Решение № 5180 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2012 г.

Решение № 5180 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2498/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Банко Петков от гр. Варна срещу решение № 2940/12.12.2011 г., по адм. д. № 2105/2011 г. на Административен съд-Варна. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Претендират се разноски. Ответниците не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Банко Петков срещу заповед № КД-14-03-669/16.03.2011 г. на началник СГКК - Варна, с която е отказано изменение на кадастралните регистри за имот с идентификатор 10135.2516.4221 със записване на нов собственик - жалбоподателя Петков. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, при спазена процедура, в която е налице възражение от наследниците на Колю Иванов - Коста Костов и Катеринка Демирова и неподписване на акта за непълноти и грешки, което е индиция за спор за собственост и пречка за допускане на исканото изменение. Изложени са подробни мотиви за титулите на собственост на страните, като е проследен и статута на процесния имот с оглед установяване конкуренцията на правата на собственост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед е издадена в процедурата по нанасяне в кадастъра, съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които разпоредби одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред. Безспорно е обстоятелството, че исканото ново нанасяне касае имот с идентификатор 10135.2516.4221,записан в кадастралния регистър на наследниците на Колю Иванов -Коста Костов и Катеринка Демирова, които освен, че не са подписали Акта за непълноти и грешки, изрично са възразили срещу изменението, касаещо вписване на нов собственик при пълно съвпадение границите на имота. Това безспорно обстоятелство е индиция за спор за собственост и съставлява пречка за изменение на кадастъра и кадастралния регистър, преди разрешаване на спора за материално право по исков ред. Превест на един от титулите за собственост не може да се придава нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство по обжалване на административния акт, тъй като закона е обвързал законосъобразността на отказа за изменение на влязлата в сила кадастрална карта изрично с липсата на съгласие за новото нанасяне от вписания в кадастралния регистър собственик, чрез неподписване на Акта за непълноти и грешки. Единственото изключение е предвидено в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри -акта не се подписва от засегнатия от новото нанасяне собственик само при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Тази хипотеза обаче касае решение, което има сила на присъдено нещо и по отношение на фигуриращия в кадастралния регистър собственик, в случая съсобственици на имота. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на процедурата по чл. 57, т. 8 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като в случая няма промяна на данните за собственост върху имота, а конкуренция на права. Освен това реда за поддържане на кадастралната карта и регистри в актуално състояние е приложим в хипотезите на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 ЗКИР с оглед разпоредбата на ал. 1, чл. 56 от Наредба № 3/2005 г., т. е. не касае настоящия казус. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК