Решение № 3620 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1638/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 5370/02.12.2025г., постановено по адм. дело № 1929/2025г. на Административен съд – Благоевград, с което е изменен РА № Р-22000123007730-091-001/01.08.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта потвърден с Решение № 687/04.07.2025г. на Директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с която за данъчен период май 2022г. на „Джемо 20“ ЕООД са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 33 924.81лв. главница и 8 883.63лв. лихва за забава, като е намален размера на същите и е определен размер от 1 246лв. главница и 326.63лв. лихва за забава и е отхвърлена жалбата в останалата и част. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, които съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че спрямо дружеството е учредено право на строеж, като във връзка с това са издадени 3бр. фактури. Те са без начислен ДДС тъй като РЛ е регистрирано по-късно, като на датата на прехвърляне правото на строеж за дружеството се счита, че се извършва авансово плащане по СМР и за него възниква задължение за начисляване на данък по тази доставка, тъй като същата е облагаема. Счита се, че размера на данъчната основа за полученото авансово плащане за СМР е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата – учреденото право на строеж. Данъчния орган сочи, че предвид чл. 25, ал. 7 и ал. 8 от ЗДДС е изчислено, че отчетната стойност на строителните услуги за учредителите на право на строеж е 163 394.98лв. като са взели предвид отчетените разходи и върху тази сума е начислен и съответния данък по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 113, ал. 4 вр. чл. 130, ал. 3 от ЗДДС. По изложените в жалбата доводи се моли за отмяна на решението на АС – Благоевград и за постановяване на друго с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения РА. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът – „Джемо 20“ ЕООД чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й дава мотивирано заключение за нейната неоснователност. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Благоевград е бил ревизионен акт № Р-22000123007730-091-001/01.08.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта потвърден с Решение № 687/04.07.2025г. на Директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с която за данъчен период май 2022г. на „Джемо 20“ ЕООД са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 33 924.81лв. главница и 8 883.63лв. лихва. В хода на ревизионното производство е установено, че с нотариален акт № 99/24.03.202г. П. и О. С. са учредили на „Джемо 20“ ЕООД вещно право на строеж върху собственият си недвижим имот срещу задължението на РЛ да построи за своя сметка и на свой риск жилищна сграда, като учредителите си запазват правото на строеж върху имота. За периода от 2020 до 2022г. РЛ е построило многофамилна жилищна сграда, въведена в експлоатация на 25.05.2022г. Издадени са 3бр. фактури - № 1/24.03.2020г. на стойност 50 188лв.; № 2/24.03.2020г. на стойност 45 796лв. и № 3/24.03.2024г. на стойност 64 128лв. Установено е, че отчетната стойност на обектите е в размер на 156 109.20лв., а продажната им стойност е 160 112лв. Въз основа на установения относителен дял на стойността на продадената квадратура разгърната застроена площ е констатирано, че стойността на прехвърлителите на правото на строеж е в размер на 163 394.06лв. Посочено е, че РЛ не е изпълнил задължението си за начисляване на ДДС и не са издадени фактури по реда на чл. 130, ал. 3 от ДДС вр. чл. 113, ал. 4 от ДДС с данъчна основа, определена по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 8 от с.з. Прието е, че датата на данъчното събитие по предоставяне на услугата е датата на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация от 25.05.2022г. Върху определената данъчна основа на услугата по СМР на учредителите на правото на строеж в общ размер на 163 394.06лв. е начислен ДДС в размер на 32 678.81лв. Освен това за прехвърлените ид.ч. от имота срещу СМР, които РЛ е извършило към датата на нотариалния акт е прието, че то е следвало да начисли ДДС върху отразената стойност на придобиване по сметка 201 в размер на 16 230лв. и доколкото РЛ е издало фактура с предмет „услуга извършени СМР съгласно нотариален акт от 30.05.2022г.“ с данъчна основа 10 000лв. и ДДС в размер на 2 000лв., то е доначислен ДДС върху разликата в размер на 1 246лв. за месец май 2022г.. На дружеството е установено и допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 1 548.01лв. и съответни лихви за забава. РЛ е оспорвало РА пред първоинстанционния съд само в частта по ЗДДС. За да измени РА Административен съд – Благоевград е приел, че акта е валиден – издаден от компетентен орган, в писмена форма, като при издаването му е са допуснати процесуални нарушения. Акта обаче е материалнонезаконосъобразен. Съдът е приел изводите на органа по приходите, че след като към датата на учредяване на право на строеж РЛ не е било регистрирано по ЗДДС лице, а е изградило строежа след наличие на такава, то следва да начисли ДДС за себестойността на извършените от него СМР в полза на учредителите на това право. Според съда обаче неправилно данъчния орган е начислил ДДС върху определената от тях сума от 163 394.06лв., която представлява цената на извършената от дружеството услуга към учредителите на правото на строеж, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ЗДДС, ДДС се съдържа в направеното към дружеството авансово плащане, в конкретния случай е прието, че ДДС трябва да е вътре в сумата от 163 394.06лв., а не да се начислява върху нея. Това съответства и на нормата на чл. 113, ал. 10 от ЗДДС и в тази си част РА е приет за незаконосъобразен. В останалата му част оспорения РА е приет за законосъобразен, а именно в частта за установено задължение за довнасяне от страна на дружеството за процесния данъчен период май 2022г. в размер на 1 246лв., поради неправилно определяне на данъчната основа от страна на РЛ по процесния нотариален акт. С оглед на горното АС – Благоевград е изменил оспорения пред него РА, като е намалил размера на дължимия ДДС. Предмет на касационен контрол е само и единствено РА в частта по ЗДДС, който е бил частично изменен от първоинстанционния съд т.е. РА за разликата над определение от съда ДДС 1 246лв. главница до 33 924.81лв. и лихва над 326.63лв. до определената от 8 883.63лв. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на факти имащи значение за правилното решаване на делото. В РА в оспорената му част е прието, ме ДДС следва да се начисли върху цялата данъчна основа на услугата по СМР на учредителите на правото на строеж, докато съдът е приел, че не следва да е така тъй като ДДС би следвало да е начислено върху сумата от 163 394.06лв. т.е. би трябвало да е част от него, да е включено в данъчната основа. Нормата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС гласи, че когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. По силата на ал. 8 от с.з. когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката. В тази връзка съдът следва да стъпва на събрани в съдебното производство писмени доказателства, а не на догадки, което е довело и до неправилност на съдебния акт. Съдът е следвало първо да установил правилно фактите по спора, тъй като данъчния орган твърди, че в данъчната основа не е бил вкл. ДДС, и след това въз основа на тях да обоснове и правните си изводи за законосъобразност или не на РА в съответната му част. В тази връзка е следвало да се назначи ССЕ, като в.л. след запознаване с материалите по спора да посочи дали по отношение данъчната основа за авансово плащане, касаеща услугата по СМР вкл. в себе си и ДДС и ако да, на каква стойност е то. В.л. следва да посочи, като има предвид чл. 25, ал. 7 и ал. 8 от ДДС размера на дължимия данък ако се приеме, че в данъчната основа не е вкл. ДДС респек. ако се приеме, че такъв е бил включен. Само при установяване на спорния факт касаещ включването в данъчната основа на ДДС съдът може да изведе своите правилни правни изводи относно правилното приложението на чл. 25, ал. 7 и ал. 8 от ЗДДС и относно наличието на предпоставките или липсата на такива на разпоредбите на чл. 113, ал. 4 вр. чл. 130, ал. 3 от ДДС и да определи дължимият се респек. недължим ДДС. При наличие на забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство, настоящият състав не може да отстрани допуснатите нарушения от първата съдебна инстанция, а и по този начин не може да се извърши касационния съдебен контрол на обжалваното решение по спазване на материалния закон. По тези съображения решението като неправилно на посочените по – горе основания следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото следва да се назначи ССЕ с поставена по-горе задача за установяване на спорния факт касаещ вкл. или не на ДДС в данъчната основа по авансовото плащане касаещо извършването на СМР услугите за учредителите на правото на строеж и въз основа на установяване на този основен факт съдът да постанови правини изводи относно законосъобразността респек. незаконосъобразността на оспорения в съответната му част РА. Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не се произнася по разноските. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,