Решение № 8344 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3459/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. М. срещу решение 122/23.01.2025г., постановено по адм. д. 457/2024 г. по описа на Административен съд Ловеч. С решението, постановено в производство по реда на чл.27а, ал.1 от Закона за закрила на детето във вр. с ЗЗД е отхвърлена като неоснователна жалбата и против Заповед ЗД/Д-ОВ-047/13.08.2024 г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Ловеч. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 30, ал. 2, чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) е прекратено настаняването на малолетната Ж. А. М. с майка К. М. и баща А. М., в семейството на Д. И. Я. и временно е настанено детето в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия Ж. и Д. М.. В жалбата са наведени доводи за нищожност на оспорената заповед, които не били правилно преценени от първоинстанционния съд, както и неправилност и незаконосъобразност на решението на Административен съд Ловеч, поради несъобразяване с потребностите на детето и неговото обичайно местопребиваване в гр.София, като се иска отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът по касация - Директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Ловеч, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касация - Директорът на дирекция "Социално подпомагане"- Красно село, гр. София, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба. Ответниците по касация Ж. и Д. М. в писмен отговор оспорват касационната жалба, в съдебно заседание се представляват от адв. Рашков. Ответникът по касация Д. Я. не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна, срещу решението на Административен съд Ловеч, което засяга интересите и правната й сфера по негативен начин. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е прекратено настаняването на малолетната Ж. А. М. с майка К. М. и баща А. М., в семейството на Д. И. Я. и временно е настанено детето в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия Ж. и Д. М. основание чл. 30, ал. 2, чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт). До настаняване на детето в семейство на роднина на майката Д. Я. се е стигнало след издадена Заповед за незабавна защита 111/10.04.2024 г. по гр.дело 20110/2024 г. на СРС, по силата на която майката К. М. е била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие, като ѝ е било забранено да приближава детето Ж.. Временното настаняване е до произнасяне на съда по чл.28 от ЗЗДет или до промяна на обстоятелствата. Пред първоинстанционния съд безспорно е установено, че между родителите на детето К. и А. М. е налице висящ бракоразводен процес пред Софийски районен съд гр.дело 12820/2020 г. по описа на съда. Установено било, че до 10.04.2024 г. детето Ж., заедно със сестра си А. М. е живеело в гр. София при майката, като след тази дата детето е било отведено от бащата А. М. в Ловеч. По този случай майката била подала сигнал в Отдел Закрила на детето към ДСП Красно село, като на същата дата е издадена и заповедта за незабавна защита срещу нея. Съответно по сигнала подаден от майката е издадена Заповед за незабавна защита 16/10.07.2024 г, от Районен съд Ловеч, с която се задължава бащата А. М. да се въздържа от извършването на домашно насилие над майката и децата Ж. и А.. По делото е представено и заявление от 08.08.2024 г. до ДСП Ловеч, с което заинтересованата страна Ж. М. (баба на детето по бащина линия) е поискала децата Ж. и А. да бъдат настанени за отглеждане при нея и съпруга ѝ Д. М.. Видно от изготвения доклад на ДСП Ловеч, приложен по делото, на 08.08.2024 г. в ОЗД при ДСП Ловеч бил проведен разговор с детето Ж. и сестра ѝ А., в който разговор детето споделило, че не желае да живее при Я., тъй като го е виждала рядко и само един път е ходила в дома му, както и че се притеснява да ги къпе. Споделила е, че желае да живее при баба си Ж. и дядо си Д.. В хода на проведеното социално проучване е било установено, че между детето и бабата и дядото е налице емоционална връзка, както и че същите разполагат с необходимите условия и достатъчно средства за отглеждането на детето. За да отхвърли жалбата на майката на детето К. срещу заповед за прекратяване на настаняването и временно настаняване при баба и дядо по бащина линия, първоинстанционният съд е приел, оспорената заповед за издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, който в случая, съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, във връзка с чл.30а от ЗЗДет. Според съда това е Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Ловеч, по настоящия адрес на детето към момента на постановяване на акта, за което е обоснован правен извод на основа на дефиницията в § 1, т.15 от ДР на ЗЗДет., съгласно която настоящ адрес на дете е адресът, на който детето пребивава, като е посочено фактическото пребиваване на детето към момента на издаване на заповедта. По възражението на майката,че детето неправомерно е отведено, поради което насилствено е променено фактическото му местопребиваване, съдът изложил съображения за ирелевантност, т.к. ДСП нямала задължение и правомощия да изследва правомерността на действията на родителя при определяне местоживеенето на детето. Съдът е приел, че е спазена процедурата по издаване на административния акт. В съдебния акт са изложени правни изводи, че последица от издаване на оспорената заповед не е налагане на нова мярка на закрила, а само промяна на мястото на осъществяване на вече предоставената мярка по чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет., с оглед новонастъпили обстоятелства, в който случай Дирекция"Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. Съдът възприел становището на административния орган за наличие на промяна на обстоятелствата, изразяващи се в издадени заповеди за незабавна защита срещу майката на детето - К. М. и бащата на детето - А. М., с които са постановени мерки за защита спрямо малолетната Ж. и нейната сестра А., като е забранено на майката и бащата на децата да ги приближават. Отчетено е обстоятелството, че местопребиваването на детето към момента на издаване на заповедта фактически е било в дома на бабата и дядото по бащина линия, които са изразили желание с нарочно заявление от 08.08.2024 г. до Дирекция Социално подпомагане -Ловеч, да полагат грижи за внучките си. Там според съда било в най-добър интерес за детето Ж. временно да бъде настанено, тъй като детето било привързано към баба си и дядо си по бащина линия и има изградена емоционална връзка с тях, а те от своя страна имали възможност и желание и полагали адекватни грижи за детето. Решението е неправилно и незаконосъобразно постановено. Оспорената заповед е издадена на основание чл.30, ал.2 във вр. с чл.29,т.9 от ЗЗДет., като административният орган е приел промяна на обстоятелство, за да промени предходно издадена заповед за временно настаняване при роднина на майката, като прекрати това настаняване и настани детето Ж. при баба и дядо по бащина линия. Съдът неправилно е преценил оспорената заповед като мотивирана. В нея не са изложени данни, които дават основание на Директора на ДСП Ловеч да извърши промяна в настаняването на детето Ж.. Подобни данни са налични в доклада за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила на детето, издаден от социални служители към ДСП Ловеч, но съдът не е извършил подробна оценка на събраните в хода на административното производство доказателства, в това число и на доклада, в който се съдържат неверни данни, като описаното, че до 10.07.2024г. децата са живели при бащата А. М.. Нещо повече, съдът не е съобразил, че представения по делото доклад касае оценка на случая с детето А., а не детето Ж.. В хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които не са отчетени от съда при постановяване на съдебния акт. Изложените в доклада факти са вътрешно противоречиви и не е изяснена действителната фактическа обстановка. Административният акт не е мотивиран, като в него не са изложени данни за промяна на обстоятелства, налагащи промяна на временното настаняване на децата от настаняване при Я.-роднина на майката в настаняване при баба и дядо по бащина линия. При анализ на доказателствата, събрани в хода на административното производство, съдът не е извършил преценка на тяхната фактическа достоверност. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗЗДет. прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. Нито по отношение на прекратяването на настаняването на детето в приемното семейство, нито по отношение на решението за бъдещото му отглеждане и възпитание в семейството на баба и дядо по бащина линия, административният орган е обосновал правния си извод. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗД, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. По принцип и съгласно общата хипотеза по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда.