Решение № 10695 от 21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6998/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Димитров срещу решение 2729 от 22.04.2021 г., постановено по административно дело 11786/2020 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповед ЗЦУ-1276/21.09.2020 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП). По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по л. 209, т. 3 АПК, с подробно наведени доводи за необоснованост и неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна и му бъдат присъдени направените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба Изпълнителният директор на НАП чрез процесуален представител и в представен от него писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно като постановено при неизяснена фактическа обстановка, при което направените изводи са необосновани, а решението постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място по делото е останало неизяснено кога точно са извършени дисциплинарните нарушения, с оглед на установеното в доклада на ръководителя на Инспектората, че неизпълнението на служебни задължения е по възложени на служителя определен брой проверки, като от материалите по делото не може да бъде установено кога същите са възложени на Димитров, съответно кога е изтекъл срокът за изпълнението им, макар в заповедта единствено по отношение на нарушенията по т. 1, че Димитров не е изпълнил предвиденото в процедура К38 по отношение на проверки за периода м. януари м. април 2019 г., а по отношение на останалите, описани в заповедта на нарушения такъв период не е посочен. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства кога и как на служителя са били възложени тези проверки, за да може да бъде извършена проверка на твърдените в заповедта факти. Освен това съдът е следвало освен да събере доказателства, въз основа на които безпротиворечиво и обективно да установи кога са възложени тези проверки на Димитров, по всяка от тях на кой служител е било налице задължение да изпълни посочените в процедурата действия, като ги съпостави с данните от приложената на л. 15 от делото Справка за постъпили данни от издадени/анулирани болнични листове на Б. Димитров, от които се установява, че за около месец от така посочения период същият е ползвал отпуск поради неработоспособност. При това съдът е следвало да изясни дали дисциплинарната му отговорност е ангажирана и за деяния, които дисциплинарнонаказващия орган приема за извършени и през този период. От приложените към доклада на Инспектората при НАП Приложения 22 до 26 вкл.,, представляващи различни справки тези обстоятелства не са установени по безспорен начин, а представляват твърдения на извършилите проверката, послужила за образуването на дисциплинарното производство. На следващо място дисциплинарното наказание е наложено по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл неизпълнение на служебни задължения. Последните обаче следва се определят в неговата длъжностна характеристика (чл. 21, ал. 2 ЗДСл), която следва да му бъде връчена. По делото е приложена длъжностна характеристика за длъжността инспектор по приходите, старши инспектор по приходите, главен инспектор по приходите (които длъжности, както е посочени и в самата длъжностна характеристика са от различни длъжностни и експертни нива, съответно има различни изисквания за заемането им, а предвид разпоредбите на чл. 7, алинеи 6, 7 и 8 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията имат различни функции), която обаче не е връчена на служителя, заемал длъжността инспектор по приходите и съответно не може да бъде установено какви са били длъжностните му задължения. Допълнително следва да бъде посочено, че съгласно чл. 7, ал. 8 от цитираната Наредба същият, заемайки тази длъжност, свързана с осъществяването на контролни функции по прилагане на законодателството в дейността на администрацията и на други физически или юридически лица е следвало да изпълнява служебните си задължения под прякото ръководство на инспектори от по-високи длъжностни нива, а в случая липсват доказателства в тази насока. При липсата на доказателства за това какви точно за служебните задължения на служителя по длъжностна характеристика изводът за тяхното нарушаване е необоснован. Основателен е и наведеният довод за неизпълнение на задълженията на дисциплинарнонаказващия орган, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да съобрази формата на вината на държавния служител, конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението и цялостното му служебно поведение, доколкото по делото липсват доказателства за тези обстоятелства, като в тази насока следва да бъде посочено, че ако органът е възприел отразеното в доклада на инспектората, доказателства и изявления за тези обстоятелства следва да се съдържат в дисциплинарната преписка, за да може при даване на писмените и устните си обяснения служителят да може да упражни надлежно правото си на защита. Предвид установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да установи релевантната фактическа обстановка, чрез събиране на доказателства за посочените по-горе неизяснени факти и обстоятелства, въз основа на които да извърши дължимата проверка за законосъобразност на акта, съобразно чл. 168, ал. 1 АПК. При този изход на делото съдът не следва да се произнася по направените искания за присъждане на разноски, по които ще следва да се произнесе първоинстанционния съд в акта си по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение