Решение № 14958 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7146/2019 г.

Решение № 14958 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7146/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на тръжна комисия, назначена със заповед № РД-10-51/13.03.2017 г. на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" против решение № 209 от 18.04.2019 г. по адм. д. № 70/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът релевира възражения, че съдът, в нарушение на чл. 19 от Наредба № 7 от 14.11.1997 г. за продажба на движими вещи частна държавна собственост (Наредба № 7) неправилно е приел, че следвало отстраненият участник да бъде допуснат до търга, защото размерът на внесения от него депозит отговаря на условията за участие в процесния търг. Счита, че с решението си за недопускане до търга на С. Стефанов не е налице счетеното от съда за нарушение на тръжната комисия на реда и организацията по провеждане на търга. Счита, че дали следва да се внася депозит за участие с начисляване ДДС или не, е решение, взето от председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", а не от тръжната комисия. Моли да се отмени обжалваното решение и се потвърди решението на тръжната комисия за недопускане на С. Стефанов до участие в търга. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на оспорването. Претендират се разноски. Ответникът - С. Стефанов, редовно призован, не изразява становище. Заинтересованите страни – "Вяра 2001" ООД и О. Цветанов, редовно призовани, не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на С. Стефанов от [населено място], против решение на назначена със Заповед № РД 10-51 от 13.03.2017 г. на Председателя на ДА "ДРВВЗ", гр. София тръжна комисия, с което не е допуснат до участие в търг за продажба на движими вещи по позиция 279, тъй като не отговарял на условието за внасяне на депозит за участие, обективирано в Тръжен протокол от 5.04.2017 г. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отменил тръжен протокол от 5.04.2017 г. на комисия, назначена със заповед № РД 10-51 от 13.03.2017 г. на председателя на ДА "ДРВВЗ", гр. София, в частта му, с която жалбоподателят С. Стефанов не е допуснат до участие за надаване за вещи, обособени в позиция № 279 и е обявен спечелил търга участник за тази позиция. Преписката е върната на тръжната комисия за ново провеждане на търга за посочената позиция от етапа допускане на кандидатите, като по отношение на позиция № 279 бъде допуснат и този кандидат, след което се пристъпи повторно към следващите етапи на производството, при спазване на указанията на съда в мотивите на решението. Жалбата е процесуално допустима, като подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК. По същество е неоснователна. В хода на производството пред първоинстанционния съдебен състав, по описания в АПК ред, са събрани всички относими доказателства, дали възможност за установяване на релевантните за производството факти и обстоятелства. Въз основа на напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е отделил спорното от безспорното и е формулирал обоснован и правилен извод за основателност на жалбата на Стефанов, станала повод за образуване на съдебното производство. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, настоящия съдебен състав препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, които напълно споделя. Страните не оспорват обстоятелствата, свързани с начина на обявяване на тръжната процедура и условията за участие, както и начинът й на провеждане. Спорният по делото въпрос, както е определил съдебният състав на Административен съд - Велико Търново, е дали участниците в процедурата и в частност Стефанов, е отговарял на условието за участие в търга, свързано с изискването за внасяне на депозит в размер на 10 % от началната тръжна цена за конкретната позиция – 279, и дали под "начална тръжна цена" следва да се разбира обявената цена с ДДС или без начисляване на този данък. Правилно е взето предвид обстоятелството, че според чл. 21 от приложимата в случая Наредба № 7/1997 г., кандидатът внася депозит в размер 10 на сто от началната тръжна цена. Както по-горе беше отбелязано, при изготвяне на тръжната документация, цената на включените за продажба на търг предмети, включително описаните в позиция 279 големи коруби са посочени със ДДС и без ДДС, но липсва каквото и да е уточнение коя от двете суми представлява според обявилия търга "първоначална тръжна цена". Както нееднократно се е произнасял Върховен административен съд по идентични казуси (Решение № 1174 от 29.01.2019 г. по адм. д. № 13174/2017 г. на четвърто отделение на ВАС, Решение № 14849 от 3.12.2018 г. по адм. д. № 10942/2017 г. на същото отделение и др.), депозираната пред Административен съд - Велико Търново жалба е допустима, поради което и е надлежно разгледана в образуваното въз основа на нея съдебно производство. Първоинстанционният съдебен състав е съобразил обстоятелството, че в т. 4 А от заповедта за отриването на търга и за обявата позиция 279 е определена цена без да е уточнено коя (с ДДС или без ДДС) се възприема от продавача за "началната тръжна", което да даде възможност на участниците да достигнат до еднозначен извод за размера на сумата, която следва да внесат като депозит за участие по конкретния артикул. След като липсва каквото и да е нормативно изясняване на засегнатото от настоящото производство понятие, то в правомощията на тръжната комисия е било да разреши този въпрос по категоричен начин, чрез обявяване на конкретна начална тръжна цена за всеки или за група артикули, обявяване на само една цена, било то със или без ДДС за предметите – обект на търга или по друг подходящ начин, в условията на дадената й от законодателя оперативна самостоятелност. След като органът не се е възползвал от тази си възможност, е следвало да приеме за изпълнени условията за участие в търга при внасяне от участника на депозит в размер на 10 % върху посочената за всеки артикул сума с ДДС или без данък. С оглед на тези съображения настоящият състав намира извода на решаващия съд за незаконосъобразност на оспореното решение на комисията на това основание, за правилен. Не намира опора в доказателствата по делото и закона и следващото възражение на касационния жалбоподател – че участието в търга представлява доставка по смисъла на ЗДДС и като такава е дължим ДДС. Противно на твърдяното изводът, че не винаги ДДС е задължителен елемент в началната тръжна цена, се налага и от тълкуването на специалния материален данъчен закон - ЗДДС, а и самото участие в търга не е доставка, респ. основание за извършването на такава е последващият договор за покупко-продажба, което допълнително обосновава извод, че депозитът не следва да включва ДДС. В случая не е неприложима и разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, предвиждаща, че когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че същият е включен в договорената цена. Затова е правилен изводът на съда, че при определяне на началната тръжна цена, ако продавачът иска да направи изключение от това правило, е трябвало изрично да предвиди, че депозитът ще е процент от началната тръжна цена, определена като стойността на вещта, с отделно начислен ДДС, но това трябва да бъде ясно, еднозначно и предварително посочено в решението за откриване на търга, което в случая не е сторено. Поради това е неоснователен и вторият довод в касационната жалба. Предвид изложените по-горе съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При проверката по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира то да е недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение