Решение № 15373 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2012 г.

Решение № 15373 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Галина Маринова от гр. Пловдив срещу решение № 1172 от 17.05.2012 г. по адм. д. № 2615/2011 г. на Административен съд - Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № ДК-02-ЮЦР -435/17.08.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район. Ответниците не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата и предлага отмяна на решението, поради наличие на висяща процедура по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ по подадена на 26.01.2004 г. молба за узаконяване. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу решение, подлежащо на касационен контрол по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, с оглед категорията на строежа и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-435/17.08.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "вилна сграда" в ПИ 44 по кадастралната карта на м. Върховръх, землището на с. Скобелево, общ. Родопи, извършен без строителни книжа. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, след обсъждане констатациите на съдебно-техническата експертиза, че строежът е изграден преди 2004 г., без категорични данни за момента на изграждането му, без изискуемите строителни книжа. Проследен е регулационния и застроителен режим на територията, съставляваща ДГФ в строителните граници на летовище "Върховръх", по кадастралните и рег. планове от 1963, 1974, 1987, 1999 и 2009 г., като е установено надлежно нанасяне на процесната постройка в новата КК и КР, одобрена със заповед № РД-18-67/2.06.2008 г. на изп. Директор на АГКК - сграда с идентификатор 66809.50.44.57 в ПИ 66809.50.44. Предвид неуточнената година на изграждане, незаконния строеж е възприет като непопадащ в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за търпимост. Обсъдено е и възражението за налична висяща процедура по узаконяване по молба от 26.01.2004 г. Прието е, че е надлежно заявена постройката за узаконяване в преклузивния шестмесечен срок по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, но е наличен мълчалив отказ, т. е. сградата подлежи на премахване по реда на чл. 225 ЗУТ като безспорно установен незаконен строеж. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с нормата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗУТ. Правният извод за наличие на влязъл в сила мълчалив отказ по молбата на узаконяване, подадена в срока по ал. 2, § 184 от ПЗР на ЗУТ не съответства на представените доказателства по делото, сочещи на неприключило производство. Видно от писмо-отговор на молбата вх. № 94-23-421/26.01.2004 г. за узаконяване на постройката и закупуване на земята, подписано от главния архитект, зам.-кмета и юрк. на Община "Родопи" - Пловдив, е изразено съгласие, като са описани необходимите процедури, които следва да се извършат преди това, а именно: геодезическо заснемане с нанасяне границите на курорта "Върховръх" и уличната мрежа по одобрение план със заповед № 252 от 1972 г., нанасяне на данни за собствеността от регистъра и т. н. Вписани са и указания за срока по § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ. Категорични данни за висящност на процедурата по узаконяване се съдържат в приложеното писмо изх. № 92-834/15.09.2011 г. на главния архитект на Община "Родопи" - Пловдив, с което в 9 точки изчерпателно се изброяват предприетите действия и оставащите такива за извършване, преди произнасяне по исканията на собствениците на вилни сгради в района за узаконяване, между които на 3 позиция е вписана жалбоподателката Галина Маринова. С оглед това становище, в т. 9 главния архитект обосновава, че към момента сградите, вкл. и тази на Маринова са в режим на търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като процедурата по узаконяване не го изключва. Предвид така изяснената по делото фактическа обстановка, решаващият извод на съда за законосъобразност на процесната заповед се явява необоснован и несъответен на нормата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗУТ, която регламентира, че на премахване по чл. 225 ЗУТ подлежат незаконни строежи, за които производството по узаконяване е приключило в влязъл в сила отказ. В случая не е налице такъв отказ /изричен или мълчалив/, тъй като производството е висящо и това води до незаконосъобразност на процесната заповед, поради липса на безспорна установеност на незаконен строеж. С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго по същество, с което се отмени процесната заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,