Решение № 2836 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6902/2019 г.

Решение № 2836 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6902/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на административния ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура, срещу Решение № 5933 от 18.04.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 9530/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на административния ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура против решение по т. 3. 1 по Протокол № 17 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 20 юни 2018 г., с което е отменено наложеното със Заповед № 1423/10.05.2018 г. на административния ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура, дисциплинарно наказание "забележка" на И. Димова - следовател в Следствен отдел към Софийска градска прокуратура (СО – СГП). Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът, в нарушение на чл. 171, т. 4 АПК не е дал указания за събиране на относими за правилното решение на правния спор доказателства, а именно доклад на Върховната касационна прокуратура за извършена тематична ревизия от 30.10.2017 г. до 30.11.2017 г. в Следствен отдел на Софийската градска прокуратура. Не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност, в т. ч. справка-становище от 16.04.2018 г., справка "УИС" от 20.03.2018 г. и справка от ръководител Сектор "Човешки ресурси" за отсъствията на магистрата за процесния период. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не са изложени и аргументи защо тези доказателства не са взети предвид. Неправилен е изводът на съда, че не е посочен периода, за който се твърди допуснатото дисциплинарно нарушение. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съобразно чл. 314, ал. 1 ЗСВ, е посочен периодът на нарушението. Неправилно съдът е приел, че Заповед № 1423 не е мотивирана. В нея са възприети фактическата обстановка, правните изводи и мотиви, изложени в справката-становище от 16.04.2018 г. на дисциплинарно-разследващия орган, която е част от съпътстващата документация по административното производство, поради което и по арг. на чл. 320, ал. 7 ЗСВ следва да се приеме, че актът е надлежно мотивиран. Съдът не е отчел, че санкционираното лице не е представило доказателства за нито едно от двете досъдебни производства, че спазването на законоустановените срокове е било невъзможно. Касаторът счита, че решението на административния орган е немотивирано. Мотивите, съдържащи се в самото предложение на Комисията за дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората на ВСС, които са възприети от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, не навеждат доводи опровергаващи обстоятелствата, мотивирани в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Липсата на мотиви в акта е довела до неправилно разпределение на доказателствената тежест от съда, тъй като в конкретния случай не е предмет на обжалване заповедта на административния ръководител, а именно решението, с което е отменена тази заповед. Комисията, назначена от административния ръководител, се е запознала с двете досъдебни производства, а няма данни при вземане на решението от страна на Комисията за дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората на ВСС, тези две дела да са били изискани, обсъдени, съобразно доводите в отменената заповед, и съпоставени с възраженията на наказания със забележка следовател, което сочи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено, както и решението по т. 3. 1. от Протокол № 17 от 20.06.2018 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), с което е отменено наложеното със Заповед № 1423 от 10.05.2018 г. дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ на И. Димова – следовател в СО – СГП. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от Д. Кайнакчиева – прокурор в Софийска градска прокуратура. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрк. М. Данкова. Ответникът – И. Димова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В хода на дисциплинарното производство не са обсъдени направените възражения, не са мотивирани твърденията за наличие на виновно поведение и не е доказана вредата от твърдяното дисциплинарно нарушение. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответниците и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: В периода от 30.10.2017 г. до 30.11.2017 г., Върховна касационна прокуратура (ВКП), в изпълнение на Заповед № РД-04-325 от 25.10.2017 г., изменена със Заповед № РД-04-358 от 10.11.2017 г. на Главния прокурор на Република България, е извършела тематична ревизия на място в Следствен отдел на Софийската градска прокуратура. За проверката е изготвен Доклад № 11055/2017 г., съдържащ констатации в т. II, т. 42 и т. 43, че следовател И. Димова не е провела ритмично разследването и е бездействала неоправдано по ДП № 31/2016 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 2622/2016 г. по описа на СРП и по ДП № 412/2015 г. по описа на СО - СГП, пр. пр. 34099/2015 г. по описа на СРП. На 9.02.2018 г. И. Димова е представила писмено становище във връзка с констатациите в доклада на ВКП. На 15.02.2018 г., със Заповед № 435, административният ръководител на СГП - градски прокурор, в срока по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, е образувал дисциплинарно производство срещу И. Димова - следовател в СО - СГП, във връзка с констатирано в доклада на ВКП. С горепосочената Заповед № 435 е определен дисциплинарно разследващ орган - комисия, на която е възложено разследването по дисциплинарното производство. На 20.02.2018 г. комисията е запознала следовател И. Димова със Заповед № 435/15.02.2018 г. В хода на дисциплинарното производство са приобщени писмо с вх. № 11055/29.01.2018 г. на Отдел 06 "Административен" на ВКП за изпращане на доклада за извършената тематична ревизия на СО-СГП, справки за индивидуалната и средната натовареност на следовател Димова, за ползвания годишен отпуск, отпуск по болест, за командироването и за участието й в квалификационни мероприятия за периода от 1.05.2015 г. до 30.11.2017 г., както и справка за наличие на образувани предходни дисциплинарни производства спрямо следователя. На 16.04.2018 г. от дисциплинарно разследващия орган е изготвено справка-становище № 153, в което е прието, че следовател Димова е осъществила признаците на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2, пр. 2 ЗСВ, а именно бездействие, което неоправдано забавя производството, при провеждане на разследването по досъдебно производство № 31/2016 г. и досъдебно производство № 412/2015 г. по описа на СО – СГП. На 17.04.2018 г. на следовател И. Димова е връчена покана за запознаване с обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство. На 8.05.2018 г. от следовател Димова е представено писмено становище във връзка с образуваното дисциплинарно производство и констатациите на комисията. На 10.05.2018 г., със Заповед № 1423, на основание чл. 314, ал. 1 вр. чл. 311, т. 1 вр. чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, административният ръководител на СГП – градски прокурор налага дисциплинарно наказание "забележка" на И. Димова - следовател в Следствен отдел към Софийска градска прокуратура за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. Изложени са мотиви, че в качеството си на водещ разследването по ДП № 31/2016 г. и ДП № 412/2015 г. следовател Димова не е взела необходимите мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването. За дълги периоди от време е бездействала, не е изпълнила задължението си да събира възможните и относими доказателства за разкриване на обективната истина в най-кратък срок, не е изпълнявала задължителните указания на съответния наблюдаващ прокурор, като неоправдано е забавила разследването. На 18.05.2018 г. в СГП е постъпило възражение от следовател И. Димова против заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. На 25.05.2018 г. препис от Заповед № 1423, ведно с дисциплинарната преписка адм. № 153/2018 г. на СГП е изпратена на ВСС, съгласно чл. 314, ал. 3 ЗСВ. На 12.06.2018 г., Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората на Висшия съдебен съвет" към ПК на ВСС е внесла предложение до Прокурорската колегия на ВСС относно проект на решение, с което на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ се отменя наложеното със Заповед № 1423 от 10.05.2018 г. на административен ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка" на И. Димова - следовател в Следствен отдел към Софийска градска прокуратура. На 20.06.2018 г. с решение по т. 3. 1 от Протокол № 17 от заседание на ПК на ВСС, е отменена Заповед № 1423 от 10.05.2018 г. на административния ръководител на СГП – градски прокурор. При така установената фактическа обстановка, тричленният състав на ВАС е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че в заповедта за откриване на дисциплинарното производство, макар че е очертан предметът му, не е бил конкретизиран периодът, в който се твърди, че има допуснато дисциплинарно нарушение. Административният ръководител е препратил към данни и констатации по изготвен доклад, който не е приложен към административната преписка. Съдът е приел за обоснован изводът на ПК на ВСС, че при извършеното дисциплинарно производство, проверяващият екип е презумирал, че следовател Димова е запозната с конкретните досъдебни производства, и периоди на нарушение чрез приобщаване на становището и от 9.02.2018 г., изразено по констатациите на доклада на ВКП. За обоснован е приет и изводът за липса на данни по преписката, че следовател Димова се е запознала с обобщената справка. Съдът е приел за законосъобразен изводът на административния орган за нарушение на чл. 35 АПК, с оглед посочването в Заповед № 1423/10.05.2018 г. на административния ръководител на СГП, че е базирал изводите си на събраните по преписката доказателства, а мотивите на заповедта му съдържат само кратко изложение на фактическата обстановка, така, както е била възприета и отразена в становището-справка от 16.04.2018 г. Не са обсъдени направените обяснения и възражения, изложени от следовател Димова, за да може да се прецени отражението им върху приетата фактическа обстановка и направените изводи, за така констатираното бездействие, т. е не са изследвани в пълнота обстоятелствата, при които е извършено приетото за установено дисциплинарно нарушение. При преценка на доказателствата, съдът е приел за установено, че административният ръководител не е обсъдил и установил наличието на вина, тежестта на нарушението и поведението на конкретния магистрат, което е една от задължителните предпоставки за издаване на заповедта и определяне на вида на наказанието. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение на ПК на ВСС и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Доводите, които касаторът сочи в подкрепа на твърдяните пороци, са основно за непълнота на доказателствата и необоснованост на изводите на съда с оглед на доказателствата по делото, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. На първо място неоснователно е твърдението за нарушение на чл. 171, т. 4 АПК. Съдът с определение от 27.09.2018 г. е указал разпределението на доказателствената тежест по делото. Действително, докладът на ВКП за извършената тематична проверка на СО – СГП не е приложен към административната преписка, нито в съдебното производство пред първоинстанционния съд. Това обстоятелство обаче не е довело до непълнота на доказателствения материал по делото, както се твърди, тъй като констатациите в доклада са пресъздадени в справката-становище от 16.04.2018 г. и не се спори по тях. Непредставянето на доклада обаче е констатирано като нарушение на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарното производство, защото именно той е основанието за образуването му. Още в предложението на Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората на Висшия съдебен съвет" към ПК на ВСС е констатирано, че към заповедта за образуване на дисциплинарното производство не са посочени нито периодите на твърдяните нарушения, нито е приложен докладът на ВКП, въз основа на който е издадена заповедта, нито са налице доказателства за запознаване на магистрата с процесния доклад и обобщената справка на комисията. Всички тези пропуски са категоризирани като съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до нарушение на чл. 35 АПК. Съдът е дал указания на жалбоподателя, че в негова тежест е да установи фактите, на които основава своите искания. Предвид констатираните още от административния орган пропуски в доказателствата по делото, жалбоподателя е следвало да представи доказателствата, въз основа на които основава твърденията си, но той не го е сторил. Докладът е представен едва пред касационната инстанция. Но както вече беше посочено по-горе, липсата на процесния доклад не се отразява на правилността на съдебното решение, доколкото с него се установяват безспорни по делото доказателства. Непредставянето на доклада по административната преписка е релевантна към установеното нарушение на дисциплинарно-наказващия орган, и представянето му пред съда не променя този факт. Същото се отнася и до непосочването на периода на нарушението в заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Липсата на тези данни е довело до невъзможност на магистрата да организира защитата си в дисциплинарното производство и не може да се санира с посочването им/представянето им след приключване на дисциплинарното производство. Неоснователни са и твърденията на касатора за "непълен и превратен анализ на доказателствата по делото", както и необсъждане на релевантни за спора доказателства. В този смисъл касаторът твърди, че няма данни при вземане на решението от страна ПК на ВСС, двете досъдебни производства да са били изискани и обсъдени, съобразно доводите в отменената заповед, и съпоставени с възраженията на наказания със забележка следовател. Тези твърдения са нелогични, с оглед факта, че именно в проведеното от административният ръководител дисциплинарно производство и съответно в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание липсва твърдяната съпоставка на констатациите на комисията и възраженията и обясненията на следовател Димова, което е квалифицирано като липса на мотиви. Именно тази липса на мотиви е едно от основанията за отмяна на Заповед № 1423. Съдът обосновано е установил законосъобразност на извода на ПК на ВСС, обективиран в предложението от 12.06.2018 г., за наличие на нарушение на чл. 35 АПК. В заповедта на административния ръководител не са обсъдени нито възраженията на следовател Димова, дадени във връзка с доклада на ВКП, нито тези касаещи образуваното дисциплинарно производство. Мотиви в този смисъл не са изложени и в справката-становище, въз основа на която касаторът основава доводите си за мотивираност на Заповед № 1423. В тази връзка неоснователно е и твърдението, че съдът не е отчел, че санкционираното лице не е представило доказателства, че спазването на законоустановените срокове е било невъзможно. Магистратът няма задължение да доказва тези факти. Това задължение е на административния орган. На следващо място правилно и обосновано съдът е приел, че административният ръководител не е обсъдил и установил наличието на вина, тежестта на нарушението и поведението на конкретния магистрат. В справката-становище от 16.04.2018 г. са посочени конкретните следствени действия, извършени по двете досъдебни производства, както и констатациите от доклада на ВКП, посочени са данните от справката за отсъствията, както и от справката за натовареността на магистрата и е дадено становище, че "предвид тежестта на конкретното нарушение, формата на вината, отчитайки служебната натовареност на магистрата и ползвания платен отпуск" е осъществена хипотезата на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2, пр. 2 ЗСВ. Текстът на чл. 307 ЗСВ съдържа легална дефиниция на понятието дисциплинарно нарушение, посочени са субектите, които могат да бъдат дисциплинарно отговорни, както и основанията за ангажиране на отговорността. Нормата от своя страна дава и изчерпателно изброяване на видовете дисциплинарни нарушения. Дисциплинарно нарушение е и бездействието, което неоправдано забавя производството. Касае за неосъществяване на дължимо поведение от страна на магистрата в рамките на професионална отговорност, компетентност и служебна прецизност. Но действието или бездействието на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат следва да е в кумулативна връзка с "неоправданото забавяне" на производството. От приетите за относими факти по делото не е установено по безспорен и по несъмнен начин, следовател Димова с бездействието си неоправдано да е забавила производството, респ. не е доказано нейно виновно поведение, което да е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. В тази връзка правилно съдът е приел, че не е доказано вмененото на И. Димова дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2, предл. 2 ЗСВ. Правилен е изводът на съда, че не е изследвана вината – не са взети предвид и обсъдени обясненията и възраженията на магистрата, както и не е установена тежестта на нарушението – как констатираното бездействие се е отразило на разследването по двете досъдебни производства. Административният ръководител е приложил формален подход за установяване на дисциплинарно нарушение, без да изложи конкретни мотиви и без да изследва в пълнота обстоятелствата, при които е извършено твърдяното дисциплинарно нарушение. Неоснователни са и твърденията на касатора за липса на мотиви на акта на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Горестоящият дисциплинарнонаказващ орган е възприел изцяло фактите, правните изводи и мотивите, изложени в предложението на Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората на Висшия съдебен съвет" към ПК на ВСС, съобразно чл. 320, ал. 7 ЗСВ. Конкретни доводи за нарушение на материалния закон не са изложени, поради което този довод не следва да се обсъжда извън посоченото по-горе. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав