Решение № 371 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2885/2007 г.

Решение № 371 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2885/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 231 сл. ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 50/2008 г.). Образувано е по молби, постъпили на 13.12.2006 г. и на 6.02.2007 г., подадени от ответниците Г. А. С. ЕГН ********** от с. Г., Софийска област и от Л. А. В. ЕГН ********** от гр. С., ж. к. "Надежда", бл. 210, вх. А, ет. 2, ап. 4 за отмяна на влязло в сила решение на Софийски окръжен съд, Гражданска колегия, втори състав от 11.07.2002 г., постановено по гр. д. № 153/2002 г. С влязлото в сила решение, предмет на молбите за отмяна е отменено решение на Районен съд, гр. Е. № 81/10.07.2000 г., постановено по гр. д. № 290/1998 г., вместо което е постановено друго решение по съществото на спора, с което в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ вр. чл. 97, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на Г. А. С. и Л. А. В., че към образуване на ТКЗС през 1950 г. Параскева Т. М., М. С. Н., М. С. И., Ц. С. Т. и А. С. М. са били собственици на описаните в решението земеделски земи, находящи се в землището на с. Г., Софийска област. В молбите се твърди, че гр. д. № 290/98 г. е образувано по искова молба, в която само подписът на ищцата Л е истински, а подписите на останалите ищци са фалшиви. След отхвърлянето на иска с решение на Районен съд, гр. Е., оставено в сила от Софийски окръжен съд, 1-ви състав на 17.04.2001 г. ищците са подали касационна жалба до ВКС, в която всички подписи на жалбоподателите са фалшиви, а като жалбоподател фигурира и ищецът Т, който към този момент е бил починал (2000 г.). По отношение на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд, постановено на 11.07.2002 г. при повторно въззивно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС в молбите са изложени твърдения по съществото на спора. Освен това се твърди, че адвокатът, когото молителите са упълномощили да ги представлява по делото от 2000 г. не се явявал по делото; че по делото пред въззивния съд при повторното разглеждане на делото двамата молители не са получавали призовки и не им е връчена жалба; твърди се, че с Постановление на Районна прокуратура Елин Пелин пр. пр. № 790/05 г. и ЗМ № 46/06 г. по описа на РПУ Елин Пелин е установено, че жалбата по гр. д. № 1124/2000 г. на СОС, I с-в не е подписана от всички ищци съгласно изискванията на чл. 198, ал. 1 ГПК, с което е осъществен състав на престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 НК. Молят на основание чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК съдът да установи представена ли е искова молба, жалба или друг документ по гражданските дела, които да са с подправени подписи. Молбата за отмяна на Г. А. С. е оставена без движение от Районен съд Елин Пелин с указания за конкретизиране на основанията за отмяна по чл. 231 сл. ГПК. С молба-уточнение молителят е посочил като основания за отмяна чл. 231, ал. 1, б. "а", б. "б" и б. "в" ГПК. Поддържа, че основание за отмяна е прокурорското постановление, видно от което още с подаване на исковата молба с подправени подписи е извършено престъпление срещу правосъдната система, във връзка с което е приложеното постановление за спиране на полицейско производство на прокурор при Районна прокуратура гр. Е. № 790/05 г. от 17.05.2006 г., образувано по сигнал от Г. А. С., констатирал различия в подписите положени от името на ищеца П. Ц. А. в жалбата до ВКС. Прилага и служебна бележка № 136/26.09.2006 г. от кмета на с. Г., издадена на Г. А. С. в уверение на това, че според учредителния протокол от 1950 г. лицето П. Т. М. няма никаква роднинска връзка с П. Б. и нечетливо копие от Учредителен протокол за създаване на ТКЗС в с. Г. от 15.10.1950 г. С допълнителна молба-уточнение от 25.06.2008 г. молителят е посочил, че основание за отмяна е неистинност на документ от съществено Значение за решаване на делото, както и че вследствие нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва по делото. Във връзка с уточняване основанията за отмяна на влязлото в сила решение адвокат В процесуален представител на молителите е посочил чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК с твърдението, че е налице новооткрито обстоятелство неизвестно по време на делото, а именно, че в учредителния протокол за учредяване на ТКЗС, с. Г. е упоменато името П. Б., което лице е различно от наследодателката на страните П/Станоева/ М. и че между тях няма роднинска връзка, във връзка с което е представената служебна бележка № 72/1.07.2005 г., видно от която общата наследодателка не е внесла земя в ТКЗС, както иска да убеди съда ищцата Л, а като вносител на земя фигурира само и единствено А. М. Посочил е и чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК /погрешно посочена б. "в" 7 с твърдение, че видно от Постановление на прокурор Н. А. от 17.05.2006 г. подписите на лицата по т. 2, 3, 4 и 6 в жалбата от 17.04.2001 г. до ВКС не са положени от лицата И. М., Д. М., К. Н. и М. Н., а С. И. по това време е в САЩ и няма как да е подписала жалбата. В жалбата дори фигурира подпис на Т. И., починал 2000 г., което сочи на престъпни действия-престъпление против правосъдната система. Като