Решение № 11724 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4929/2019 г.

Решение № 11724 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4929/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за финансов надзор, против решение № 1132/22.02.2019 г., постановено от Административния съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8000/2018 година, в частта, в която Комисията за финансов надзор е осъдена да заплати на Застрахователно дружество "Евроинс" АД-София сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № Р-10-205/14.04.15 г. на зам. председателя на КФН, ръководещ направление "Застрахователен надзор", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която КФН е осъдена да заплати на ЗД "Евроинс" АД-София разноски за производството, в размера на 265 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска или намаляване на присъденото обезщетение с 60 лева, представляващ начислен ДДС. Ответникът – ЗД "Евроинс" АД чрез процесуалните му представители оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор на касационна жалба и в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността й съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск, с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на НП № Р-10-205/14.04.15 г. на зам. председателя на КФН, ръководещ направление "Застрахователен надзор", ведно със законната лихва върху размера на обезщетението от 16.01.2018 г. ( датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП) до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел за установено, че във връзка с касационното обжалване на решението, постановено от районния съд по нахд № 9975/15 г. по жалбата срещу въпросното НП, с което то е отменено, ищецът е бил предстявлява от адвокат Янково въз основа на приложено пълномощно. Съдът е посочил, че в производството пред него, ищецът е представил данъчна фактура от 16.11.17 г., издадена му от адвокатско дружество "З. Василева и Т. Янкова" за доставка на услуга - проц. представителство касационна инстанция АССГ - д. № 10905/17 г., 3 к. с. " срещу сумата от 370 лева и ДДС върху тази сума в размер на 74 лева. Установено е, въз основа на банково извлечение от 23.11.17 г., че сумата по фактурата е постъпила по сметката на дружеството на 23.11.17 г. като платена от ЗД"Евроинс"АД. От правна страна, съдът е приел, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ отменен незаконосъобразен акт. Съдът е приел, че макар и да са представени с исковата молба доказателства за направените разноски за адвокатско възнаграждение, все пак доказвали реалното извършване на разхода, който е вреда за ищеца, тъй като водел до намаляване на имуществото му и е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Съдът е преценил като основателно възражението на ответника за прекомерност на платения адвокатски хонорар. За да формира този извод, съдът се е позовал на предвиденото възнаграждение за подобни дела в чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1/04. Приел е, че хонорарът по касационното дело съобразно посочената разпоредба следва да е от 300 лева, върху който следва да се начисли и ДДС, тъй като бил неделима част от дължимото за плащане от клиента. Преценил е като доказана и представляваща справедливо обезщетение за нанесените на ищеца имуществени вреди от НП, сумата от 360 лева, до която е уважил предявения иск. С оглед изхода на спора и в приложение на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца държавната такса за производството в размер на 25 лева и адвокатски хонорар, пропорционално на уважената част от иска и при уважено възражение за прекомерността му, а именно 240 лева. Касационната жалба е частично основателна. Решението на административния съд е правилно в частта, в която е приел, че данъчната основа на заплатения от ищеца адвокатски хонорар за предоставената адвокатска услуга е вреда за него и тя е в пряка, причинно-следствена връзка с НП. По тези въпроси, съдът е постановил решението си в съответствие с приетото с ТР № 1/17 г. от ВАС по т. д. № 2/16 годин. Приетите от съда факти и обстоятелства са установени обективно въз основа на доказателствата, събрани по делото. Установено е, че разхода за адвокатски хонорар е направен своевременно, в хода на производството пред касационната инстанция, пред която ищецът е бил процесуално представляван от адвокат. Съдът е приложил правилно материалния закон присъждайки като обезщетение, справедливия според него размер на данъчната основа от заплатеното адвокатското възнаграждение. Неправилно е решението на съда в частта, в която е присъдил като обезщетение сумата от 60 лева, представляваща начислен ДДС върху минималния размер на адвокатското възнаграждение. В тази част от спора, съдът не е объсил възражението на ответника, че ДДС не следва да се включва в размера на разноските, доколкото подлежи на приспадане от получателя на адвокатската услуга, който е регистрирано по ЗДДС лице и не е изискал допълнително доказатества във връзка с него. Защитата, която се дължи с уважаването на иска по чл. 1 ЗОДОВ не трябва да надхвърля целта му, а именно да обезщети реалните вреди, понесени от лицето. Тя не следва да е средство за неоснователно обогатяване. В конкретния случай, съдът правилно е посочил, че ДДС, начислен върху хонорара, е неделима част от дължимото за плащане от клиента, но това не означава, че във всички случаи клиентът е намалил имуществото си с размера на заплатения ДДС. Част от механизма на ДДС е приспадането на заплатения данък от платеца му и понасянето на данъка в тежест от крайния потребител. Преди да присъди като обезщетение и размера на начисления ДДС, съдът е трябвало да изследва, дали ищецът е бил краен потребител по предоставената адвокатска услуга или той е приспаднал начисления му по фактурата данък. В случай, че ищецът е приспаднал заплатения от него ДДС по въпросната фактура, издадена от адвокатското дружество, то за него не е налице вреда, тъй като не е намаляло имуществото му с неговия размер. Съдът е следвало да даде указания на ищеца за ангажиране на писмени (счетоводни) документи по този въпрос, а така също в изпълнение на правомощието му по чл. 171, ал. 2, е могъл да назначи и съдебно-счетоводна експертиза със такава задача. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило и на крайния резултат. Решението в тази част следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на същия съд за ново разглеждане. По същите съображения, следва да се отмени и решението в частта, в която на ищеца са присъдени разноски за адвокатски хонорар над сумата от 200 лева. По делото не е изяснено, дали ищецът не е приспаднал начисления му и заплатен от него ДДС в размер на 80 лева по т. 2 от фактура № 0... 37/18.04.2018 г., издадена от Адвокатско дружество "З. Василева и Т. Янкова". Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, , ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд