Решение № 5035 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 986/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Кърджали (ОДБХ Кърджали), чрез юрисконсулт Л. Кинев, против решение 1695 от 11.12.2024 г., постановено по адм. дело 177/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е изменен акт от 22.04.2024 г. за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, в частта относно определения размер на обезщетение за умъртвени четири броя ЕПЖ, собственост на А. Н. А., като е увеличил размера на обезщетението от 5 569.20лв. на 6675.00лв. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което процесния административен акт да бъде потвърден. Не претендира разноски. Ответната страна А. Н. А., чрез адв. Д. Георгиева в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство, съгласно списък по чл.80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Предлага решението като неправилно да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Кърджали е акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 22.04.2024 г. от директора на ОДБХ - Кърджали, на основание чл. 147, вр. с чл.144, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност(/ЗВМД) в частта му, относно определената оценка на убити животни в размер на 5 569,20лв. За да постанови обжалвания съдебен акт административен съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган по чл.148, ал.1 от ЗВМД в предвидената форма и реквизити по чл.59, ал.2 АПК и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил приложимата разпоредба на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД, съгласно която обезщетението за животни се определя по: т.1 цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от НСИ за тримесечието, което предхожда възникването на болестта и доколкото на административния орган не са предоставени данни от НСИ за цени на производител на живо тегло, същият е определил обезщетението по реда на чл.144, ал.3 от закона като е възложил определянето на цените на независим оценител. С оглед оспорването на определеното с акта обезщетение, съдът е допуснал по искане на жалбоподателката изготвяне на съдебно - оценителна експертиза, както и назначена служебно от съда повторна СОЕ, която е възприел като обективна и компетентно дадена и неоспорена от страните. Извършил е анализ и съпоставка между експертната оценка, възприета от директора на ОДБХ - Кърджали и заключението на повторната СОЕ, което е кредитирал изцяло и е стигнал до извод, че експертната оценка, изготвена в хода на административното производство е направена въз основа на цена на килограм живо тегло (2,73лв.), без да изследва характеристиките на конкретните ЕПЖ, като на практика определената цена представлява средна изкупна цена без ДДС по видове животни ( говеда) посочена от "САПИ" ЕООД, въз основа на изпълнение на договорни задължения. Според АС, като е приел, че дължимото обезщетение за убитите 4 броя животни, следва да се изчисли въз основа на посочената средна пазарна цена, директора на ОДБХ -Кърджали е постановил незаконосъобразен акт, съобразил е заключението на повторната СОЕ, в което вещото лице изследвало цените за килограм живо тегло на свободния пазар от 2,50 лв./кг. до 3,50лв./кг., съпоставени с цените на селскостопанска продукция, по данни на НСИ за 4 -то тримесечие на 2023г., както и категоризация на всяко едно ЕПЖ, за всяко едно животно е посочило различна цена на килограм живо тегло, което съдът е намерил за справедливо определяне на пазарната стойност на умъртвеното животно съобразно неговите характеристики. По тези съображения е изменил оспорения акт като е увеличил определеното обезщетение, съобразно определената цена в заключението на повторната СОЕ в общ размер на 6675.00лв. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора, обсъдил е събраните по делото доказателства, като е ценил съвкупно приетата оценителна експертиза в хода на административното производство със заключението на изготвената повторна съдебно - оценителна експертиза и правилно е приложил материалния закон. По делото е безспорно установено, че поради липсата на предоставени данни от НСИ за цени на производител за конкретния вид животни (крави с направление мляко) за тримесечието, което предхожда възникване на болестта "Бруцелоза", оценката за животните е определена на основание чл.144, ал.3 от ЗВМД от независим оценител. Разпоредбата на чл.144, ал.5 от закона повелява ,че в случаите по ал.1, т.1 и ал.3 максималния размер на обезщетението се определя в наредбата по чл.109. Разпоредбата на чл. 5 от приложимата наредба за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл.47, ал.1 от ЗВМД предвижда, че стойността на обезщетението за определените видове животни, с изключение на животните, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието и храните или от компетентен орган на друга държава членка, не може да надвишава средната пазарна цена на килограм живо тегло за страната, за съответната категория от определения вид животни за месеца, предхождащ месеца на възникване на заболяването, за която има предоставена цена от изпълнител на услуга по предоставяне на пазарна информация, избран с процедура по ЗОП, с който МЗХ има сключен договор за съответната година, през която е възникнало заболяването. Съдът е извършил верен анализ и съпоставка на експертната оценка, изготвена в хода на административното производство и заключението на приетата по делото и неоспорена, повторна съдебно - оценителна експертиза и правилно е стигнал до извод, че при изготвената в хода на административното производство експертна оценка не са взети предвид характеристиките на конкретните животни и цената е определена като средна изкупна цена без ДДС по видове животни, а не средна пазарна цена на килограм живо тегло за страната от определения вид животни, така както изисква разпоредбата на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД и чл.5, ал.2 от приложимата Наредба, поради което е незаконосъобразно определена. Следва да бъде посочено, че както закона в чл.144, ал.1, т.1 , така и в чл.5, ал. 2 от приложимата Наредба, законодателя изрично е предвидил обезщетението за животни да се определя по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни за месеца, предхождащ възникване на заболяването, а не предвижда обезщетение като средна изкупна цена по видове животни. Предвид изложеното, съдът правилно е кредитирал заключението на повторната съдебно - оценителна експертиза като обективно и компетентно дадено, в което заключение вещото лице е взело предвид именно цените на свободния пазар на живо тегло от 2,50 до 3,50 лв./кг., също така цените по данни на НСИ за последното тримесечие на 2023г. за юници и крави за угояване, както и цени по "САПИ" ЕООД от 2,73лв./кг. ж.т., без ДДС и 3,276 лв. с ДДС, възрастта на умъртвените животни /говеда с добра охраненост, което от своя страна предполага и добър клиничен рандеман с добри качества на месото. В съответствие с тези критерии, вещото лице е определило за всяко едно от четирите животни със съответното тегло и възраст и цената на килограм живо тегло за всяко животно, която не надвишава цената на свободния пазар за живо тегло от 2,50 до 3,50лв./кг. за страната, така както изисква разпоредбата на чл.5, ал.2 от приложимата Наредба и чл.144, ал.5 от ЗВМД. За първото животно е определена цена от 3,50лв. за кг.ж.т. и за останалите три животни цена от 3,20 лв. за кг. живо тегло, които не надвишават пределната на свободния пазар от 3,50лв. цена за живо тегло. По тези съображения касационната инстанция споделя изложения правен извод на АС - Кърджали, че по отношение на тези 4 бр. ЕПЖ, определеното обезщетение от вещото лице в размер на 6675,00 лв. е в съответствие с разпоредбата на чл.144, ал.1 от ЗВМД. В заключение правилно административният съд е изменил оспорения акт, с който за умъртвените 4 броя ЕПЖ, собственост на жалбоподателя е определено обезщетение, общо в размер на 5 569,20 лева, като е увеличил размерът на определеното парично обезщетение на 6 675, 00 лева. Решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на относимия материален закон. Спор относно фактите по делото няма. Фактическата обстановка е правилно установена и безпротиворечиво описана в мотивите към съдебния акт. Правилен е изводът на съда, че с оспорения административен акт Директорът на ОДБХ - Кърджали е определил размера на дължимото обезщетение в противоречие с разпоредбата на чл. 144, ал. 3 от ЗВМД, тъй като не са съобразени цените на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, което е сторено с приетата по делото СОЕ. Твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила са бланкетни и такива не са посочени конкретно, поради което и предвид разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателна. ОДБХ-Кърджали следва да заплати на А. А. сумата 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство, заплатено в брой, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 20.01.2025г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение