Решение № 2546 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2009 г.
ВАСV отделение24.02.2010 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
Отменя решение № 263 от 10.03.2009 г., постановено по адм. дело № 81 по описа за 2009 г. на Административен съд Пловдив и вместо него постановява: Отменя Разрешително за ползване на воден обект № 301779 от 02.02.2007 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите - Източнобеломорски район Пловдив и ВРЪЩА административната преписка за ново произнасяне по заявление вх. № ПВО-786/18.12.2006 г., подадено от "Еко Строй" ООД. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2546 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Свиленград, подадена от кмета на общината срещу решение № 263 от 10.03.2009 г., постановено по адм. дело № 81/2009 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разрешително за ползване на воден обект № 301779 от 02.02.2007 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите - Източнобеломорски район Пловдив (БДУВИР). Твърди се неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но конкретните доводи са свързани с неправилно, според касатора, приложение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови нов, с което да реши спора по същество. Претендира деловодни разноски. Ответникът - Директора на Басейнова дирекция за управление на водите - Източнобеломорски район Пловдив в представен писмен отговор на касационната жалба моли съда да постанови решение, с което я отхвърли като неоснователна. Ответникът "Еко Строй" ООД не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административeн съд - Пето отделение при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Община Свиленград срещу решение Разрешително за ползване на воден обект № 301779 от 02.02.2007 г., издадено от Директора на БДУВИР, с което на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, чл. 56, ал. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ) е разрешено на "ЕКО СТРОЙ" ООД ползване на воден обект р. Марица, в землището на с. Момково, общ. Свиленград, обл. Хасково ЕКАТТЕ 48979, с място на ползване р. Марица, част от кюнето и заливната тераса, отложени откъм левия (северен) бряг, местността "Канаклийско уве" с. Момково, общ. Свиленград с конкретно посочени географски координати и параметри: дължина 500 м., ширина 150 м, дебелина 2,50 м и площ 80 000 м3 с обем на изземване 200 000 м3. Разрешителното е със срок от 02.02.2007 г. до 02.02.2011 г. и режим на ползване - целогодишен - при настъпване на подходящи условия за изземване на баластра с наземни средства и извън периода на размножаване на рибната фауна (април- юни включително). Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административнопроцесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. От представената по делото административна преписка, по която е постановен оспореният в първоинстанционното производство административен акт се установява, че в същия като параметри на частта от водния обект, който се предоставя за ползване е посочена дължина 500 м, ширина 150 м, дебелина 2,50 м, площ 80 000 кв. м и обем за изземване 200 000 м3. Така посоченият обем на изземване обаче е посочен само като количество без да е посочен периодът, за който същият ще бъде иззет. В същото време от представените по делото доказателства се установява, че в решение № ХА-56-ПР/2006 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието на околната среда, с което директорът на РИОСВ Хасково е решил да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение на "Еко Строй" ООД касае "Разширение на дейността за добив на инертни материали от р. Марица от 5000 м3/годишно на 30000 м3/годишно. При така установената фактическа обстановка необосновано съдът е разсъждавал предполагаемо, въз основа на данните посочени в предпроектното проучване за добив на инертни материали, изготвено по поръчка на "Еко Строй" ООД. Същият се е позовал на данни в същото, установени по пътя на емпиричното определяне на динамичния твърд отток на дънните наноси, което е определено в порядък от около 300 000 куб. м. годишно в разрешения за ползване участък. Съдът е възприел безкритично и представените изчисления, базирани на експлоатационните мощности на ползвателя - 1 брой еднокофов багер-драглайн и е приел, че чрез използване на същия при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден годишният добив е не по-голям от 30 000 куб. м или 120 000 куб. м за периода на разрешителното. Изводът е неправилен. На първо място в самия оспорен в първата инстанция административен акт не е посочено разрешения обем на изземване от 200 000 куб. м за какъв времеви период е, поради което хипотетичните изчисления, направени в мотивната част на съдебното решение и изводите, обосновани с тях не намират опора в закона. Параметрите на разрешеното ползване и разпределението на разрешените обеми са задължителни реквизити на разрешителното за водовземане (чл. 56, ал. 1, т. 10 и чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗВ). Като не съобразява това и приема законосъобразност на индивидуалния административен акт, решаващият съд постановява неправилно в нарушение на материалния закон съдебно решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон. Вместо това при напълно изяснена фактическа обстановка следва да бъде постановено ново, с което да бъде отменено Разрешително за ползване на воден обект № 301779 от 02.02.2007 г., издадено от Директора на БДУВИР и административната преписка бъде върната на органа за произнасяне по заявлението на "Еко Строй" ЕООД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение