Решение № 6565 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1469/2009 г.

Решение № 6565 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1469/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д"ОУИ") против част от Решение № 1634/03.12.08 г. по адм. д. 627/08 г. по описа на Варненския административен съд, с която е отменена част от Ревизионен акт (РА) № 661/14.02.07 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. Разград, потвърден с Решение № 191/18.04.07 г. на "ДОУИ". Изложени са твърдения, че съдебното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваната част на съдебното решение и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Арма" АД оспорва касационната жалба в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваната част на Решение № 1634/3.12.08 г. по адм. д. 627/08 г. по описа на АС - Варна е отменена част от РА № 661/14.02.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Разград, потвърден с Решение № 191/18.04.07 г. на "ДОУИ", като са конкретно индивидуализирани размери на задълженията за ДДС в отделните ревизирани данъчни периоди. Според констатациите в РА през ревизирания период данъчният субект е извършвал продажби на произведена от него продукция под себестойност, поради което е определена данъчната основа за начисляване на ДДС при продажбите при условията на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.). Административният съд е приел, че незаконосъобразно данъчните органи са изчислили данъчната основа без да отчетат наличието на предпоставки на чл. 29, ал. 6, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради което съдът е определил различен размер на данъчната основа за облагане с ДДС на продукцията на дружеството, респективно различни по стойности данъчни задължения. Съдът е обосновал изводите си със заключението на тройната съдебна експертиза и писмени доказателства по делото, от които е приел за доказано наличието на технологичен брак, върху който не се дължи начисляване на ДДС и със съответстващите суми е отменен частично РА. При мотивиране на обжалвания съдебен акт АС-Варна е приел, че не е доказано възражението на "Арма" АД за наличие на предпоставките на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.). Така постановеното съдебно решение е правилно като краен резултат. Съдът е допуснал нарушение на материалния закон като е приел в противоречие с доказателствата по делото, че дружеството е извършвало продажби на произведена от него продукция под себестойността й. Основният спор между страните по делото относно начина на формиране и размер на себестойността на отделните произвеждани от "Арма"АД артикули е неправилно разрешен решаващият съд, който е пристъпил към изследване на фактите, предвидени в разпоредбата на чл. 29, ал. 6 от ЗДДС (отм.), изключваща приложението на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) без да установи доколко въобще са налице обстоятелства за коригиране на данъчната основа, по която "Арма"АД е извършила начисляването на данъка по продажбите на произведената продукция. Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установява по категоричен начин, че дружеството не е извършвало продажби на стоки под тяхната себестойност т. е. начисленият от "Арма" АД данък при продажбите е изчислен правилно върху данъчна основа по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и не са налице основания за корекция при условията на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС(отм.), защото продажната цена не е по-ниска от себестойността на стоката по смисъла на Закона за счетоводството. Според заключението на вещите лица от тройната съдебно счетоводна експертиза в конкретния случай на особено производство на метални изделия по поръчка дружеството е следвало да организира счетоводството си чрез прилагане на "поръчков метод" за калкулиране на себестойността при спазване на изискванията на Счетоводен стандарт-2 "отчитане на стоково-материални запаси". При този метод е характерно, че разходите са пряко свързани с произвежданите продукт като начисляваните постоянни и променливи общопроизводствени разходи се разпределят, съгласно изискванията на т. 6,. 3 и т. 6.4. от СС 2, а себестойността на продукцията се определя сумарно по статии на калкулация. В конкретния случай трите вещи лица не са установили наличието на правила за определяне себестойността на продукцията в счетоводството на ревизираното лице, не са представени и правила за документооборота на дружеството за отчитането на технологичния брак и оползотворяването му в готови изделия. Поради тази организация на счетоводството на "Арма" АД трите вещи лица не са дали изрично заключение как е формирана себестойността на продадените изделия. Според вещите лица от тройната експертиза поради липса на изрични вътрешни правила в "Арма"АД относно документооборота по приложение на СС 2 не може да бъде отговорено на въпроса как конкретно дружеството формира себестойността на процесните изделия, кои са нейните елементи, дали в себестойността е калкулиран определен процент технологичен брак. Действителният размер на себестойността на произведените и продадени в ревизирания период артикули от метал е определен при прилагане на правилата на СС 2 от единичната съдебна експертиза, назначена при първоначалното разглеждане на спора пред АС - Варна. Видно от заключението на вещото лице Богданов, прието от съда без оспорване от страните по делото, себестойността на продадената продукция е 106 774,65 лв., а общата продажна стойност на същата продукция е 158 163,67 лв. Използваните от вещото лице Богданов данни се съдържат в счетоводните записвания на дружеството и са съотнесени към необходимите изходни данни за прилагане на "поръчковия метод" за изчисление на себестойността на продукцията в съответствие с правилата на СС 2, който и според тройната експертиза е следвало да бъде прилаган от дружеството. При прилагане на правилния метод за изчисляване себестойността на продадената продукция вещото лице е достигнало до извод, че изделията са продавани на цена, надвишаваща себестойността им. Следователно констатираните разлики в сумите по счетоводните записвания по сметки 701 "Постъпления от продажби на продукция" и 303 "Готова продукция" не са в резултат от продажба на продукция под себестойност, а са в резултат от неправилна организация на счетоводството на дружеството, т. е не представляват доказателство за осъществени облагаеми доставки на продукция под нейната себестойност. Използването в следващ производствен цикъл на материал от произведени изделия в отклонение от поръчката на клиента, които не са продавани или реализирани до краен продукт (документирани като технологичен брак), без съответното точно отразяване на разходите за това производство като елемент от себестойността на готовия продукт е довело до неправилни констатации в РА за извършване на продажби под себестойността на произведените стоки. От значение за данъчното облагане по ЗДДС в частта относно начисляването на дължимия данък при извършване на облагаеми доставки от ревизирания субект е правилното определяне на данъчната основа, което в конкретния случай следва да е съгласно чл. 29 от ЗДДС (отм.). От събраните доказателства касационната инстанция приема за установено, че "Арма"АД в ревизирания период извършва продажби на произведена от него продукция и начислява ДДС върху данъчна основа, определена законосъобразно по чл. 29, ал. 1 и 5 от ЗДДС (отм.), а именно върху продажната цена, която обективно не е по-ниска от себестойността на произведената продукция, изчислена по СС 2. По изложените съображения и като се вземе предвид, че настоящият съдебен състав разглежда спора като втора касационната инстанция, обжалваната част от съдебното решение следва да бъде оставена в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, не ги претендира, поради което с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение,