Решение № 5715 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2015 г.

Решение № 5715 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Балко" ООД, чрез пълномощника си адв. Х. Мандалчев, срещу Решение № 2126/20.10.2014 г., постановено по адм. д. № 3717/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 261302242/31.07.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1142/01.11.2013 г. на Зам. директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отменен обжалвания пред първоинстанционния съд ревизионен акт. Сочи се, че сам по себе си неустановения произход на стоката при предходните доставчици /изложен като основен мотив в РА за отказване на правото на данъчен кредит/, както и ненамирането им на данъчните адреси няма правни и логически основания да бъде приравнен на непрестирана стока в отношенията между прекия доставчик и ревизирания субект. Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/-гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител, взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 261302242/31.07.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1142/01.11.2013 г. на Зам. директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на "Балко" ООД е отказано право данъчен кредит в размер на 60 127,49 лева ведно с лихви за забава и в частта за допълнително начислен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 3 945,38 лева ведно с лихви за забава.

В частта по ЗДДС:

Относно отказано право на данъчен кредит в размер на 9 829,60 лева по фактури, издадени от "Ник 97" АД с предмет на доставката захар, съдът е възприел изводите на органа по приходите за липса на доказателства за реалното предаване на стоката. Подробно в тази насока съдът е обсъдил противоречивите доказателства представени в хода на първоначалната и повторната ревизия относно предходните доставчици.

Приел е, че липсват данни за реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от предходните доставчици ЕТ "Мади Транс Филип Илиев" и "Мейтрикс" ЕООД към "Ник 97"АД, респективно от "Ник 97" АД към жалбоподателя. Този извод на съда не е разколебан и от приетата по делото ССЕ, от което се установява счетоводното начисляване на ДДС при доставчиците и при жалбоподателя, които обстоятелства съдът е приел, че не са спорни по делото. Относно предходните доставчици, съдът е приел, че по безспорен начин приходната администрация е доказала липса на кадрова и техническа обезпеченост да осъществят процесните доставки.

Относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 50 297,89 лева по 13 броя фактури, издадени от "Зар им екс" ООД с предмет на доставките захар, съдът е приел същите факти, а именно, че собствеността върху количеството захар по процесните фактури не е прехвърлена от страна на прекия доставчик на жалбоподателя, тъй като не се доказва неговите доставчици по веригата да притежават кадрова/материална обезпеченост за доставката и не притежават такова количество като наличност, за да бъдат осъществени процесните доставки по веригата. Прието е, че е налице префактуриране, тъй като от двамата предходни доставчици не са представени доказателства за действителното осъществяване на доставките по веригата към "Зар им екс" ООД. При така установеното съдът се е позовал на чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и националните разпоредби на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и е приел, че двете разпоредби изискват да е налице осъществена доставка, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит. Позовал се е на решение по дело С-152/02 г. на СЕО и решението на СЕС по дело С-324/11.

2. По ЗКПО

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че от процесните три броя фактури, със стойността по които е увеличен финансовия резултат на дружеството, една част са придружени от касови бележки, издадени от нерегистрирани фискални устройства.

Позовал се е на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗКПО и е приел, че тази разходи законосъобразно в хода на ревизията е прието, че не са документално обосновани

Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

За да постанови обжалваното решение АС е възпроизвел констатациите на органа по приходите и се е позовал единствено на факта, че доставчици по веригата не притежават кадрова/материална обезпеченост за доставката и не притежават такова количество като наличност, за да бъдат осъществени процесните доставки.

Доказателствата, които са представени във връзка с пряката доставка не са обсъдени от съда.

В тази насока е основателен довода в касационната жалба, че непредставянето на документи от предходни доставчици, респективно неустановяване произхода на стоката, не налага на извода за липса на реалност на доставката между преките доставчици и получателя. В тази насока практиката на ВАС и СЕС е последователна, че при липса на доказателства и данни в ревизионното производство за измама и знание или участие в нея на получателя по доставката, отказана на правото на данъчен кредит е незаконосъобразен.

В конкретния случай предмет на процесните доставки е захар, която действително видно от заключението на ССЕ е използвана в производството на касатора, респективно участвала в себестойността на готовата продукция, който впоследствие е реализирана с начислен ДДС.

Спорният момент е при получаване на родовоопределени вещи-захар, индивидуализирана ли е стоката по смисъла на чл. 24 от ЗЗД, чрез нейното отделяне, за да се приеме, че идентично количеството е използвана при последващата реализация на готовата продукция. В тази насока към всяка от фактурите по делото са предствени приемо-предавателни протоколи /нечетливи копия досежно подписа и печата/, между преките доставчици и касатора, които не са обсъдени от съда, нито са изключени от доказателствения материал.

Тези допуснати от съда нарушения са от категорията на съществените, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са осъществили и по различен от приетия от съда начин.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани доказателства относно пряката доставка, за да се установи правнорелевантния факт на реалното предаване на родово определените вещи на получателя-ревизираното дружество. Следва да се укаже на жалбоподателя, че част от представените копия на приемо-предавателни протоколи са нечетливи, поради което следва да бъдат представени в четлив вид досежно подписите и/или имената на лицата, които са ги подписали или да ангажира допълнителни доказателства в тази насока.

В частта относно определения корпоративен данък, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗКПО и е приел, че тази разходи законосъобразно в хода на ревизията е прието, че не са документално обосновани. Не е посочено в коя от хипотезите на чл. 10 от ЗКПО, определящ случаите на необоснованост, попадат процесните разходи.

Липсват мотиви относно приложението на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, която е приета за приложима в Решението на Зам. директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП. При новото разглеждане на делото, след анализа на посочената разпоредба и преди всичко изр. последно, следва да се изложат мотиви налице ли е основание за непризнаване на счетоводния разход за данъчни цели, т. е налице ли е документална необоснованост по смисъла на посочената разпоредба във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗКПО.

По искането за разноски и на основание 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение