Решение № 2439 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 616/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, подадена чрез упълномощения адвокат Р. Ангелов, против решение 19124 от 08.10.2024 г., постановено по адм. дело 5210/2024 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на чуждия гражданин против заповед 5401 ПАМ-77/24.04.2024 г. на началника на Гранично полицейско управление Видин, с която му е наложена принудителна административна мярка Отнемане правото на пребиваване в Република България . В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Макар в жалбата и в допълнителната молба от 07.02.2025 г. да не е формулирано конкретно искане, от тях може да се извлече претенция за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде отменена горепосочената заповед. Претендира се и присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът началника на Гранично полицейско управление Видин, оспорва жалбата като неоснователна чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Я. Симеонова. В проведеното съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки моли обжалваното съдебно решение, като правилно, да бъде оставено в сила. При условията на евентуалност и с оглед изхода на спора, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на жалбата на А. А. А. /A. A. A./, гражданин на Сирия, против заповед 5401 ПАМ-77/24.04.2024 г. на началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ Видин, с която на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, на чуждия гражданин е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ Отнемане правото на пребиваване в Република България . За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в законоустановената форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Първостепенният съд е счел, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосновавайки този извод с разпоредбите на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 АПК, и обстоятелството, че в обжалваната заповед погрешно е посочено, че е издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ, но в случая се касае за техническа грешка, което не нарушава правото на защита на чужденеца. Изложени са подробни съображения, че измежду основанията за издаване на оспорения акт е и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, а неточното посочване на текста на чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ, вместо на т. 4 от същата норма, не се отразява на законосъобразността на административния акт, понеже описанието на деянието и цитирането на относимите правни норми не оставя съмнение, относно волята на административния орган. Съдът е преценил като неоснователни аргументите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на изискванията на чл. 35 АПК, тъй като по административната преписка са приложени всички оформени документи по повод установеното незаконно превеждане през границата на Република България на лице с неистински документи за самоличност, с управляван от жалбоподателя автомобил, както и материалите във връзка с образуваното ДП 41/2024г. по описа на ГПУ-Видин, съответно НАХД 545/2024 г. по описа на Районен съд Видин. Според първостепенния съд са били всички съобразени всички обстоятелства по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, защото от събраните по делото доказателства не се установява по отношение на лицето да е налице производство по предоставяне на международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, да има семейство, което живее на територията на Република България, да съществуват семейни, културни и социални връзки с държавата по произход или да е сред уязвите лица по смисъла на § 1, т. 4б от ДР на ЗЧРБ. Решаващите изводи на съда са, че оспорената заповед, освен че е материално законосъобразна, съответства и на преследваната от ПАМ цел, а именно спазване на реда за влизане и пребиваване на чужди граждани в страната. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. С оспорената пред АССГ заповед на А. А. А., гражданин на Сирия е наложена ПАМ Отнемане правото на пребиваване в Република България . Основанията, послужили за налагането на мярката са чл. 39а, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, като на основание чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ на чужденеца е определен срок от 7 дни за доброволно напускане на страната, а именно до 30.04.2024 г. В административният акт е извършено позоваване на предложение с рег. 5401р-8008/24.04.2024 г. на началник МГПГ при ГПУ-Видин и заповед рег. 4066з-485/02.04.2021 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" Русе. В тази връзка правилно съдът е приел, че оспорената заповед съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването й. Заповедта е мотивирана, тъй като в съдържанието й се препраща към цитираното предложение с рег. 5401р-8008/24.04.2024 г. В съответствие с ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС и константната съдебна практика, излагането на мотивите в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, не противоречи на нормативните изисквания. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, са мотиви и на процесния административен акт. Поради това изложените в предложението съображения са такива и за издаването на самия акт. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя съображенията на решаващия съд да приеме, че макар в настоящия случай органът се е позовал на основанието по чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ, това безспорно представлява фактическа грешка, тъй като фактическите основания за налагане на ПАМ съответстват на описаната в чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ хипотеза, а именно са налице данни, че чужденецът извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, която е изброена измежду правните основания за издаване на оспорената заповед, отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 20 22 и 26, както и в случаите по чл. 26, ал. 3. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, както в обстоятелствената част на процесната заповед, така и в предложение с рег. 5401р-8008/24.04.2024 г. на началник МГПГ при ГПУ-Видин е посочено, че А. А. А. е установен като съпричастен при опит да изведе през държавната граница чужд гражданин. При извършена задълбочена идентификация на едно от пътуващите с А. А. А. лица, а именно A. A., е установено, че има различия между фотоизображението от представените документи за самоличност и относително неизменчивите белези на това лице. От данните по делото е установено още, че с постановление 01010/25.03.2024 г. на прокурор при РП-Видин по ДП 41/2024г. по описа на ГПУ Видин на касационния жалбоподател е наложена мярка за неотклонение задържане под стража за срок до 72 часа, на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 и т. З и т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал.1 НК. Впоследствие е образувано НОХД 454//2024 г. по описа на Районен съд Видин, по което, на основание чл. 384, ал. 3 във вр. с чл. 382, ал. 7 НПК, е одобрено постигнато споразумение между РП Видим и А. А. А. в качеството му на подсъдим, тъй като се е признал за виновен в извършено престъпление по посочените текстове от НК. Констатираната от съда фактическа грешка при изписване на основанието по чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ вместо това по чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ не се е отразила на възможността чужденецът да разбере причината за налагането на ПАМ и да осъществи правото си на защита, включително защото заповедта му е била връчена в деня, в който е приключило и наказателното производство срещу него, а именно 24.04.2024 г. Принципно е вярно твърдението, че липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила съдът е обосновал с разпоредбите на чл.168, ал. 4 и ал. 5 АПК, които са отменени още през 2021 г. /ДВ, бр. 15 от 2021 г./. Това позоваване обаче не влияе на правилността на обжалваното решение, доколкото първостепенният съд е проверил законосъобразността на заповед 5401 ПАМ-77/24.04.2024г. на началника на ГПУ Видин по правилата на чл. 168, ал. 1 АПК. Изводите му, че не са налице основанията на чл. 146, т. 3 АПК са подробно мотивирани с това, че на чуждия гражданин е предоставена необходимата информация за съществуващите правни средства за защита, което му е осигурило възможност да я организира своевременно. Допуснатата грешка в едно от правните основания за издаване на оспорения административен акт не води до съмнение в ясно изразената воля на административния орган, защото констатациите му относно противоправното поведение на чужденеца са непротиворечиви, видно от предложението с рег. 5401р-8008/24.04.2024 г. на началник МГПГ при ГПУ-Видин. Неоснователно е възражението на касатора, че административният орган не е посочил основанието за пребиваване на А. А. А. по чл. 23 ЗЧРБ, за да се прецени правилно ли му е наложена процесната ПАМ. Правното основание за налагане на мярката е чл. 39а, ал. 1, т. 1 /видовете принудителни административни мерки/ във вр с чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, като последната норма урежда случаите, когато се налага Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България . Разпоредбата на чл. 23 ЗЧРБ е неотносима към процедурата по налагане на процесната ПАМ, доколкото в нея са регламентирани видовете и сроковете за пребиваване на чужденците. Оспорената заповед е законосъобразна, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По тези доводи съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,