Решение № 945 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3903/2013 г.

ВАСV отделение23.01.2014 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 335 от 14.01.2013 г. по адм. дело № 3948/2011 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 945 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3903/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Георги Стоянов Насков против решение № 335 от 14.01.2013 г. по адм. дело № 3948/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Насков против заповед № ОСОС -28/04.04.2011 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното му правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован, тъй като длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който заповедта на административния орган да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните, изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията) и при спазване на формалните изисквания на чл. 108 от ЗДСл, както и на административнопроизводствените правила. Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона е и заключението, че заповедта е издадена след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Разпоредбата на цитирания текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, предвидено закона, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая съображенията на съдебния състав, свързани с осъществяването на изброените по-горе условия, са в съответствие с цитирания текст и се споделят от настоящата инстанция. Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, след като въз основа на докладна записка вх. № 1450/31.03.2011 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, изпълнителният директор на БАБХ утвърждава, считано от 01.04.2011 г. ново длъжностно разписание на областната дирекция. С новото длъжностно разписание са закрити 16 от общо 30 щатни бройки за длъжността "младши инспектор" в отдел "Контрол на храните" на областната дирекция една, от които заема служителят Насков. Общата численост на отдела и на областната дирекция е запазена, тъй като едновременно с това са разкрити 12 бр. за длъжността "главен инспектор" и 4 бройки за длъжността "старши инспектор" в същия отдел (длъжностно разписание на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив от 01.03.2011 г. и от 01.04.2011 г.). При тези данни следва да се приеме, че с извършените промени длъжността, заемана дотогава от Георги Насков е съкратена. Действително длъжността, продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, но е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. При липсата на законово установени критерии за подбор между служителите, изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат освободени е изцяло в правомощията на органа по назначаването. Разкритите нови бройки за длъжностите "старши инспектор" и "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" в Областната дирекция по безопасност на храните - Пловдив не променят горния извод. Тези длъжности са различни като длъжностно ниво и като функционални задължения от закритите длъжности в същия отдел. Съкратената длъжност е с ниво Б6 по Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм.), а новоразкритите бройки са за длъжности съответно е ниво Б5 и Б4 съгласно същия класификатор. Освен това длъжностите "старши инспектор" и "главен инспектор" включват като длъжностни задължения самостоятелно извършване на одити и инспекции, правомощия, които не са включени в задълженията за длъжността "младши инспектор" (3 бр. длъжностни характеристики). Направеният анализ налага извода, че новосъздадените бройки в отдел "Контрол на храните" в Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив не са идентични като длъжностно ниво и функционални задължения с длъжността, изпълнявана от служителя Насков. Съкращението на длъжността, заемана от жалбоподателя, е реално и е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата първоинстанционният съд постановява акт, който кореспондира с нормативната уредба. Доводите относно начина на назначаване на други служители в дирекцията не следва да бъдат обсъждани, тъй като тези обстоятелства не се обхващат от посочените в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предпоставки и поради това нямат отношение към законосъобразността на оспорената заповед. Възражението за необоснованост на съдебния акт също е неоснователно. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените по делото длъжностни разписания от 01.03.2011 г. и от 01.04.2011 г. на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив обосновават извода за извършени длъжностни промени и за намаление на бройките за длъжността "младши инспектор" в отдел "Контрол на храните". Тези доказателства, заедно с представените длъжностните характеристики водят до извода, че съкращението е реално, тъй като е намален броят на служителите, които изпълняват функциите на младши инспектор, както и че новосъздадените бройки за длъжностите "главен инспектор" и "старши инспектор" се различават като длъжностно ниво и задължения от съкратените. Ето защо крайният извод на съдебния състав за законосъобразност на административния акт и неоснователност на жалбата е в съответствие със събраните доказателства. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато посоченото в касационната жалба нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което обоснова извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и с доказателствата и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2