Решение № 11490 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6381/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на областен отдел Автомобилна администрация гр. Русе (ООАА) към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА), Регионална дирекция София, срещу Решение 1329/28.04.2025 г. на Административен съд Русе (АС Русе), постановено по адм. дело 202/2025 г. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-1323/11.03.2025 г. (ЗПАМ) на началника на ООАА гр. Русе, в частта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2, т. 3 във вр. чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на С. И. С., от гр. Русе, е приложена принудителна административна мярка, състоящи се във временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер], за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че е налице противоречие в обстоятелствата касаещи заплащането, доколко видно от снетите обяснения на трите лица, е налице обща уговорка за превоз на пътник, попадащ в категорията на нерегламентиран такъв. Сочи, че съда се произнесъл и мотивирал изцяло въз основа на дадените в съдебното производство свидетелски показания, като счита същите за крайно противоречиви по своята същност. По отношение на предпоставките за прилагане на ПАМ, поддържа неправилност на решаващия извод на първата съдебна инстанция за липса на допуснато закононарушение, както и за несъответствие с целта на закона. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответникът по касационна жалба С. И. С., в писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. О. Басарболиев, АК Русе, излага становище за нейната неоснователност. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 10.03.2025 г. при извършване на съвместна проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП и Закона за движението по пътищата (ЗДвП), от служители на ИААА, при оказано съдействие на органите на РД Гранична полиция - Русе, е установено, че на същата дата, около 14:25 часа, в гр. Русе, в района на ГКПП Дунав мост , жалбоподателят в първоинстанционното производство - С. И. С., като водач на лек автомобил Мерцедес С 320 ЦДИ , кат. М1, рег. [рег. номер], собственост на М. Й. К., извършва превоз на 2 (два) броя пътници от Република България до Република Румъния. Прието е, че е извършен нерегламентиран превоз на пътници, без водачът да притежава лиценз за международен превоз на пътници срещу заплащане или лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съставен е акт за установяване на административно нарушение 334510/10.03.2025 г. От двамата пътниците - Д. Д. и Д. Д. са снети сведения, в които Д. потвърдила, че е заплатила сумата от 100 (сто) лева на лицето Д., организирал транспорта й от Р.България до Р.Румъния (гр. Букурещ). От своя страна Д. е посочил в сведенията си, че е организирал транспорта до Р.Румъния, като се е обадил на своя приятел С. да извърши транспортната услуга. На 13.01.2023 г. с оспорената пред съда заповед, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 106а, ал. 7 ЗАвтП, началникът на ООАА гр. Русе, прилага спрямо С. И. С., принудителна административна мярка, в частта по т. 2 - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер], за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Компетентността на органа е доказана с представената в първоинстанционното производство Заповед РД-01-67/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която лицата, заемащи описаните в заповедта длъжности, сред които и началник на областен отдел Автомобилна администрация в регионална дирекция Автомобилна администрация , са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП, считано от 06.03.2024 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в исканата от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Съдът приема за установен факта на извършен превоз на двама пътници срещу заплащане, без да е налице заверено копие към лиценз на Общността, издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари и същото не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, тъй като деянието на С. С. попада в дадената от закона дефиниция за обществен превоз - § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, а именно превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Изводът на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорената ЗПАМ е мотивиран с несъответствие на същата с целта на закона. Сочи, че в оспорения акт не се съдържа израз, който да изясни коя от трите хипотези на понятието обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, е реализиран в процесния случай. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП, е преустановяване на административните нарушения, извършвани при превоз на пътници и товари, като законодателят е предвидил максимална продължителност на мярката от 12 месеца или до отстраняване на нарушението. В тази връзка съдът приема, че като действаща до отстраняване на нарушението , същата е поставена в зависимост от поведението на нейния адресат, но в конкретния случай не става ясно какви действия и/или бездействия следва да предприеме лицето, за да се приведе в съответствие с изискванията на административния орган, както и при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено, за да престане мярката да действа. С оглед на горното, съдът прави извод, че така продължителността на наложената мярка се свежда до максимума от 12 месеца, с което е нарушен принципът на съразмерност и по-конкретно чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като актът засяга права и законни интереси на адресата си в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която е бил издаден. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на акта и го отменя, като осъжда Изпълнителна агенция Автомобилна администрация юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, за разноски, включващи заплатената държавна такса от 10 лв. и претендираното на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) адвокатско възнаграждение в общ размер от 1 210 лв. . Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правилен е изводът на съда за доказаност на факта на осъщественото нарушение, както и в частта относно компетентността на органа, издал оспорения индивидуален административен акт, и спазването на предвидената в закона процедура. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП предвижда, че за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗАвтП обществен превоз е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. По смисъла на § 1, т. 2 от ДР ЗАвтП превоз на пътници е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Установено е, че С. С. е управлявал МПС с рег. [рег. номер], собственост на М. К., превозвайки пътниците Д. Д. и Д. Д., без моторното превозно средство да е включено в списъка на МПС към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и без за него да има издадено заверено копие към лиценз за Общността, както и че същото не е вписано в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от Министерство на транспорта и съобщенията. В този смисъл и обуславящият приложението на процесната ПАМ юридически факт, съдържащ се в хипотезата на нормата, се явява осъществен. Спорният въпрос в случая е дали заповедта, инкорпорираща взетото решение за налагане на ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП, от формална страна съответства на законовите изисквания, и по-специално дали органът е изпълнил задължението си да постанови мотивиран акт, който недвусмислено сочи продължителността на наложеното ограничение, както и в тази връзка дали неизлагането на съображения относно точно определения срок на действие на избраната ПАМ представлява порок в съдържанието на издадения акт. Както правната доктрина, така и съдебната практика на Върховния административен съд възприемат като разграничителен критерий за принудителните административни мерки тяхното непосредствено предназначение. Този критерий изразява в най-голяма степен предметната им същност. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), мерките се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях . Видно е, че този критерий е в основата и на посоченото законодателно решение, което обособява принудителните административни мерки в три отделни групи - а именно мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения (преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения (възстановителни). Мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП притежава качествени характеристики както на превантивните, така и на преустановителните ПАМ. На първо място, безспорно е, че тя има преустановителен характер - нейното проявление в обективната действителност прекратява започналото административно нарушение, т.к. временното отнемане на СУМПС на практика осуетяват възможността на водача да управлява МПС (освен, за да го придвижи в рамките на 12 часа до мястото му на домуване за срока на мярката), в т.ч. да предоставя услуги по таксиметров превоз на пътници по смисъла на закона, и на второ - по своя характер тя е и превантивна, защото с отнемането на притежаваното от водача-нарушител СУМПС, по този начин и по принцип, се ограничава възможността му да ползва отново средството за извършване на нарушението, поставящо в риск описаните по-горе обществено значими и правно защитени блага. В този смисъл мярката отговаря и на целта на закона, състояща се в осигуряване на законосъобразно извършване на автомобилни превози от лица, които отговарят на поставените изисквания. Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесната ПАМ. Разпоредбата сочи, независимо от незначителните разлики в дефинирането на срока ( за не повече от една година в чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП), че продължителността на неблагоприятното засягане правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане на припознатите от законодателя като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на превозвача в съответствие с приложимата нормативна регламентация, тъй като надлежното му регистриране ще го постави в обективна невъзможност да извърши отново нарушение, представляващо основание за прилагане на процесните ПАМ. Фактът на регистрацията ще направи безпредметно постигането на легитимната законова преустановителна и превантивна цел, продиктувана от необходимостта от защита именно срещу извършването на подобни нарушения. Ето защо и е предвиден относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен. Не е необходимо и допълнително указване в какво се състоят действията, които следва да приеме адресатът, за да се счита, че е настъпило визираното в цитираната разпоредба прекратително условие. Достатъчно ясна индикация за това е описанието на извършеното нарушение и характера на наложената ПАМ, насочена към превенция на нарушенията и отстраняване на вече започнали такива. Изложеното налага извод за основателност на твърденията на касатора, че всички елементи от състава на нарушението, чието проявление се явява основание за налагане на процесните ПАМ, в т. число и времетраенето им, са очертани в предписанието на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП и органът няма възможност за преценка. Формулировката до отстраняване на нарушението не предполага такава, доколкото и отстраняването му не зависи от действия на самия орган. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения срок до отстраняване на нарушението. Вярно е, че същият е относително определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Напротив моментът, до който ще действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението. Противно на виждането на съда за липсата на яснота относно действията и/или бездействията, които следва да предприеме превозвачът, за да приведе в съответствие дейността си със законовите изисквания, съответно при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено, за да настъпи прекратителното условие на ПАМ, необходимите действия са очертани в самите хипотези на правните норми, послужили за основание за прилагането им: включването в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община. В тази връзка, съдът неправилно приема, че е налице необходимост от допълнително мотивиране на приложената ПАМ в посока определяне на конкретен срок и конкретни действия, изпълнението, на които да доведат до преустановяването й. Доколкото органът в случай на установено такова нарушение на изискванията на ЗАвтП действа в условията на обвързана компетентност, не е необходимо нито допълнително конкретизиране на срока, нито посочване на конкретни действия, които биха довели до преустановяване на ПАМ преди изтичане на максималния 12-месечен срок на тяхното действие. Без никакво значение за настоящия спор е дали в случая чрез прилагането им е преустановен случаен обществен превоз на пътник , извършен еднократно и дали намерението на водача на автомобила е да извършва такава дейност по занятие или не. По изложените съображения, атакуваното волеизявление на началника на ООАА гр. Русе, в частта с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП е приложена ПАМ спрямо С. И. С., е съответно на материалния закон и неговата цел. Следователно като е отменил процесната заповед съдът е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което по същество съдът следва да отхвърли първоначалната жалба като неоснователна. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200,00 (двеста) лева - по 100 лева за всяка инстанция, както и държавна такса в размер от 70 лева. Ответникът по касация следва да плати в полза на Изпълнителна Агенция Автомобилна администрация - юридическото лице, в чиято административна структура е органът, издател на оспорения административен акт разноски по делото в общ размер от 270 (двеста и седемдесет) лева за двете инстанции. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение