Решение № 7650 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1522/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София, подадена чрез гл. юрк. Конакчиева против решение 6298 от 25.10.2023 г., постановено по адм. д. 6631 по описа на Административен съд София-град за 2023 г. С оспореното решение е отменено по жалбата на Крис Март Интернешънъл ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. София, 1231, р-н Връбница , [жк], [адрес], представлявано от В. Гечев - управител, решение РЗМ 5800-179/32-31700/28.01.2022 г. на директора на ТД Митница София.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като съдът не е обсъдил възраженията на митническия орган. Изложени са съображения, че с липсата на налична счетоводна отчетност дружеството само се е поставил в положение митническата стойност на стоките да не може да се определи съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съдът не е изложил собствени мотиви по спорните въпроси, а се е ограничил до цитиране на разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент (ЕС) 2015/2447 за изпълнение на Регламент (ЕС) 952/2013 г. Касаторът твърди, че съдът не се е произнесъл по целият спор, тъй като процесният административен акт се отнася до повече от 300 митнически декларации (МД), които в изпълнение разпореждане на съда са представени по делото, а първоинстанционният съд е приел че МД са само три.

Твърди, че в митническото решение правилно е приложена разпоредбата на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, като при извършения анализ в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-ША) е отчетен и количествен критерий, а за сравнителния анализ са селектирани МД със същото или приблизително същото количество, продадено за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Според касатора първоинстанционният съд не е съобразил указанията, дадени в мотивите на решение 7433 от 06.07.2023 г., постановено по адм. дело 11934 по описа на Върховния административен съд за 2022 г., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

Иска решението да бъде отменено.

Претендира разноски по делото.

Ответникът Крис Март Интернешънъл ЕООД, чрез адв. Цеков оспорва касационната жалба. Намира, че е неоснователна. Заявява искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно постановено.

Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено, от фактическа и правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е било решение РЗМ 5800-179/32-31700/28.01.2022 г. на директора на ТД Митница София. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за незаконосъобразност на процесния административен акт. 3а да отмени административния акт съдът е приел, че митническите органи са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447, тъй като безспорно е констатирана липса на счетоводна документация, която да обосновава стойността на вноса, но от изложените от митническия орган съображения неправилно е прибегнато към прилагане на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МК. Мотивите изложени в административния акт относно неприложимост на чл.74, §2, б. а-г от МК са формални, бланкетни и не обосновават определянето на митническата стойност на процесните стоки по реда на чл.74, §3 МК.

Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

С атакуваното решение РЗМ 5800-179/32-31700/28.01.2022 г. Издадено от директора на ТД Митница София е постановено следното :

1.определен е нов ТАРИК код за стока 32 по МДВ MRN 18ВG005800Н0079930/02.08.2018 г. електрически ръкохватки с кабел за електрически тротинетки - 1 колет - 4 броя - код по ТАРИК 8714999089; за за стока 11 по МДВ MRN 18ВG005800Н0102990/04.10.2018 г. домакински електрически уред за приготвяне на ориз - 1 колет - 1 брой - код по ТАРИК 8516609000; за стока 7 по МДВ MRN 19BG005808004928R0/15.03.2019 г. - сензорни датчици за автомобили - 1 колет - 300 броя - код по ТАРИК 9026208000;

1. определена е нова митническа стойност по 366 броя MRN, подробно описани в таблица 5 от диспозитива на решението;

1. определен е размер на публични държавни вземания за мито и ДДС по МДВ: мито в размер на 659 625.37 лв. и ДДС в размер на 1 487 298.39 лв.;

1. дружеството е задължено да заплати възникналите публични държавни вземания, съгласно таблица 6 и таблица 7 в общ размер на 1 852 019.88 лв.;

В т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10 са описани подробно действията на митническата администратция, които следва да бъдат предприети за изпълнение на административния акт.

С атакуваното в настоящото производство съдебно решение 6298 от 25.10.2023 г., постановено по адм.д. 6631/2023 г. по описа на АССГ, е отменено изцяло решение РЗМ 5800-179/32-31700/28.01.2022 г. на Директора на ТД Митница София, въпреки, че предметът на спора изрично е определен от съда по следния начин: правният спор по делото се свежда до това дали е налице основание да се приеме декларираната от жалбоподателя договорна митническа стойност на стоки 32 по МДВ MRN 18ВG005800Н0079930/02.08.2018 г. - електрически ръкохватки с кабел за електрически тротинетки 1, колет - 4 броя , стока 11 по МДВ MRN 18ВG005800Н0102990/04.10.2018 г.- домакински електрически уред за приготвяне на ориз -1 колет 1 брой и за стока 7 по MRN 19BG005808004928R0/15.03.2019 г. сензорни датчици за автомобили 1 колет 300 броя , съгласно чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. и съответно в случай, че неправилно е декларирана стойността от дружеството, то законосъобразна ли е определена същата от органа по правилната на чл.74 от Регламент /ЕС/952/2013 г., във връзка с чл.140 и чл.141 от Регламент /ЕС/ 2015/2247 за изпълнение на Регламент /ЕС/ 952/2013 г.

С подадената жалба пред административния съд е обжалвано митническото решение изцяло. Изрично в жалбата са изброени всички точки от диспозитива на административния акт. Решението се оспорва относно определения нов тарифен код по три митнически декларации, относно определената нова митническа стойност по 366 декларации и относно размерът на определените задължения за мито и ДДС.

Съдебният състав е цитирал MRN 18ВG005800Н0079930/02.08.2018 г., MRN 18ВG005800Н0102990/04.10.2018 г. и MRN 19BG005808004928R0/15.03.2019 г., с които се променя тарифния код на конкретно посочени стоки, а в мотивите на решението е обсъдил определянето на нова митническа стойност и методите, по които това е направено. Митническата стойност е променена за 366 бр. митнически декларации описани в табличен вид в акта, за различен внос и в продължителен период от време.

Мотивите на съдебния акт съдържат теоретични разсъждения относно методите за определяне на митническата стойност, но не са направени връзки с установените факти по делото. Съдът се е произнесъл за три МД, които са изрично цитирани при определяне предмета на делото, но за тези декларации е определен нов код по ТАРИК. Точка 2 от диспозитива на решението касае определянето на нова митническа стойност на внесените стоки, но декларациите по които са извършени промените са 366 бр. Тези декларации не са обсъдени, не са проверени и не е ясно как теоретичните постулати на чл.70 и чл.74 МКС се отнасят към тях. Липсват каквито и да било мотиви за начина на определяне на новата митническа стойност при наличие на обстоятелства по чл.84и ЗМ.

Извършената проверка от съдебния състав е формална. При излагането на мотивите не е съобразено обстоятелството, че новата митническа стойност е определена без налична счетоводна документация, която да е предоставена от вносителя. Липсва какъвто и да било коментар, как е формирана договорната стойност на внесените стоки и защо декларираната митническа стойност отразява вярно договореното между страните.

Решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е необосновано. Тази необоснованост е резултат и от допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно определяне предмета на делото, необсъждане на събрани по делото доказателства, които са относими към спора, както и в липсата на указания от страна на съда към страните по делото за необходимостта от ангажиране на доказателства за обстоятелства от значение за спора.

Първоинстанционното решение повтаря в голяма част мотивите на решение 5443 от 14.09.2022 г. постановено по адм.д.2178/2022 г., което е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Неоснователно се поддържа от представителя на Върховна прокуратура, че при новото произнасяне са изпълнени указанията на отменителното съдебно решение на ВАС. Съдебният акт не отговаря на чл.172а АПК, тъй като съдът не е направил никакви собствени фактически установявания във връзка с новоприетите доказателства, според указанията на касационната инстанция. По делото са приложени процесните митнически декларации и декларациите, въз основа на които е извършвано сравнението относно определяне на нова митническа стойност, но те не са обсъдени и изобщо не са съобразени при постановяване на съдебния акт.

Първоинстанционният съд не е коментирал изобщо доказателствата по делото, поради което касационната инстанция не може за първи път да прави установявания по това обстоятелство, макар и това да е сторено през призмата на доказателствената стойност на събраните доказателства. Относимите за изясняване на спора въпроси не са изследвани от първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено. Тъй като се касае за второ касационно производство, следва да се процедира съобразно разпоредбата на чл.227, ал.2 АПК.

Настоящият състав намира, че тъй като решението на първоинстанционния съд подлежи на отмяна и в настоящото касационното производство Върховният административен съд следва да реши делото по същество, но тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна, не са събрани релевантните доказателства за формирането на правилен извод и проверени приложените по делото доказателства, след отмяна на решението, следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 2 АПК. Обсъждането на всички доказателства във втората по ред касационна инстанция би поставило ищеца в положение на процесуална изненада и би нарушило правото му на ефективна съдебна защита.

По тези съображения, постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото се насрочи в открито съдебно заседание за събиране на доказателства. По делото следва да бъде назначена експертиза, която след като се запознае с приложената административна преписка, доказателствата приложени от дружеството вносител и събраните пред съда, да отговори на следните въпроси: как е формирана митническата стойност в атакуваното решение; да провери начинът, по който е формирана договорната стойност, декларирана при вноса от дружеството; да извърши проверка относно плащанията осъществени от дружеството на внесените стоки и разходите във връзка с осъществения внос.

Предоставя възможност на страните да формулират допълнителни задачи за вещото лице, да изразят становище по доказателствата и да представят такива във връзка с поддържаните твърдения.

Мотивиран така и на основание чл. 227, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение