Решение № 136 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г.

Решение № 136 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла Чорбаджиева Предявени са искове за отмяна на арбитражно решение на Арбитражен съд "Арбитър Ю. " С., действуващ като институционален арбитраж, постановено на 30 септември 2016 г. по арб. д. № 6953/2016 г. по описа на същия съд от арбитър С. В. М., с което Н. И. К. от [населено място] е осъден да заплати на [фирма] София сумата 9985,34 лв. ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното й плащане, 70 лв. разноски по делото и 829,27 лв. юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба на Н. К. са заявени обстоятелства, представляващи основания за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2 З. и по чл. 47, т. 4 З. в редакцията от 24.01.2017 г. - ДВ, бр. 8/2017 г. - съответно липса на арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7, ал. 2 З. и нарушено право на участие в арбитражното производство, за което страната не е била надлежно уведомена. Твърди се и нищожност на постановеното арбитражно решение. Претендират се съдебни разноски. Ответната страна [фирма] признава иска в срока за отговор на исковата молба и изразява становище, че арбитражното решение следва да бъде прогласено за нищожно поради неарбитрируемост на спора съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на З. Поддържа, че при констатираната нищожност по чл. 47, ал. 2 З. същата следва да бъде прогласена без да се разглеждат поддържаните основания за отмяна на арбитражното решение. Моли направените от ищеца разноски да останат за негова сметка поради своевременно признаване на иска и обезсилване на издадения срещу него изпълнителен лист с определение на СГС № 2329/17 юли 2017 г. по ч. т. д. № 3218/2017 г. на САС, ТО, 11 състав. Обективно съединените искове по чл. 47 З. са предявени в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 З. на 2 август 2017 г. Не е оспорено твърдението, че препис от арбитражното решение не е връчен на ищеца и същият е узнал за постановяването му на 11 май 2017 г. при връчване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ. Представена е разписка, установяваща връчване на поканата на 11 май 2017 г. /втора страница на лист 9 в досието на делото/. Исковете са предявени след изменението на чл. 47 З. и чл. 19 ГПК, обн. в ДВ, бр. 8/2017 г. от 24 януари 2017 г. Арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е постановено по спор произтичащ от договор за потребителски кредит № [ЕГН ], на 30 септември 2016 г. от Арбитражен съд "А. Ю. " С.. Спорът е имуществен - за непогасена част от главница, лихви и неустойка, а ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на З., поради което спорът с участието на страна-потребител е неарбитрируем съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК в редакцията му от 24 януари 2017 г. Съгласно новелата на чл. 47, ал. 2 З. арбитражните решения, постановен по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 З. решения съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК. След изменението на цитираните норми на З. и ГПК ответникът по исковете [фирма] се е снабдил с изпълнителен лист на 8.02.2017 г., т. е. след измененията от 24 януари 2017 г. и срещу ищеца е образувано изпълнително дело, производството по което е прекратено поради обезсилване на изпълнителния лист с определение на СГС от 17.07.2017 г. Предприетите от [фирма] действия обосновават правния интерес на Н. К. от предявяване на исковете. Арбитражното решение следва да бъде обявено за нищожно като постановено по неарбитрируем спор с произтичащите от нищожността правни последици. Мотивиран от горното и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 19, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 47, ал. 2 З. Върховният касационен съд, състав на Второ т. о.