Решение № 9839 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1519/2014 г.

Решение № 9839 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1519/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 7378 от 27.11.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 11307/2011 г. С обжалваното решение, по жалба на "Мурра 2002 " ООД е отменено уведомително писмо изх. № 02-280-2600/2984 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта, в която е отказано финансово подпомагане по подадено от "Мурра 2002 " ООД общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) с 17013,93 лв., по схемата за национални доплащания на площ (НДП) с 2101,64 лв. и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони с 13,69 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени от съда. Със същото решение ДФЗ-РА е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 950 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Независимо, че изрично като касационни основания се сочат неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, от обстоятелствената част на касационната жалба следва, че касаторът навежда и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Мурра 2002 " ООД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Административният съд, за да отмени оспорения пред него административен акт е приел, че жалбоподателят е подал заявление за регистрация и заявление за подпомагане на площи за кампания 2010 г. с УРН 180962 от 14.05.2010 г., по СЕПП, НДП и по НР2. В резултат на извършени административни проверки е установена площ, излизаща извън допустимите за подпомагане площи за 2010 г. за СЕПП-19,01ха, за СНДП-6,67 ха и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони в размер на 0,14 ха. Съдът е приел, че административният орган се е произнесъл с оспорения акт по заявление за подпомагане СЕПП и СНДП, но и по незаявена мярка, а именно "плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони, която погрешно е обозначил с код НР2. Съдът е посочил, че "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" (НР1) и "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2) са две различни мерки, като нормативната уредба правела ясно разграничение относно условията за предоставяне на финансова помощ по посочените две мерки. Съдът е формирал извод, че като се е произнесъл по незаявена мярка и от друга страна е посочил погрешен код, административният орган е излязъл извън рамките на своите правомощия, свързани с постъпилото искане. Съда е приел, че с оглед препокриването на площите, с които кандидатства жалбоподателя за финансово подпомагане и по трите схеми, то погрешното произнасяне по една от тях, рес. липата на произнасяне води до незаконосъобразност на произнасянето и по другите две мерки (СЕПП и НДП). Съдът е посочил също така, че при липса на фактически основания, изложени в писмото, не може да бъде извършена преценка за законосъобразността на упражненото право на отказ за плащане и по СЕПП и по НДП. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Неправилен е решаващият извод на административния съд, че в обжалваното писмо административният орган се е произнесъл по незаявена мярка - плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони, като я е обозначил и с погрешен код - НР2. От съдържанието на обжалваното уведомително писмо е видно, че административният орган, наред със заявените СЕПП и СНДП е коментирал и декларирани площи по НР2. Именно мярка НР2 е заявената от заявителя. Следователно, изводът който се налага е, че словесното изписване на тази мярка в уведомителното писмо е резултат на техническа грешка, а обсъжданата мярка е тази с код НР2, която е и заявената. Неправилен е и другият решаващ извод на административния съд, че препокриването на площите, с които кандидатства жалбоподателя за финансовото подпомагане и по трите схеми, то погрешното произнасяне по една от тях, респ. липсата на произнасяне, води до незаконосъобразност на произнасянето и по другите две мерки СЕПП и НДП. Видно от обжалваното уведомително писмо е, че административният орган е посочил фактически данни в табличен вид по отношение на всяка една от заявените мерки, като под съответните таблици се съдържат и обяснения относно данните в таблиците, сочат се и нормативни разпоредби. Задачата на съда е била да прецени, данните в посочените таблици и обясненията могат ли да се възприемат като мотиви на административния акт, обосновани ли са направените фактически записвания в таблиците, стават ли ясни от акта фактическите основания въз основа на които органът приема, че са налице несъответствия с изискванията за подпомагане, и ако да, опровергани ли са те от жалбоподателя, чрез събраните в хода на съдебното обжалване данни от допуснатите доказателства. Мотиви по тези съществени за спора въпроси не са изложени от административния съд. От съдържанието на обжалваното решение следва и извода, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основание по чл. 146 от АПК. Липсата на мотиви в оспореното решение относно съществени за спора обстоятелства е съществено нарушение, допуснато от съда, което е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав