЕООД. Изследването от първостепенния съд на основанието по чл. 19, ал. 5 ДОПК за отговорността на третото лице е било дължимо, доколкото при действието на чл. 97, ал. 1, изр. 2 АПК мотивите на акта на решаващия орган, с което е потвърден РА, се смятат за част от мотивите на административния акт, а това основание за отговорността е припознато в юрисдикционния акт въз основа на фактическите основания за издаване на РА.

Субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е лице, намиращо се в определена правна връзка със задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. В приложимата по време редакция на ДОПК /след новелата от ДВ бр. 92 от 2017 г./ възможни субекти на отговорността са управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото /срвн. ал. 2 и ал. 4 на чл. 19 ДОПК/.

В приложимата към спора разпоредба на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаването на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Посочена от администрацията е хипотезата на плащане, представляващо скрито разпределение на печалбата и дивидент.

Г. е възможен субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на ПС инженеринг ЕООД тъй като е била управител на задълженото лице в периода на приписваните ѝ действия на имуществено разпореждане. Правната връзка със задълженото юридически лице е релевантна към момента на акта на имуществено разпореждане, а не този на възникване на публичните задължения на главния длъжник. Публичните задълженията на главния длъжник съществуват. Те са установени със СД по ЗДДС и декларации обр. 6. Това са декларации от категорията на тези по чл. 105 ДОПК, представляващи изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК.

Обратно на приетото от първостепенния съд действията на имуществено разпореждане на Г. не притежават признаците по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Като управител на ПС инженеринг ЕООД тя не е извършила, а е приемала плащания. Полученото по личните ѝ банкови сметки не е станало част от имуществото на дружеството. При отказа на съда да цени представените споразумения със съконтрахенти на задълженото юридическо лице с дати от 01.06.2018 г. до 09.09.2021 г., с които е постигнато съгласие клиентите на дружеството да изпълняват задълженията си по издадените от него фактурите с плащане по сметката на Й. Г. и доколкото кредиторът нито е потвърдил, нито се е възползвал от плащането, е дължим основан на разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД извод, че изпълнението от клиентите е без погасителен ефект и се прилага правилото който плаща зле, плаща два пъти . Тогава вземанията на главния длъжник към клиентите му продължават да съществуват, включват се в масата на несъстоятелността по чл. 614, ал. 1, т. 1 ТЗ и с полученото от Г. плащане имуществото на длъжника не намалява. Ако плащането е извършено в хипотезата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД (като не се ценят споразуменията), то задълженото юридическо лица като истински кредитор има право на иск срещу лицето получило плащането вж. чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, а наличието на това вземане изключва извод, че сумите са разпределени в полза на едноличния собственик на капитала без това да е свързано с осъществяваната от ДЗЛ дейност, та да се квалифицира като скрито разпределение на печалбата по § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО. С арг. от чл. 37, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА понятието за скрито разпределение на печалбата по чл. 19, ал. 2 ЗКПО не се отличава по смисъл от това по ЗКПО.

Първостепенният съд е приложил неправилно процесуалния закон, за да обоснове отказа си да цени споразуменията на главния длъжник с клиентите му. Доколкото интересите на администрацията могат да бъдат увредени от антидатирането на документите, в чието съставяне не участва и датата на които е оспорила, то в тежест на ползващия се от документите жалбоподател е да докаже достоверната дата по чл. 181, ал. 1 ГПК, ако е оспорена. Оспорването на датата на документа по чл. 181, ал. 1 ГПК е различно от оспорването на верността му. Оспорването на верността е неприложимо за частните документи. Датата не е в обхвата на фактите, установявани с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК, а частните документи не притежават обвързваща доказателствена сила за съдържанието си (така р. 17/13.06.2019 г. на ВКС по т.д. 1104/2018 г.). Ответникът в първоинстанционното производство не е оспорил верността на датите на споразуменията.

