Решение № 1899 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2757/2012 г.

Решение № 1899 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2757/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лидия Василева Гарванова от гр. София против решение № 6005 от 27.12.2011 г., постановено по адм. дело № 6623/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Прави искане за отмяната му и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - "Софийска вода" АД изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Лидия Василева Гарванова срещу мълчаливия отказ на "Софийска вода" АД да й предостави информация по нейно заявление вх. № О/Ж-1567 от 25.05.2011 г. за достъп до лични данни, както и срещу решение № ЛД-1 от 06.06.2011 г. на прокуриста на дружеството и връща преписката на ответника за предоставяне на достъп до личните данни на жалбоподателката по цитираното решение в срок от 30 дни от надлежното й уведомяване. За да постанови този резултат, съдът приема, че искането на жалбоподателката е удовлетворено и с решение № ЛД-1 от 06.06.2011 г. на прокуриста на "Софийска вода" АД е разрешен достъп до личните данни, касаещи собствения й апартамент, поради което е направен извод за неоснователност на оспорването против мълчаливия отказ и против издаденото впоследствие решение. С оглед обстоятелството, че по делото не е доказано надлежно уведомяване на жалбоподателката за постановеното решение от дружеството, съдът постановява преписката да се изпрати на ответника за предоставяне на разрешения достъп в указания срок. Обжалваното решение в частта, в която е отхвърлено оспорването на Гарванова против мълчалив отказ на ответника да се произнесе по заявлението й за достъп до лични данни и преписката е върната на администратора на лични данни за предоставяне на исканата информация с решение № ЛД-1 от 06.06.2011 г., е незаконосъобразно и необосновано. От доказателствата по делото се установява, че заявлението вх. № О/Ж -1567/25.05.2011 г. до "Софийска вода" АД е подадено на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД, съгласно която разпоредба всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни. Поисканата от жалбоподателката информация касае собствения й апартамент във връзка с регистриране на индивидуална партида за отчитане на разходваното количество вода за периода 2007 - 2008 г. и съгласно чл. 28 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) следва да се предостави от "Софийска вода" АД в качеството му на администратор на лични данни. Съдът правилно определя предмета на спора и направеното възражение, че липсва обсъждане и произнасяне с оглед разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), е неоснователно. Заявената от жалбоподателката информация не попада в приложното поле на ЗДОИ, тъй като с оглед нейния характер не може да се определи като обществена: не е свързана с обществения живот в Република България и по естеството си не дава възможност за съставяне на собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти (чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ). Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно която този закон не се прилага за достъпа до лични данни. В чл. 32 от ЗЗЛД е определено, че по заявление с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД, администраторът на лични данни или изрично оправомощено от него лице, разглежда същото и се произнася в 14-дневен срок от подаването му. В случая в предвидения в закона срок ответникът се произнася с решение, с което на основание чл. 32 във вр. с чл. 26 и чл. 28 от ЗЗЛД разрешава достъп до личните данни на жалбоподателката съобразно депозираното заявление. По делото е представено писмо изх. № О/Ж -1567/07.06.2011 г. от ответника, адресирано до Гарванова, с покана да се яви на среща на посочената дата и час, за което няма данни да е изпратено, респ. получено от нея. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗЛД задължава администраторът на лични данни писмено да уведоми заявителя за решението или отказа си по чл. 32, ал. 3 - 5 в съответния срок. Съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗЗЛД липсата на уведомление по ал. 1 се смята за отказ. Т. е. в хипотезата на издадено решение, независимо от позитивния за заявителя резултат, законодателят приравнява неуведомяването за този акт, на отказ на администратора да предостави исканата информация по направеното заявление. Ако се приеме тезата на ответника, че е изпълнено законовото изискване с издаване на позитивно решение, с което е разрешен достъп до личните данни на лицето, без надлежното му уведомяване за това, то би се стигнало до игнориране на нормата на чл. 33, ал. 3 от ЗЗЛД. В случая жалбоподателката не е уведомена за постановеното решение чрез някой от предвидените в чл. 33, ал. 2 от ЗЗЛД способи: лично срещу подпис или по пощата с обратна разписка. Твърдението на ответника, че същото е надлежно съобщено, не е доказано. Съдържанието на представеното писмо изх. № О/Ж -1567/07.06.2011 г. и липсата на данни за уведомяване на жалбоподателката за решение № ЛД-1/06.06.2011 г. на прокуриста на "Софийска вода" АД налагат извода, че по отношение на нея е налице хипотезата на чл. 33, ал. 3 от ЗЗЛД. Представянето на цитираното решение в хода на съдебното производство не може да санира неизпълнението на задължението за ответника, уредено в ал. 1 на същата разпоредба. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗЗЛД в случая е налице отказ на администратора на лични данни - "Софийска вода" АД за предоставяне на достъп до лични данни по смисъла на чл. 26 и чл. 28 от ЗЗЛД, който е незаконосъобразен. Изпълнени са законовите предпоставки за предоставяне на исканата от жалбоподателката информация - подадено е надлежно заявление и безспорно данните, до които същата желае достъп се съхраняват при ответника в качеството му на администратор на лични данни. В обжалвания съдебен акт е налице противоречие между мотиви и диспозитив. От една страна първоинстанционният съд излага съображения, че няма формиран отказ по подаденото от Гарванова заявление, а е налице позитивно решение на ответника, а като краен резултат отхвърля оспорването както срещу мълчаливия отказ, така и срещу издаденото решение № ЛД-1 от 06.06.2011 г. От друга страна има противоречие и в самия диспозитив на съдебния акт, с който едновременно се отхвърля оспорването и преписката се връща за предоставяне на исканата информация. Като не съобразява разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗЗЛД, отхвърля оспорването на Гарванова срещу мълчаливия отказ на "Софийска вода" АД да се произнесе по заявлението от 25.05.2011 г. и в същото време връща преписката за предоставяне на достъп до личните данни на жалбоподателката по решение № ЛД-1/06.06.2011 г. в срок от 30 дни от уведомяването й, първоинстанционният съд постановява незаконосъобразно и необосновано решение в тази част, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което отказът на ответника следва да бъде отменен, а делото във вид на преписка - да се изпрати за предоставяне на исканата информация по заявлението на жалбоподателката в 14 -дневен срок от съобщението за настоящото решение. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав констатира, че постановеният съдебен акт в частта, в която е отхвърлено оспорването на Гарванова срещу решение № ЛД-1/06.06.2011 г. на прокуриста на "Софийска вода" АД, е недопустимо. Както беше посочено, макар формално с цитираното решение да е удовлетворено искането на жалбоподателката, то с оглед законовата фикция, въведена с разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗЗЛД, в случая е налице отказ. По силата на цитираната норма издаденото от ответника решение не представлява годен за съдебно оспорване акт. Ето защо, като отхвърля оспорването срещу него, съдът постановява недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати в тази част на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Изложените от жалбоподателката доводи, че ответникът следва да предостави и информацията, поискана с допълнителна жалба от 24.11.2011 г. в хода на съдебния процес, са неоснователни. Достъпът до личните данни следва да се предостави в обема, в който е поискан със заявление вх. № О/Ж-1567 от 25.05.2011 г., а за жалбоподателката не е налице пречка с последващо заявление да иска достъп до конкретна информация, която желае да й бъде предоставена. С оглед изхода на спора на жалбоподателката следва да се присъдят направените за двете инстанции разноски в размер общо на 15 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК Върховният административен съд, пето отделение