основание за отмяна е посочено и основанието по чл. 231, ал. 1, б. "д" ГПК, с твърдение, че е нарушено правото на защита на молителя Г. С. в процеса, тъй като упълномощеният през 2000 г. адвокат не се е явил по делото, а впоследствие е починал, а призовки по делото, въпреки установения му постоянен адрес, той не е получавал и по този начин е бил лишен от възможността да участва по делото. Ответницата Л. Ц. А. е оспорила молбите като процесуално недопустими и неоснователни по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат М. За ответницата по молбата С. А. И. молбите са оспорени от процесуалния й представител, назначен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК адвокат Р, която се е позовала на писмения отговор на адвокат М. Ответницата по молбата К. З. Н. е оспорила молбите като неоснователни. По допустимостта на производството за отмяна на влязлото в сила решение Върховният касационен съд констатира: Молбите за отмяна са подадени срещу влязло в сила на 19.12.2002 г. съдебно решение от легитимирани страни. Молбата за отмяна на Г. А. С. е подадена на 13.12.2006 г., а на Л. А. В. на 6.02.2007 г. Относно основанието по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК молителят се позовава на служебна бележка от 26.09.2006 г. Тримесечният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК е започнал да тече от тази дата и към датата на подаване на молбата не е бил изтекъл. Следователно, молбата за отмяна на основание чл. 231, ал. 1,6. "а" ГПК е подадена в срок. Относно основанието по чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК молителите се позовават на Постановление на прокурор при РП Елин Пелин от 17.05.2006 г., поради което молбите са подадени в рамките на едногодишния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими. Относно основанието по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (неправилно посочена б. "д": Съгласно чл. 232, ал. 1 ГПК срокът за подаване на молбата за отмяна на това основание е тримесечен и е започнал да тече от датата на влизане на решението в сила - 19.12.2002 г. Срокът е преклузивен. В случая срокът е изтекъл на 19.03.2003 г. и тъй като молбите са подадени след изтичането му са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане. За да се произнесе по основателността на молбите за отмяна на основания чл. 231, ал. 1, б. "а" и "б" ГПК Върховният касационен съд, III г. о. приема следното: По чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК: Според чл. 231, б. "а" ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение, които при решаване на делото не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след влизане на решението в сила, която непълнота не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. В конкретния случай по делото е приложено удостоверение № 189/5.05.1998 г. на кметство с. Г., че процесиите имоти по емлячен регистър са били записани на наследодателите на страните П, което е прието като писмено доказателство по делото без да е оспорено от страните. Служебната бележка № 136/26.09.2006 г. е издадена от кмета на селото по искане на молителя четири години след приключване на производството по делото и с оглед съдържанието й не е от съществено за изхода на делото значение. При положена от страна на молителя необходима грижа той е могъл да се снабди с документа в рамките на съдебното производство. чредителен протокол № 1/15.10.1950 г., приложен към молбата за отмяна, не е ново доказателство по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК, тъй като същият документ е приет като писмено доказателство по делото. По чл. 231, б. "б" ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато по надлежен ред се установи престъпно действие на страната във връзка с решаването на делото. За да се приеме, че е налице това отменително основание не е достатъчно да се твърди, че е било извършено престъпление, нито е достатъчно да е започнато наказателно производство за установяване на извършено престъпление. Нужно е престъплението, на което се основава молбата за отмяна да е установено по надлежен ред, а именно с влязла в сила присъда по н. о. х. дело или по гражданскоправен ред с влязло в сила решение, постановено на основание чл. 97, ал. 4 ГПК. В случая молителите се позовават на Постановление от 17.05.2006 г. на прокурор при Районна прокуратура Елин Пелин за спиране на образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, поради неразкриване на извършителя на деянието и разпореждане наказателното производство да се изпрати на РПУ - Елин Пелин за продължаване на издирването. Няма данни по повод образуваното наказателно производството за извършено престъпление да е постановена и да е влязла в сила осъдителна присъда. Предвид изложеното молбите за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" и "б" ГПК са неоснователни и следва да се оставят без уважение, а на основание чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане. С оглед изхода на делото молителите следва да заплатят на ответницата по молбата Л. Ц. А. направените за настоящото производство разноски в размер на 300.00 лв. - заплатен хонорар на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие серия А, № 0* от 15.09.2008 г. Върховният касационен съд, състав при III г. о.