Ако се ценят споразуменията с клиентите на задълженото юридическо лице, то задълженията им към главния длъжник са погасени с плащането по сметката на управителя, който е некредитор чл. 75, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Тук отново е важим изводът, че получаването на плащането от управителя не е от категорията на актовете на имуществено разпореждане, които са елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Преюдициалните правоотношения не са предмет на доказване, но в предмета на доказване се включват правно- и доказателственорелевантните факти за тези правоотношения. На съществуването на заемно правоотношение между Г. и ПС инженеринг ЕООД сочи сключения договор от 06.12.2016 г. Елементите на пораждащия правоотношението фактически състав са осъществени сукцесивно сумата от 640 000 лева предмет на договора е преведена на 09.12.2016 г. Тристранният протокол за прихващане е информационен източник за вземанията и задълженията на страните по него, включително вземането на Г. по договора за управление и контрол в размер 526 235.85 лева. За да се постигне ефектът на прихващането, което предполага вземанията да са насрещни (вж. чл. 103, ал. 1 ЗЗД), споразумението съдържа имплицитно съгласие за даване вместо изпълнение по чл. 65, ал. 3 ЗЗД кредиторът получава вземане срещу своя кредитор вместо дължимата парична престация. Прихващането е способ за погасяване на задълженията. Трети лица не могат да оспорят ликвидността на активното вземане по препращането. Ликвидността на активното вземане може да бъде опровергана от третото лице (с това качество са органите по приходите) само с твърдение, съответно и доказване, че основанието и размерът на вземането са били спорни между страните по правоотношението (в този смисъл р. 50126 от 08.05.2024 г. по т.д. 142/2022 г. на ВКС).

В контекста на горното (и при съобразяване на разясненията във връзка с конкретното проявление на имущественото разпореждане) задържането от Г. на сумите, платени от клиентите на ПС инженеринг ЕООД, за удовлетворяване на вземанията ѝ по договорите за заем и за управление и контрол изключва определянето му като скрито разпределение на печалбата.

Противоречи на материалния закон изводът на съда за извършеното плащане на дивидент от ПС инженеринг ЕООД в полза на Г. като самостоятелно основание за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Плащането е въз основа на решение на едноличния собственик на капитала за разпределяне на дивидент от 01.07.2021 г. За съда е бил безспорен фактът, че към 31.07.2021 г. общата балансова стойност на притежаваните от ПС инженеринг ЕООД активи е достатъчна за покриване на всичките му задължения. Действието на имуществено разпореждане при такова съотношение на активи и задължения не е недобросъвестно и извършването му не е в причинна връзка с непогасяването на публичните задължения.

Не са съобразени с материалния закон и са необосновани изводите на първостепенния съд за осъществяване на предпоставките на чл. 19, ал. 5 ДОПК като източник на отговорността на Й. Г. за публичните задължения на ПС инженеринг ЕООД. Субекти на отговорността по чл. 19, ал. 5 ДОПК са мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или акционери, които са притежавали това качество към дена на възникване на задълженията. Отговорността е за непогасените задължения за данъци и ЗОВ и е пропорционална на участието в отчуждената част от капитала. Обективен признак от състава на отговорността е лицето да е прехвърлило притежаваните дялове или акции, така че да е престанало да бъде съдружник или акционер. Признак от субективната страна е прехвърлянето на съответните права да е недобросъвестно. Тази недобросъвестност се изразява в знание у съдружника или акционера, че дружеството е свръхзадължено или неплатежоспособно и разпореждането предхожда по-ранната от двете дати на обявяване в търговския регистър на молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност и вписването на решение на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Администрацията не се е позовала на презумпцията за недобросъвестност по чл. 19, ал. 11 ДОПК при осъществяване на отговорността по чл. 19, ал. 5 ДОПК и не е въвела твърдение за фактите, представляващи презумпционни предпоставки. По общото правило на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в тежест на органите по приходите е установяването с убедителността на пълното доказване на елементите от фактическия състав на отговорността на третото лице. Без да се ползва презумпцията по чл. 19, ал. 11 ДОПК процесуалната тежест включва доказване на знанието.

