Решение № 5259 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5625/2016 г.

Решение № 5259 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5625/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 605 от 04.04. 2016 г., постановено по административно дело № 999/2015 г. на Административен съд - Б. (АС Б.), в частта, с която същата e осъдена да заплати сума от 660 лева. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира искът на лицето за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Посочва, че не са налице доказани претърпени вреди, както и причинно следствена връзка между тях и претендираното незаконосъобразно действие/ бездействие. Изразява несъгласие и с размера на присъденото по справедливост обезщетение, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, приложим на основание: § 1 от ЗР на ЗОДОВ, като сочи, че сумата от 660 лева е завишена и несправедлива. Иска отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване на съдебния акт в останалата част. При условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да се редуцира до минимален размер. О. Б. Т. И. в постъпилия писмен отговор моли да се отхвърли като неоснователна касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията". Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата на ГДИН за неоснователна. Намира, че съдът правилно е уважил заявената в настоящето производство искова претенция, като на основание чл. 52 от ЗЗД е определил обезщетение по справедливост и в съответствие с практиката на съдилищата по подобни казуси. Счита, че решението на съда, като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна се остави без уважение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Делото е образувано, след като с Решение № 6058/26.05.2015 г. по административно дело № 938/2015 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 1746/27.10.2014 г. по адм. дело № 430/2013 г. на Административен съд Б. и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на съда. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 от АПК, като ищецът претендира да получи обезщетение за времето, през което изтърпява наказание "Лишаване от свобода" в З. Б., считано от 05.04.2012 г. до 05.03.2013 г. за неимуществени вреди в размер на 26 400 лева. Изложени са твърдения, относно претърпените от него вреди поради изключително лошите битови условия, при които изтърпява наложеното му наказание, както и поради нарушение на изискванията в тази връзка, въведени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и правилника за неговото прилагане (ППЗИНЗС) в З. Б.. С обжалваното Решение № 605 от 04.04.2016 г., постановено по административно дело № 999/2015 г. на Административен съд- Б. е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на Б. Т. И. обезщетение в размер на 660 (шестстотин и шестдесет) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица на ответника, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, за периода на изтърпяване на наложеното му наказание "Лишаване от свобода" в З. Б. за периода от 05.04.2012 г. до 05.03.2013 г., като е ОТХВЪРЛЕН искът до пълния предявен размер от 26 400 (двадесет и шест хиляди и четиристотин) лева за същия период. Със същото решение е ОСЪДЕНА ГДИН- С. да заплати на лицето съдебно-деловодни разноски в размер на 44,05 лева (четиридесет и четири лева и пет стотинки). В съдебния акт наличието на бездействие е аргументирано с неосигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което налагало ползването на кофи за физиологични нужди, липса на нормална обитаема площ и възможност за поддържане на нормална хигиена. Решаващият съд отчита фактите, че килиите, в които се е намирал ищецът са с малки размери- под 2 кв. метра и към момента на пребиваването му са били пренаселени и, че хигиенните условия са лоши. Направен е подробен анализ на практиката на ЕСПЧ, както и на тази на Върховния административен съд по аналогични казуси. На база това се приема, че след като се вземе предвид кумулативния ефект от установените по делото неблагоприятни за ищеца условия в Бургаски затвор, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, са претърпени твърдените от него неимуществени вреди. АС Б. приема, че исковата претенция се явява доказана, но същата е частично основателна, по отношение на претендирания размер от исковата молба. При определяне размерът на обезщетението от решаващия съд е отчетен характера на деянието, извършено от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените морални страдания, предвид което се счита, че справедливото обезщетение за целия период е в размер от 660 лева. Приема, че разноски на ищеца следва да се присъдят, съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като такива са доказани и навременно поискани и общо ответникът следва да заплати на ищеца 44,05 лева разноски по делото. Касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" е НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението в обжалваната част е правилно. Решението в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 660 лева до пълния предявен размер от 26 400 лева не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото производство. Съобразно чл. 224 от АПК от решаващия съд са спазени указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Решение № 6058/26.05.2015 г. по административно дело № 938/2015 г. по описа на ВАС. С. производство е образувано при редовно предявена искова молба, насочена срещу надлежен ответник ГДИН- С.. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател за неправилност и необоснованост на съдебното решение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. Б.. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в З. Б. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Не се споделят доводите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с които се намира искът на лицето за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода се е полагала минимална жилищна площ, под 2 кв. метра. Килиите в отделението, в което ищецът излежавал присъда, са без санитарен възел и затворниците се налага вечер и през нощта да използват кофи за санитарните си нужди. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно от ГДИН се счита, че не са налице реално претърпени вреди, което да е в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Б. е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. В тази връзка е неоснователно искането за отмяна на решението в неговата осъдителна част. Неоснователно е и алтернативното искане на касационния жалбоподател за намаляване на размера на присъденото обезщетение от 660 лева до минимален размер. АС Б. е изложил точни ясни мотиви и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Настоящата инстанция намира присъждането на обезщетение в размер от 660 лева за правилно и не намира основания за неговото намаляване. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност. Решението в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,