Решение № 4137 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3144/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител юрк. Тихов, против решение 13 от 06.01.2025г., постановено по адм. д. 438/2024г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу действие на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Кюстендил, касаещо изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ на гр. Сапарева Баня, обективирано в уведомление изх. 24 20492 от 01.07.2024г. на началника на СГКК Кюстендил, състоящо се в записване на данни за притежавани други вещни права право на ползване на част от ПИ идентификатор 65365.210.207 от Върховния касационен съд. С решението министерство на околната среда и водите /МОСВ/ е осъдено да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, в противоречие със събраните доказателства и поради необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че Върховният касационен съд се легитимира с акт, годен да породи правни последици за наличието на ограничени вещни права върху имота. Навежда съображения, че с АДС 43 от 15.04.1994г., са учредени такива права на Върховния съд на Република България /ВС на РБ/. Посочва, че дори да се приеме, че с този акт е учредено право на ползване на ВС на РБ, то това право е погасено с окончателното закриване на ВС на РБ със Закона за съдебната власт /ДВ бр. 59 от 1994г./, като правото не е преминало върху създадените с изменението на ЗСВ Върховен касационен съд /ВКС/ и Върховен административен съд /ВАС/. Посочва и че от доказателствата е видно, че управлението на сградите, намиращи се в имота са преминали към ВКС, за което е съставен съответен акт за държавна собственост /АДС/, без обаче с това да е преминало към ВКС правото на ползване върху имота, върху който са сградите, тъй като това право е било погасено по смисъла на закона със закриването на ВС на РБ. Навежда и съображения, че правото на ползване е било погасено и съгласно чл. 59 от Закона за собствеността /ЗС/. Поради това твърди, че не са били налице предпоставките за изменение на кадастралния регистър и вписването на право на ползване върху имота в полза на ВКС, а изводът на съда в обратна насока е неправилен и в противоречие със закона. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендира разноски в размер на 400 лева за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Началник на СГКК гр. Кюстендил не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Върховният касационен съд, чрез процесуалния си представител адв. Бакалова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211 АПК по пощата, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Кюстендил е приел, че оспореното действие е извършено от компетентен орган във връзка с чл. 51 ал. 2 ЗКИР и във форма, съответна на разпоредбата на чл. 53а във връзка с чл. 52 и чл. 53 ЗКИР, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че в случая са налице предпоставките по чл. 53а ал. 1 ЗКИР във връзка с чл. 53 ал. 1 т. 3 ЗКИР за изменение на КРНИ без издаване на заповед, тъй като е налице хипотезата на извършване на такова изменение при констатирано несъответствие на между данните в кадастралния регистър и източника, удостоверяващ данните. Приел е и че са налице в тази връзка материално правните предпоставки за вписването в кадастралния регистър за имот идентификатор 65365.210.207 данни за други вещни права право на ползване на ВКС, въз основа на представен АДС 43 от 15.04.1994г. Приел е, че от събраните в хода на производството доказателства безспорно е установено, че с посочения АДС е отстъпено право на ползване на Върховния съд на Република България върху недвижим имот бунгала от масивни плоскости върху железобетонна основа, ведно с дворното място от 4 184 кв.м., находящо се в гр. Сапарева баня, комплекс Паничище, м. Зелени преслап, идентичен с ПИ идентификатор 65365.210.159 и сгради с идентификатори 65365.210.159.1, 65365.210.159.2, 65365.210.159.3, 65365.210.159.4 и 65365.210.159.5.Направил е извод, че от представените доказателства безспорно е установено, че посочения имот е преминал в управление на Висшия съдебен съвет /ВСС/ с оглед на настъпили законодателни промени по § 83 ал. 1 ПЗР на ЗИД на Закона за съдебната власт /ЗСВ/, като с решение от 29.09.2016г. Пленумът на ВСС е възложил стопанисването на имотите на председателя на ВКС. Поради това е направил извод, че законосъобразно в проведеното административно производство началникът на СГКК гр. Кюстендил е взел предвид представения АДС 43 от 15.04.1994г. Приел е, че наведените възражения от жалбоподателя МОСВ за това, че имота е изключителна държавна собственост, като попадащ в рамките на Национален парк Рила, съгласно АДС 2 от 16.01.1997г. и АДС 1468/2015г., са неотносими към спора, доколкото началникът на СГКК гр. Кюстендил не може в административното производство по изменение на кадастралния регистър да преценява конкуриращите се права, като е подчертал и че в случая се касае за различни права право на собственост и ограничено вещно право на ползване. В тази връзка е посочил, че от доказателствата се установява, че държавата, чрез МОСВ, се легитимира като собственик на ПИ идентификатор 65365.210.159, доколкото имота попада в рамките на Национален парк Рила, но по силата на представения АДС 43 от 15.04.1994г. върху него е отстъпено право на ползване на ВКС. Приел е, че липсата на данни за заличаване на правото на ползване или отмяната на АДС от 1994г., обосновават законосъобразност на извършеното чрез действие записване, тъй като макар и АДС да имат констативно действие, те са официални документи, като констатираните с тях обстоятелства имота обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Приел е, че при наличието на конкуриращи се права върху имот, СГКК гр. Кюстендил, не е компетентен да извършва контрол върху легитимиращите правата документи, и доколкото същите са редовни от външна страна, следва да бъдат зачетени. По тези съображения е приел, че оспореният административен акт, извършен чрез действие, е законосъобразен и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Съгласно чл. 53а, ал. 1 ЗКИР "Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53. В случая оспореното изменение е извършено при наличието на хипотезата на чл. 53 ал. 1 т. 3 ЗКИР , а именно при констатирано несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Правилен, обоснован и съответен на събраните по делото доказателства, е изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по посочената разпоредба. Това е така, тъй като с АДС 43 от 15.04.1994г. на Върховния съд на Република България са предоставени бунгала от масивни плоскости върху железобетонна основа, ведно с право на ползване върху дворно място, като не е спорно, че въпросното дворно място сега е имот идентификатор 65365.210.207 и с предишен идентификатор 65365.210.159 по КК на гр. Сапарева баня. С Конституцията на РБ от 1991г. е предвидено, че Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като до приемането й правораздаването се извършва от Върховния съд като последна инстанция съгласно чл. 3 ал. 1 от Закона за устройство на съдилищата /отм./. Със Закона за съдебната власт от 1994г. /отм./ съгласно чл. 36 Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото, предоставено на съдебната власт, и осигурява материалните условия за дейността на нейните органи, т.е от този момент имуществата, които са били предоставени на Върховния съд преминават по силата на самия закон по управлението на министъра на правосъдието, като съгласно чл. 36а Министърът на правосъдието може да възлага управлението и стопанисването на имуществото на съдебната власт на административните ръководители на органите й. В тази връзка и въз основа на АДС 43 от 1994г. е съставен АДС 1468 от 29.12.2015г., в който са вписани права за министерство на правосъдието, което към този момент по силата на закона е субекта, който може и следва да има върху имуществото на съдебната власт, като със забележка имота е предоставен за стопанисване на Върховния касационен съд. Съгласно изменение на чл. 30 ал. 2 т. 5 ЗСВ /ДВ бр. 28/2016г./ пленумът на Висшия съдебен съвет /ВСС/, състоящ се от съдийската и прокурорската колегия, управлява недвижимите имоти на съдебната власт. С тази разпоредба е възприето ново законодателно решение, според което упражняването на правата, управлението и стопанисването на имотите на съдебната власт вече ще се извършва от независимия орган, чрез който се осъществява самоуправлението на съдебната система, а именно Висшия съдебен съвет, което разрешение съответства и решения на Конституционния съд. С § 83 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСВ /ДВ бр. 28/2016г., изм. 49/2018г./ е предвидено, че В тримесечен срок от влизането в сила на този закон управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. Съответно с решение от 29.09.2016г. на пленума на ВСС спорния по делото имот е предоставен за стопанисване на председателя на ВКС. Във връзка с изложената правна регламентация по горе следва да се отбележи, че независимо от законодателното решение, досежно субекта, който следва да упражнява правата, се касае за имоти на съдебната власт. В случая спорния по делото имот е именно такъв имот на съдебната власт, като в годините в зависимост от законодателното предвиждане правата върху него са били упражнявани от съответно предвидения в закона орган. Към настоящия момент и съобразно законовото предвиждане и във връзка с посоченото по горе решение на ВСС правата се упражняват от ВКС. Във връзка с изложеното е правилен извода на съда, че в случая по силата на АДС 43 от 15.04.1994г. върху спорния по делото имот е отстъпено право на ползване на орган на съдебната власт, а именно Върховния съд на Република България, като правата върху този имот към настоящия момент се упражняват във връзка с представените доказателства от Върховния касационен съд на Република България. Правилен е извода на съда, че този акт за държавна собственост не е отменен по съответния ред и представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗДС, като на основание чл. 114, ал. 1 ППЗДС, обстоятелствата констатирани в него имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото АДС 43 от 15.04.1994 г. се ползва с доказателствена сила, то удостовереното с този акт ограничено вещно право в полза на ВКС подлежи на съответно отразяване в кадастралния регистър. В този случаи е задължение на административния орган да отрази правата на собственост или вещни права на лицата, които се легитимират със съответен документ, което е и сторено в случая. Съответен на закона е и извода на съда, че при наличие на конкуренция на документи за права върху имот, СГКК Кюстендил не е компетентна да извърши контрол, като за нея възниква задължение да впише в кадастралния регистър всички ,които се легитимират с права върху имота. Съответен на закона е и извода на първоинстаницонния съд, че фактът, че спорния по делото имот, попада в рамките на Национален парк Рила, който имот е държавна собственост, с упражнявани права от МОСВ, не е пречка за отразяване в кадастралния регистър на отстъпеното върху него право на ползване. Най накрая следва да бъде посочено, че е налице и предходно произнасяне с решение 5507 от 07.06.2022г. по адм.д. 1479/2022г. на ВАС, с което е оставено в сила решение 253 от 01.12.2021г. по адм.д. 282/2021г. на АС гр. Кюстендил, с което е била отменена извършена чрез действие предходна промяна в кадастралния регистър, с което по отношение на ПИ идентификатор 65365.210.159 /с нов, сегашен идентификатор 65365.201.207/ е било заличено вписването на други вещни права право на ползване на Върховния касационен съд. Т.е. оспорения в настоящото производство административен акт е съобразен и с по рано постановеното съдебно решение, което се явява обвързващо за административния орган. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а искането на ответника по касация Върховен касационен съд за присъждане на разноски като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК и доказано /представени са доказателства за сторени в тази инстанция разноски/, следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,