Като едноличен собственик на капитала на ПС инженеринг ЕООД Г. има качеството мажоритарен съдружник по смисъла на § 1, т. 30, изр. 2 от ДР на ДОПК.

Извършеното от Г. разпореждане с дружествените ѝ дялове предхожда вписването в ТР на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника (неприложима е датата по чл. 19, ал. 5, т. 1 ДОПК, т. като производството по несъстоятелност не е инициирано от длъжника, а от кредитор).

В обжалваното решение недължимо е обсъждана свръхзадължеността на главния длъжник и знанието на третото лице за този факт. Свръхзадължеността на дружеството не е посочена като основание за откриване на производството по несъстоятелност в решението на съда по несъстоятелността и не е определена началната ѝ дата в съдебния акт (в мотивите си съдът е отказал да се произнесе по това основание за несъстоятелност). Органите по приходите не твърдят представи у субекта на отговорността за това обстоятелство, а и настъпването му не е установено.

В решението на съда по несъстоятелността, с което се открива производството по несъстоятелност на длъжника ПС инженеринг ЕООД, е обявено неговата неплатежоспособност с начална дата 31.12 2018 г. Съдът е обвързал началото на неплатежоспособността с настъпилата невъзможност длъжникът да изпълни свои изискуеми парични задължения по търговски сделки и публичноправни задължения (чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ) и установяването на предпоставките на презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ. Според тази разпоредба неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. В решението са обсъдени извършени плащания към съконтрахент на 12.10.2021 г. и към НАП на 10.09.2021 г. Според константната съдебна практика Спирането на плащанията е прието за правнорелевантно за несъстоятелността, само ако е последица от трайната обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. По аргумент на противното, когато спирането на плащанията се дължи на съзнателни, волеви действия и/или бездействия на търговеца, а не на невъзможност да обслужва задълженията си, институтът на несъстоятелността е неприложим (р. 35/08.03.2024 г. по т.д. 1352/2023 г. на ВКС).

Неплатежоспособността като обективно състояние на длъжника е различно от отражението на информацията за това състояние в съзнанието на съдружника или акционера, представляващо знание от значение за преценката на добросъвестността му при разпореждането с дяловете или акциите му от капитала на задълженото юридическо лице. Правната връзка на Г. с главния длъжник е само индиция за изключващото добросъвестността знание. Нуждата от специални знания в производството по несъстоятелност за установяване на спирането на плащанията и началото на неплатежоспособността е несъвместима с ползваната от администрацията човешка презумпция (очевидно възприета и от съда), че качествата управител и едноличен собственик на капитала предполагат по необходимост създаване на представи за релевантните за добросъвестността обстоятелства. Всъщност на такава презумпция се основава очакването за представи у управителя, като ръководител на предприятието, за съдържащата се във финансовите му отчети информация, доколкото ги подписва (вж. чл. 25, ал. 2, т. 1 ЗСч). За съдружниците и акционерите тази информация е достъпна от публикувания ГФО (вж. чл. 38, ал. 1 ЗСч) или от участието им в приемането на годишните доклади по гл. VII ЗСч (съобр. чл. 38, ал. 1 и чл. 39, ал. 1 ЗСч). Към момента на разпореждането с дружествените дялове на Г. е изготвен и публикуван ГФО за 2020 г. С арг. от чл. 27, т. 1 ЗСч той представя имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения му капитал (вж. чл. 24, ал. 1 ЗСч) към 31 декември на отчетния период. Не се твърди и не се установява да е изготвен междинен финансов отчет по чл. 27, т. 3 ЗСч. Имущественото и финансовото състояние по отчета за 2020 г. не предполагат познание, че главният длъжник е в невъзможност да изпълни свои изискуеми парични задължения по търговски сделки и публичноправни задължения или е спрял плащанията.

Актът за осъществяване на отговорността на Г. по чл. 19 ДОПК е незаконосъобразен, а решението за отхвърляне на оспорването срещу него - неправилно. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и постановявяване на друго за отмяна на РА.

При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 52 970 лева, които включват разноските за настоящото производство, както и направените в двете първоинстанционни и предходното касационно производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение