Решение № 9378 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2017 г.
ВАСIII отделение09.07.2018 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 3995/14.06.2017 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 5469/2017 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 9194/10.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б. и ВРЪЩА преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б. за ново произнасяне. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9378 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. М. Али против решение № 3995/14.06.2017 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 5469/2017 г. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването от Х. А. М. Али, по паспорт гражданин на Судан против решение № 9194/10.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на чужденеца е отказано предоставяне на международна закрила. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Сочените от касатора пороци на решението са съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са, че нито съдът, нито административният орган са взели предвид, че е гражданин на Еритрея, а не на Судан, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 9 ЗУБ включително и в светлината на критериите, изведени от Съда на Европейския съюз в решение по дело С-465/07, в тежест на административния орган е да установи, че е налице промяна в такъв значителен и постоянен характер, че не съществува реален риск от тежки посегателства и гражданите на държавата могат безпрепятствено и трайно да се ползват от ефективната закрила в страната си на произход. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по съдебния спор в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, с което е прието, че молителят - Х. А. М. Али е гражданин на Судан, етническа принадлежност - тикри, вероизповедание - мюсюлманин - сунит, семейно положение - женен, като данните му са взети от национален паспорт, издаден от Судан. Прието е за установено, че за първи път чужденецът е подал молба за закрила през 2013 г., при което той е декларирал, че е гражданин на Еритрея и семейно положение-неженен. По късно в центъра, в П. е получен судански паспорт на чужденеца, придружен от експертна справка на ГПУ - Ново село. П. 2014 г. производството за предоставяне на статут е прекратено, а по-късно с решение от 2016 г., чужденецът е приет на територията на Р. Б. от К. Ш., след което по негова молба е образувано производство за предоставяне на международна закрила в Р. Б.. Административният орган е преценявал информацията от интервютата на чужденеца, дадени в предходното производство и в настоящото, приемайки, че са налице множество противоречия между дадената информация. Въз основа на конкретно констатирани противоречия, административният орган е формирал извод, че чужденецът е дал съзнателно неверни данни, целящи доказване на значими за ЗУБ обстоятелства. Преценил е историята му като противоречива и нелогична, поради което е приел, че е недостоверна и измислена единствено с цел получаване на закрила. По тези съображения е отхвърли молбата за предоставяне на бежански статут. Административният орган е приел, че спрямо молителя не са налице и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут. Административният орган е съобразил справка от 17.01.17 г., предоставена от дирекция "Международна дейност", приемайки, че въпреки оценяването на положението в страната като несигурно и напрегнато, не следва насилието във всички части на държавата - Судан да се определя като безогледно. Същевременно, административният орган е посочил, че в съответствие с чл. 9, ал. 4 ЗУБ закрила срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни такива, които контролират държавата или значителна част от територията й. Органът е посочил, че такава международна организация в случая се явява ООН и бежанските лагери под тяхната опека на територията на Судан. Административният съд, за да отхвърли жалбата срещу оспореното решение е приел, че административният орган е разгледал и анализирал подробно обстановката в Судан и тази в Еритрея въз основа на представените справки. Съдът е приел, че не са налице доказателства въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че в Судан/Еритрея жалбоподателят е бил подложен на преследване, поради което е преценил отказа за предоставяне на бежански статут като законосъобразен. Съдът е преценил като правилно решението на административния орган и в частта, в която е отказан хуманитарен статут. Възприел е извода на органа, че твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, а историята, която е изложил, е съчинена за целта. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно. Необоснован и неверен е изводът на съда, че в решението на административния орган е анализирана ситуацията, както в Судан, така и в Еритрея. В решението на председателя на ДАП липсва анализ на ситуацията в Еритрея, тъй като органът е приел, че чужденецът е гражданин на Судан, за която държава е изложил съображения за актуалното положение там в решението си. Неправилно е прието, че чужденецът е гражданин на Судан и именно това е държавата му на произход. За да достигне до този извод, административният орган се е позовал на противоречия в бежанската история на чужденеца, които обаче са незначителни в сравнение с безпротиворечивите твърдения на чужденеца, които той е поддържал от самото начало през 2013 г., както и по време на интервюто му през 2016 г. и които съвпадат с информацията от справката за Еритрея. Още от самото начало, с подаване на молбата му за закрила през 2013 г. чужденецът е твърдял, че е мюсюлманин, сунит от Еритрея. Това обстоятелство е записано и в регистрационния му лист от 2013 г. Това той е съобщил и по време на интервюто му на 17.05.2013 г., както и по време на интервюто му, проведено на 19.07.2013 г., както и по време на интервюто му от 08.03.16 г. В разказите на чужденеца по време на посочените интервюта има посочени от него обстоятелства, които съвпадат с информацията за Еритрея, посочена в справка от 14.01.16 г., издадена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ. Още по време на интервюто му, проведено на 19.07.13 г. чужденецът съобщава, че за известен период е бил активист на Фронт за освобождение в Еритрея, след което е бил обвинен, че е подпомагал опозицията в Еритрея, както и че е недоволствал срещу постоянната военна служба, липсата на достатъчно образование, липсата на здравеопазване. От справката за Еритрея се установява, че в продължение на много години се е водила борба за независимост на Еритрея, след което избухва и пограничната война с Етиопия. Следователно, като достоверни следва да се преценят сведенията на чужденеца, че е участвал в организация, която е искала освобождението на Еритрея. В справката за Еритрея се говори за военната служба в Еритрея, която обхваща мъже и жени между 18 и 40 годишна възраст. Посочено е, че по данни от А. И., тя тряе няколко години, на произволен принцип от страна на силите за сигурност. Посочено е също така, че много еритрейци напускат страната си заради неопределената военна служба. Тази информация е близка до съобщената от чужденеца. Последният съобщава и името на президента на Еритрея, както и управляващата партия - Народния фронт (както я посочва той), а в справката за Еритрея е посочено пълното й наименование - Народен фронт за демокрация и справедливост. Всички тези съвпадения на информацията, съобщената от чужденеца и отразената в справката за Еритрея индикират, че държавата на произход на чужденеца е Еритрея, а не Судан. Пред касационната инстанция се представиха в превод личните карти на бащата и майката на чужденеца, както и бежанските карти на двама братя и една сестра на чужденеца. Във всички тези документи е записано, че лицата са гражданство на Еритрея. В справката за Еритрея е записано, че еритрейско гражданство се дава по произход - поне един от родителите трябва да бъде гражданин на Еритрея. Както се посочи по-горе, пред касационната инстанция се представи еритрейска лична карта на А. М. А. А. А. - Баари с адрес гр. А., област И. С.. Тази информация от личната карта съвпада с информацията, съобщена от чужденеца за неговия баща -имената на баща му, както и че молителят е роден и живял в Судан известно време вкл. и в лагера в Абуда. Представи се и еритрейска лична карта на М. М. А. Х. Б., каквито имена чужденецът съобщава за неговата майка. От друга страна, чужденецът е съобщил по време на интервютата с него, че етническата му принадлежност е тикри ( по този начин е записана тя в протокола от интервюто от 08.03.16 г.). След справка в интернет сайта на Уикипедия, З. Е. се установяа, че в страната живеят 9 етнически групи: тиграи-48%, тигре -35% и др. От справката в Укипедия за държавата Судан не се установи информация за подобни етноси в тази държава. При тези данни по делото, настоящият съдебен състав приема, че чужденецът, който е бил и молител пред председателя на ДАБ за международна закрила е еритрейски гражданин. Административният орган не е преценил личната история на молителя съобразно положението в държавата му на произход - Еритрея, с което е дописнал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, не е изложил и мотиви по този въпрос в решението си. Посочените нарушения са основание за отмяна на решението му и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по нея. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема, че следва да отмени обжалваното съдебно решение като вместо това отмени и решението на председателя на ДАБ и върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Воден от горното, Съдът