Решение № 310 от 19.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 288/2010 г.

Решение № 310 от 19.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 288/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 766/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е подадена касационна жалба от подсъдимия Й. Т. И., с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник. Частните обвинители и граждански ищци, в писмено становище намират жалбата изцяло неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно, а жалбата на подсъдимия без основание. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 12.03.2010 г. постановено по внохд. № 766/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е изменена присъда по нохд. № 109/2007 г. на Окръжен съд гр. В., като е намален размера на определеното на подсъдимия Й наказание лишаване от свобода от шест на четири години, за извършеното престъпление по чл. 124, ал. 1 НК. Определен е първоначален строг режим и в останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия И е признат за виновен на 5.09.1995 г. в гр. В. причинил на Л. К. средна телесна повреда, от която на 21.09.1995 г. последвала смърт, причинена по непредпазливост, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години. С присъдата и на основание чл. 25, ал. 1 НК вр. с чл. 23, ал. 1 НК са групирани предишни осъждания на подсъдимия по влезли в сила присъди, по общо пет дела и настоящата присъда, като е зачетена изтърпяната част от наказанията. Уважени са и граждански искове, в полза на наследниците на пострадалия, за претърпени неимуществени вреди в размер на по 15 000 лв., ведно със законните последици. ПО ЖАЛБАТА на под. Й. И.: Оплакванията за съществени процесуални нарушения, касаят според защитата, пропуски при оценката на доказателствата, превратно тълкуване на същите, липса на категоричност в изводите относно авторството и особено в частта за нанесени увреди в тилната област на пострадалия. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства, подробно и детайлно са ги обсъдили, посочили са кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. При поредното разглеждане на делото от въззивния съд, са изпълнени задължителните указания на Върховният касационен съд, по оценка на доказателствата дадени с решение по к. д. № 341/2009 г. на III Н. О. и е отстранено игнорирането на доказателствени средства, допуснато при предишното разглеждане на делото. Изводите по фактите от предмета на доказване очертан в чл. 102 НПК са логични, последователни и без "вътрешни противоречия", каквито защитата не е и посочила. Горните констатации дават основание на извода за липса на пропуски на въззивния съд, по проверка и оценка на доказателствата по делото, които да са съществени и да не позволяват правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактически положения /обстоятелства от значение/, а не само на приложимия закон. В тази връзка неоснователни са и доводите за нарушение на закона. Както бе посочено по горе подсъдимия е нанесъл на пострадалия умишлена средна телесна повреда, от която по непредпазливост последвала смърт и по този закон и осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно и незаконосъобразно е и искането за прекратяване на производството, поради изтекла давност. Невярно е твърдението на защитата, че срока по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК е изтекъл, преди внасяне на обвинителния акт в съда. Деянието е извършено м. септември 1995 г., а обвинителния акт е внесен на 9.08.2002 г. В случая правилно и законосъобразно въззивния съд е приел, че наказателното производство срещу подсъдимия за престъплението по чл. 124, ал. 1 НК, ще се погаси по давност с изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 НК, а не с този по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение