Решение № 17 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5210/2007 г.

Решение № 17 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5210/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Г. К. А. и Д. К. Д. са подали касационна жалба срещу решение № 760 от 4.07.2007 г. по гр. д. № 842 от 2007 г. на Варненски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 590 от 27.02.2007 г. по гр. д. № 4* от 2005 г. на Варненски районен съд, 30 състав и е отхвърлен предявеният от касаторите срещу К. П. К. и К. В. К. ревандикационен иск за имот с площ от 600 кв. м. съставляващ част от имот пл. № 1* по КП ".....", Д., М. рид II част, землището на гр. В.. В жалбата се инвокират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Прави се оплакване за постановяване на решението при непълнота на доказателствата, което не представлява касационно основание по смисъла на чл. 218б, ал. 1 ГПК (отм.) и не следва да бъде разгледано. Ответниците К. П. К. и К. В. К. са представили отговор по смисъла на чл. 218г ГПК (отм.), в който излагат съображенията си в подкрепа на касираното решение. Основния довод, изразен в него е че реституционната процедура по ЗСПЗЗ не е завършена, тъй като липсва заповед на кмета на община ".", издадена въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти по реда на чл. 28а ППЗСПЗЗ. Изложили са съображения във връзка с легитимацията за собственост на ищците върху целия имот пл. № 1444. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 16.07.2007 г. и е изтекъл на 16.08.2007 г., а жалбата е подадена на 9.08.2007 г.с вх. № 3* от същата дата. Решението е валидно, допустимо и правилно, но по съображения, различни от изложените от състава на въззивния съд. Варненския окръжен съд е намерил за неоснователен предявеният от Г. К. А. и Д. К. Д. срещу К. П. К. и К. В. К. ревандикационен иск за имот с площ от 600 кв. м, съставляващ част от имот пл. № 1* по КП ".....", Д., М. рид II част, землището на гр. В. защото е счел, че ищците не са собственици. Обосновал е изводите си с няколко аргумента. На първо място е заключил, че не е завършила реституционната процедура и не е достатъчно само решение № 816 от 5.09.2001 г. на ОСЗГ, гр. В. за възстановяване на правото на собственост върху имот пл № 3* с площ от 3 776 в м. "Хор Т. по по КП "...", Д., М. рид II част", землището на гр. В. в полза на касаторите в реални граници, а е необходимо и нанасянето на имота в плана законовообразуваните имоти. Отчел е, че А. се легитимират като собственици по наследство от К. Г. А., който е притежавал имота с н.а. № 1* т.06, рег.№ 5* н.д. № 1* от 1947 г., представен по делото. Изслушал е заключение на в.л. Д. П. установяващо, че касаторите се легитимират с посочените документи само върху част с площ от 560 кв. м. от терена на им. пл. № 1* заключението са изяснени и следните факти: създаден е план за новообразуваните имоти по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и имота е заснет като им. пл. № 3* Ответника от своя страна се легитимира като собственик с придобито право по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и представя удостоверение № 435 от 29.01.1980 г. установяващо, че с решение № 14/9 от 21.11.1979 г. на ОНС, гр. В. му е отстъпено право на ползване, представя разрешение за строеж № 38 от 10.05.1988 г. на сграда, която е заснета в плана от 1989 г., имота е заплатен и е издаден н.а. № 71, т. 21, № 9* от 1994 г. Сградата представлява постройка по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 3 ППЗСПЗЗ, реализирането на която е условие за предоставяне на правото на собственост на ползувателя. По делото са изслушани свидетелите Д, които доказват, че сградата е изградена преди 1990 г. При тези данни крайният извод за неоснователност на иска е правилен, но не защото няма издадена заповед на кмета по реда на § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 28а от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ няма обратно действие и не касае имоти, за които собствеността е била възстановена в реални граници и са били индивидуализирани било със съседи, било с идентификатори от съществуващите кадастралните или регулационни планове. Решенията на ПК, респ. на ОКЗГ за възстановяване собствеността на тези имоти са стабилни административни актове, които установяват право на собственост. Процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила при терени, върху които е предоставяно право на ползване, тъй като признаването на правото на собственост на ползувателите се допуска само върху площ от 600 кв. м., което налага индивидуализиране на границите и за тях е необходимо допълнително издаване на заповед, с който се уточнява ситуирането на имота им. В случая в полза на ищците е приключила реституционната процедура, но при осъществяването на косвеният съдебен контрол върху индивидуалният административен акт- решението за възстановяване на собствеността в реални граници се установява, че същото е неправилно. Възстановяването на собствеността на лицата, внесли земите в кооперативните организации се препятства от придобиването на права от трети лица с оглед разпоредбата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като върху имота съществува сграда по смисъла на тълкувателната разпоредба на § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Наличието на законно изградена сграда преди 1.03.1991 г. за която има издадено разрешение за строеж № 38 от 10.05.1988 г. и която е заснета в плана от 1989 г. е също елемент от фактическият състав, наред с доказване правото на ползване и заплащане на стойността на земята, който обуславя трансформирането на това предоставено право на ползване съобразно издадени актове на Министерския съвет в абсолютното право на собственост за ползувателя. Ответниците се намират във владение на имота на основание собственост и при конкуренцията на права, закона предоставя приоритет на придобилите право на собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ при наличието на изброените условия. С оглед съвпадението на изводите на въззивният и касационният съд за неоснователност на иска, решението следва да се потвърди. ВКС следва да остави в сила касираното решение. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.