Решение № 10694 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6599/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на „КА ЕНЕРГИ“ ЕООД, представлявано от В. Г. К. против Решение № 942/27.04.2026 г., постановено по административно дело № 310/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич. С това решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 387/08.04.2025 г. на Кмета на Община Генерал Тошево, с която е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване за поземлен имот с идентификатор 63094.118.62 по КККР на с. Росица, общ. Генерал Тошево, област Добрич. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Същата се поддържа от адвокат В. Солакова и адвокат П. Петров, с молба да бъде уважена по изложените в нея и в писмено становище. Ответната страна, Кмет на Община Генерал Тошево посредством отговор и писмена защита, изготвени от адвокат П. Николова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на съдебното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за основателна. Административното производство е започнало по заявление на „КА ЕНЕРГИ“ ЕООД, съдържащо искане за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ за негов имот с идентификатор № 63094.118.62 по КККР на с. Росица, общ. Генерал Тошево. Към заявлението са приложени документ за собственост, задание по чл. 125 ЗУТ, ведно с опорен план и скица – предложение съгласно чл. 135, ал. 2 ЗУТ, както и е налице становище на Главния архитект на Община Генерал Тошево по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Въз основа на Решение № КЗЗ – 02/21.01.2014 г. на Комисията по чл. 17 ЗОЗЗ, с което на основание чл. 22, ал. 1, във връзка с чл. 18 ЗОЗЗ са утвърдени четири броя площадки за ветрогенератори, е издадена Заповед № 647/02.07.2015 г. на Кмета на Община Генерал Тошево за одобряване на ПУП – План за застрояване за поземлен имот с № 118062 по КВС на с.Росица, във връзка с проектиране и монтаж на вятърен електрогенератор. Това е влезлият в сила устройствен план, въз основа на който по чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ може да бъде поискана промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Между страните не е спорно, а и от доказателствата се установява, че не е представено решение, с което да е променено предназначението на имот № 118062 /съответен на имот с идентификатор № 63094.118.62/ от земеделски в такъв за неземеделски нужди. Посоченото Решение № КЗЗ – 02/21.01.2014 г. касае единствено утвърждаването на площадка и е загубило правното си действие съгласно чл. 64, ал. 2 ППЗОЗЗ. Липсва решение за промяна на предназначението на земеделската земя и посоченият имот е със статут на земеделска земя. Това обстоятелство обаче, не представлява пречка да се инициира производство по изменение на устройствения план за имота, който е влязъл в сила и не е загубил правното си действие, както неправилно е приел административния орган за да постанови процесния отказ. Административният съд неправилно е възприел законосъобразност на оспорената заповед, позовавайки се на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗУТ, според която застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. По аргумент от цитираната норма следва извод, че липсата на завършена процедура за промяна предназначението на земеделска земята би било пречка за издаване на строителни книжа и реализиране на застрояването върху нея, но не и за това да се разреши изработването на проект за изменение на устройствения план, стига да са налице условията по чл. 135 ЗУТ. До административния орган е отправено искане по реда на чл. 135 ЗУТ за издаване на акт, с който да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП – ПЗ, който да послужи за стартиране на процедурата по промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. В това административно производство предметът на съдебна проверка включва преценка на следните обстоятелства: дали искането е направено от заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ; има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП; има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ; съответства ли предложението на правилата и нормите по устройство на територията; съответства ли предложението на предвижданията и устройствените показатели на ОУП и устройствената зона по действащия ОУП на съответната община, в случай, че е наличен такъв. Административен съд – Добрич не е събрал доказателства и не е установил наличието или липсата на посочените предпоставки, тоест е постановил решението си без да изясни обстоятелствата, които са от значение за спора, което не може да бъде преодоляно от настоящата съдебна инстанция предвид правилото на чл. 220 АПК. В горния смисъл е Решение № 3950/08.04.2026 г. по адм.д. № 11366/2025 г. и Решение № 6838/18.06.2026 г. по адм.д. № 3998/2026 г. по описа на Върховния административен съд, като съдебната практика, на която се е позовал съдът в своето решение е изолирана и преодоляна. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като спорът е останал неизяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да установи значимите за спора факти, като се съобрази с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, съгласно която настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по претенциите на страните за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,