Решение № 1487 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5497/2013 г.

Решение № 1487 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5497/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Ети" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, представлявано от управителя Емилия Хараламбева Бъчварова, чрез адв. Светлена Бъчварова, против Решение № 353 от 18.02.2013 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1801 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 031004198/19.01.2011 г., на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 147/26.04.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, с който на РЛ са установени задължения за данък добавена стойност в общ размер на 24 309.62 лв., от които главница в размер на 20 780.22 лв. и лихва в размер от 3 529.40 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: 1/. липса на мотиви, а също и доказателства, че процесният РА е издаден от компетентен орган. Липсват доказателства за правомощията на издателката на заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ за издаването на РА Милена Стефанова Георгиева; 2/ не са обсъдени от съда изобщо множеството възражения относно съществени процесуални нарушения при документиране на констатациите на РА; липсват конкретни указания относно доказателствената тежест в процеса, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя; 3/ съдът е подменил спорния по делото предмет на доказване като е приел за недоказана реалността на преките доставки, която не е била оспорена от органите по приходите; 4/ необосновани и материално-незаконосъобразни са изводите относно недоказаната реалност на процесните доставки. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС, евентуално - постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Неоснователно е касационното оплакване за некомпетентност на органа, възложил ревизията, съответно, издал ЗОКО, довела до нищожност на РА. Заповедта за възлагане на ревизия № 1002584/23.06.2010 г., съответно ЗОКО, са издадени от началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол"при ТД на НАП Варна, въз основа на Заповед № Д-484 от 21.04.2010 г. на Директора на ТД на НАП Варна, на осн. чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за НАП. Предвид одобрената с Решение на Управителния съвет на НАП № РМФ-286/19.12.2009 г. (в сила от 01.01.2010 г.) структура на териториалните дирекции на НАП, териториалният обхват на ТД на НАП - Варна включва в себе си и този на дотогавашната ТД на НАП - Шумен, която става офис на НАП. Директорът на ТД на НАП - Варна е компетентен да определя органи, които да издават заповеди за възлагане на ревизии и ЗОКО на територията на тази териториална дирекция, т. е. и по отношение на субекти, чието седалище е на територията на област Шумен.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради несъобразени от съда съществени процесуални нарушения при издаването на РА. Административният съд е обсъдил конкретно по доставките на всеки доставчик въпросните оплаквания, свързани с документирането на констатациите на РА, а като съд по същество /чл. 160, ал. 1 ДОПК/ дори да беше констатирал такива това не би могло да бъде самостоятелно основание за отмяна на РА, както ВАС многократно се е произнасял.

Неоснователно е оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила поради подмяна на спорния предмет на доказване, изразяващо се в непризнаване на реалността на преки доставки, която не е била оспорена от органите по приходите. Става въпрос за доставките на "Кинго" ЕООД и "ВДФ Билд" ЕООД с предмет родовоопределени вещи, за които с РА и потвърждаващото го решение е прието, че не е доказано преките доставчици да са получили вещи от същия род от свои доставчици, поради което не са могли да ги предадат на ревизираното лице по процесните фактури. Органите по приходите не са направили констатации за доказани преки доставки, както се твърди в касационната жалба.

Оплакванията за необоснованост и материална незаконосъобразност на първоинстанционното решение са частично основателни, както следва:

1. Относно доставките по фактури № № 164/30.05.2009 г. и 467/08.10.2009 г. на "Евродекс 1" ЕООД с предмет бензинови резачки и строителни материали, за да отхвърли жалбата на РЛ, административният съд е възприел изводите на ревизиращите, че доколкото към момента на издаване на фактурите, представляващият едноличното дружеството управител е починал, към този момент, няма как да е извършена доставка на стоките, описани в тях, след като доставчикът е задължително дерегистриран по ЗДДС на осн. чл. 107, т. 4, б. "а" ЗДДС. Отделно от това, съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства с кого всъщност е преговарял, с кого е уговарял сделката, как е извършен транспортът, как е осъществена доставката на стоките, описани във фактурите. Правилно съдът е приел, че осчетоводяването на последните в счетоводствата на доставчика и получателя е необходима, но недостатъчна предпоставка, за да се възприеме извод за реалност на доставката. Противно на поддържаното от касатора, основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза не се е ангажирало по никакъв начин с реалното предаване на родовоопределения предмет на доставките, като вещото лице изрично е записало, че този въпрос следва да се реши от съда. В т. 1.6 от експертизата няма категоричен отговор и за осъществени последващи облагаеми доставки с процесния по двете фактури предмет. Видно от мотивите на приетото от АС Постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.04.2012 г. на Софийска градска прокуратура, разпитания по делото свидетел Иван Грозданов, в качеството му на управител на "Тидекс" ЕООД, освен че е в приятелски отношения с управителя на РЛ е бил и пълномощник на "Евродекс 1" ЕООД, което не е споменал в показанията си. Тези показания не са и конкретни относно вида, количеството и момента на предаване на процесните стоки. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не указал на жалбоподателя за кои факти и обстоятелства следва да представя доказателства и по-специално относно реалността на обсъжданите преки доставки. Както в потвърждаващото РА Решение на директора на "ОУИ", така и в съдебното заседание на 07.10.2011 г., чрез процесуалния си представител, ответникът пред АС е изтъкнал, че отказът на данъчен кредит по тези две фактури не е мотивиран само със задължителната дерегистрация на доставчика, а и с липсата на доказателства за реалното извършване на доставките. В течение на първоинстанционния процес на жалбоподателя е дадена достатъчна възможност да представи доказателства за посочения факт с правно значение и правото му на защита не е нарушено. В тази част съдебното решение като правилно следва да остане в сила.

1. Относно отказа на данъчен кредит в размер на 5 899,56 лв. по фактура № 1330/26.07.2008 г. с издател "Кинго" ЕООД и предмет описани строителни материали, за да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че не е доказано предходните доставчици на прекия доставчик да са му доставили стоки от процесните родове строителни материали, не е доказано предходните доставчици да са регистрирани по ЗДДС и да са внесли данъка по фактурите с получател прекия доставчик, а и транспортът по пряката доставка не е доказан.

Решението в тази част е неправилно. Съдът е потвърдил отказа на право на данъчен кредит по пряката доставка, поради действия на предходни доставчици и недоказване на предходните доставки, регистрацията на предходните доставчици и начисляването на ДДС по предходните доставки. В същото време пряката доставка не е била оспорена и в подкрепа на реалното й извършване още в ревизионното производство са представени договор за наем на склад в гр. София на прекия доставчик и доказтелства за плащане на наем; договор за превоз между "Кинго" ЕООД София и Богомил Петров Рангелов, доказателства за плащане по него, доказателства за собствен товарен автомобил на превозвача, товарителница от 27.07.2008 г. за превоз на описаните строителни материали и пътен лист от същата дата. Тези доказателства са достатъчни за доказване на реалността на пряката доставка, която е била осчетоводена в редовно водените счетоводства на страните по сделката, съгласно неоспорената експертиза. В тази част първоинстанционното решение подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови решение по същество, с което РА бъде отменен в посочената част.

1. Относно отказа на данъчен кредит в размер на 2000,60 лв. по фактура № 4734/05.10.2009 г. с издател "ВДФ Билд" ЕООД и предмет описани строителни материали, за да отхвърли жалбата, административният съд е приел, аналогично на описаното за предишния доставчик, че правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно поради недоказване на предходната доставка на "Евростройпроект" ЕООД с получател прекия доставчик "ВДФ Билд". Относно пряката доставка, която не е била спорна в ревизионното производство, са приети обяснения на управителя на прекия доставчик /фирмата има основен предмет на дейност търговия със строителни материали/, които подробно са описали превоза на стоките със собствения автомобил на фирмата доставчик, посочени са конкретни имена на натоварилите я работници. Предствените са доказателства за плащане от регистрирано фискално устройство, които не са оспорени и заключението на експертизата е установило редовно осчетоводяване на фактурата от страните по сделката. В тази част решението също следва да се отмени и вместо него се постанови решение по същество, с което РА бъде отменен в посочената част.

1. Относно отказа на данъчен кредит за данъчни периоди: м. 06.2009 г. по фактура на "Хексагон" ООД № 379/29.06.2009 г. с ДДС на стойност 1150.00 лв.; за м. 07.2009 в размер на 68,78 по фактури на ЕТ "Жизи Стил-Живко Георгиев", № 181/18.07.2009 г. и № 184/22.07.2009 г.; за м. 08.2009 г. на обща стойност 1800,32 лв. по фактури на ЕТ "Жизи Стил-Живко Георгиев" /15.08.2009 г. и № 198/11.08.2009 г. и "Меком" ООД фактура № 381/11.08.2009 г. и фактура № 384/11.08.2009 г. и за м. 01.2010 г. в размер на 884,66 лв. по фактури на "Технополис България" ЕАД фактура № 150045133/06.01.2010 г. и "Ми енд Би" ЕООД фактура № 1000003585/19.01.2010 г., с предмет на доставките интериорно обзавеждане, аванс за интериорно обзавеждане, ДМА - LCD телевизор SONY и СМР.

В хода на ревизионното производство ревизираното лице е твърдяло, че извършените разходи по фактурите са във връзка с имот, собственост на физическото лице - едноличен собственик на капитала и нает от дружеството - жалбоподател за разширяване и търсене на нови пазарни ниши в сферата на услугите.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в тази част, съдът е приел, че не е доказано тези доставки да са използвани за независимата икономическа дейност на лицето, защото не е доказано преустройството на имота от жилищно помещение в апарт-хотел до приключване на ревизионното производство. Тези изводи са обосновани и решението в тази част е правилно. Правилно съдът е приел, че въпросното обзавеждане по никакъв начин не е доказано, че се намира и използва в независимата икономическа дейност на ревизираното лице именно в посочения недвижим имот и доколкото това е било тежест на доказване на жалбоподателя, за негова сметка са последиците от това недоказване.

Първоинстанционното решение подлежи на отмяна в частите по т. т. 2 и 3 от мотивите и в съответната част за разноските, с която жалбоподателят е осъден за заплати юрисконсултско възнаграждение над 580,28 лв.

При този изход на процеса, на касационния жалбоподател следва да се присъдят 1 767,41 лв. разноски за двете инстанции, в зависимост от уважената част на жалбата против РА.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение