Решение № 15149 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9129/2016 г.

Решение № 15149 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9129/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 3608 от 27.05.2016 г., постановено по адм. д. № 10950/2015 г. Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на "ДКЦ 28-С." ЕООД срещу писмена покана изх. № 29-07-189/01.10.2015 г. на директора на СЗОК за възстановяване на суми получени без правно основание, като неоснователна. Осъдил е "ДКЦ 28-С." ЕООД да заплати на Столична здравноосигурителна каса разноски в размер на 500 лева. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от "Диагностично-консултативен център - 28 - С." ЕООД, с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез юрк. Шкодрев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Установено е по делото, че между "ДКЦ - 28 - С." ЕООД и НЗОК е сключен договор № 222244/14.02.2014 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център/диагностично консултативен център. Съгласно чл. 43, ал. 2 от същия възложителят определя на изпълнителя брой на назначаваните СМД и стойност на назначените МДД, съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г. (ЗБНЗОК 2014 г.), утвърдени от НС на НЗОК, а според ал. 3 на същата норма, възложителят и изпълнителят всяко тримесечие подписват протокол към договора за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД, съгласно чл. 24, ал. 4, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2014 г. Според чл. 44, ал. 1 от посочения договор броят на определените СМД могат да бъдат преразпределяни между съответните СМД и лекари в рамките на чл. 3, ал. 4 от Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г., а според ал. 4, броят на СМД и стойностите на МДД по ал. 1 и ал. 2 могат да бъдат надхвърляни с до 10 на сто. Съобразно чл. 43, ал. 5, всяко тримесечие изпълнителят може да превишава с 15 % определените им брой на назначавани СМД и стойност на назначаваните МДД, но са длъжни да компенсират надвишението през следващото тримесечие. Не се допуска превишение през четвъртото тримесечие. В чл. 46, ал. 1 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД и МДД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, а в ал. 2 на същия чл. е предвидено, че контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойности на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. В разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Със заповед № РД-18-1513 от 21.07.2015 г. на директора на СЗОК е наредено да се извърши финансова проверка на "ДКЦ -28- С." ЕООД с обхват "контрол по изпълнение на броя на определените специализирани медицински дейности и стойностите на назначените МДД за IV-то тримесечие на 2014 г." В изпълнение на цитираната заповед е извършена проверка на 23.07.2015 г., като констатациите от същата са отразени в протокол за неоснователно получени суми № ФВ-622/04.08.2015 г., с който е установено превишение в размер на 504 лв. за четвъртото тримесечие на 2014 г. Отразено е също, че на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО сумата от 504 лв. следва да се възстанови като неоснователно получена. Срещу този протокол жалбоподателят е подал възражение, което е обсъдено от комисия и е дадено становище за неговата неоснователност. Въз основа на така осъществената процедура е издадена и оспорената в настоящото производство писмена покана, с която изпълнителят на извънболнична медицинска помощ е поканен да възстанови сумата от 504 лева, представляваща превишение на определените стойности за СМД (бл. МЗ - НЗОК № 3) за четвъртото тримесечие на 2014 г. По делото е приета съдебна експертиза, от която по първата задача се установява, че за четвъртото тримесечие на 2014 г. са представени протоколи към договор № 22-2239/14.02.2014 г., с които назначените дейности на "ДКЦ - 28 - С." ЕООД са с дата 01.10.2014 г. - 612 бр. СМД, с протокол без четливо написана дата - 35 бр. СМД и с дата 03.12.2014 г. - 35 бр. СМД. Възложеният с посочените протоколи брой на СМД е 682 бр., като към него е сумиран и остатъкът от третото тримесечие - 139 бр., както и допустимото превишение от 10 %, което е равно на 68 бр., или общо възложени за четвъртото тримесечие са 889 бр. СМД. По втората задача вещото лице е констатирало, че за четвъртото тримесечие на 2014 г. СМД бл. МЗ-НЗОК № 3 са превишени с 28 броя на стойност 504 лева, тъй като от справката на СЗОК се установява, издадени, изпълнени и заплатени медицински направления за процесното тримесечие по бл. МЗ-НЗОК № 3 общо 917 бр., от които 884 бр. са изпълнени в СЗОК, а 33 бр. в друга РЗОК. Проверката за съответствие на данните от копията на първичните документи - бл. МЗ-НЗОК № 3 за четвъртото тримесечие на 2014 г. с отразените в извлечението данни са показали: пълно съответствие на данните за дата и номер на направление, ЕГН на пациента, дата на назначаване и на изпълнение на дейността, тип на заболяването, регистрационен номер и име на лечебното заведение изпълнител с отразените в електронните отчети има за 421 документа; за 253 бр. от представените направления, на стойност 4 554 лв., са налице несъответствия на данните в направленията и извлечението по отношение на ЕГН на пациент, датите на назначаване и изпълнение; за 242 бр. отчетени в електронните таблици и изпълнени и заплатени дейности в материалите по делото не са намерени първични документи за назначаването им от специалистите работещи в лечебното заведение; 83 броя направления на стойност 1 494 лв., които не са включени в отчети на изпълнители на СИМП; 14 бр. направления за назначените дейности, са с дати преди четвъртото тримесечие. Съобразно на анализа, вещото лице е приело, че няма превишение на възложения брой СМД за четвъртото тримесечие на 2014 г., тъй като са възложени 889 бр. и са представени първични документи за общо 757 издадени направления (със съвпадащи данни 421 бр. + с несъвпадащи данни по някой от показателите 253 бр. + назначените дейности не включени в отчетите 83 бр.). По третата задача вещото лице е отговорило, че изчисленията от счетоводството на СЗОК - аналитични партиди по счетоводна сметка 40500 "задължения към доставчици за ЗО дейности" за периода от 01.11 до 31.12.2014 г. показва, че възникналите задължения за плащане към различните лечебни заведения са погасени в едноседмичен период от издаване на фактурите. По четвърти въпрос, в заключените на съдебно-икономическата експертиза е посочено, че посредством електронната система на СЗОК отчитането на данните за отчетени и заплатени дейности е с натрупване. След сравнение с възложените по протоколи дейности се формират остатъци или брой за компенсиране за всяко тримесечие. В справката на СЗОК са посочени 139 бр. СМД остатък от третото тримесечие на 2014 г., и с тях е увеличен броя на определените за четвъртото тримесечие дейности. Вещото лице е заявило, че насрещна проверка по издадените от жалбоподателя амбулаторни листа в изпълнение на процесните направления ще бъде сериозно затруднена, тъй като обема на документи, които трябва да бъдат прегледани в различните лечебни заведения, за да се стигне до търсените направления е огромен, изисква се ефективно съдействие от страна на лечебните заведения, които обикновено не разполагат с персонал, на който тази задача да бъде възложена. При така установеното от вещото лице и с оглед доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че писмената покана е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Изложил е подробни аргументи по отношение на разминаванията на бройките на СМД в електронния отчет и същите, установени от първичните документи, представени и по делото и е стигнал до извода, че на първо място по делото не са представени всички направления на хартиен носител, поради унищожаването им при наводнение, станало в архивохранилището на СЗОК, находящо се в сградата на Военномедицинска академия, и на второ място поради това, че разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗЗО предвижда възможността данните и документацията, изисквана от НРД да се предоставя от изпълнителите на съответното РЗОК и само на електронен носител. На трето място първоинстанционният съд е посочил, че жалбоподателят не твърди, че не е издал посочените в електронния отчет направления, като в случай, че оспорва истинността на подписаните от него документи, е следвало да я оспори по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК. С оглед горното, първоинстанционният съд е достигнал до извод за законосъобразност на писмената покана на всички основания по чл. 146 от АПК. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав споделя изводите на Административен съд - С.-град за липса на нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че не е съставен констативен протокол, както се изисква в чл. 14, ал. 1 от Инструкция № РД-16-6/22.02.2010 г., тъй като релевантно в процедурата по издаване на писмена покана е наличието на протокол за неоснователно получени суми. Безспорно е по делото, че в случая е съставен само протокол за неоснователно получени суми, но това не представлява процесуално нарушение, тъй като в чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО изрично е предвидено, че в случаите по ал. 1 (когато получаването на суми без правно основание не е свързано с нарушение по този закон) се съставя протокол за неоснователно получени суми. В същия смисъл е и клаузата на чл. 46, ал. 2 от договора. В случая визираните разпоредби са били спазени. Налице е заповед за извършване на финансова проверка и протокол за неоснователно получени суми (чиято формална доказателствена сила не е опровергана, както в административното, така и в съдебното производство), който предшества процесната писмена покана. Последната съдържа достатъчно ясни фактически и правни основания, а административният орган се е позовал на протокола за неоснователно получени суми, констатациите в който представляват допълнително фактическо основание за издаване на поканата за доброволно изпълнение. Протоколът за неоснователно получени суми съдържа подробно изложение на фактическите основания за издаване на оспорената писмена покана. Дадена е възможност на лечебното заведение, изпълнител на извънболнична медицинска помощ, да направи възражение пред директора на СЗОК по тези констатации. В процесния случай лечебното заведение е упражнило правото си на възражение, което не е възприето от назначената комисия. Не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения при преценката на приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза, релевиращи необоснованост на обжалваното съдебно решение. Разпоредбата на чл. 82, т. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2014 г. (отм.) задължава изпълнителите на медицинска помощ да събират, поддържат, съхраняват и предоставят на НЗОК/РЗОК информация в електронен вид в определен от НЗОК формат за отчитане пред съответната РЗОК за извършената от тях дейност в полза на ЗЗОЛ, съдържащ атрибутите от първичните медицински документи съгласно приложение № 3 "Първични медицински документи" и допълнителни атрибути, съгласувани с БЛС. П. делото са приети като доказателства извлечения на хартиен носител от електронните отчети на изпълнителя на СИМП, заверени от длъжностно лице на СЗОК. В първоинстанционното решение е прието, че отчетите, които са подадени от "ДКЦ -" ЕООД, представляват подписани от него частни документи, поради което съобразно правилото на чл. 193, ал. 2, изречение второ от ГПК именно той е този, който следва да докаже неистинността им. Представени на хартиен носител са и обобщени извлечения от електронните отчети на изпълнителите на СИМП, които са изпълнили медицинските дейности въз основа на издадените от жалбоподателя направления. Извлеченията са подписани от Директора на СЗОК и от изготвилите ги длъжностни лица (зам. директор и гл. експерт). Документът, съставен от длъжностните лица на СЗОК в кръга на служебните им задължения, е официален и съставлява доказателство за издадените направления за СМД от изпълнителя на СИМП и за изпълнението на назначените с направленията медицински изследвания от изпълнителите на СИМП съгласно представените по нормативно установения ред електронни отчети. На основание чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта за доказване неистинността на официалния документ пада върху страната, която го оспорва, в случая изпълнителя на СИМП. При преценката на доказателствата първоинстанционният административен съд е спазил съдопроизводственото правило на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК, съгласно което не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Обосновано съдът е приел, че заключението на съдебно-икономическата експертиза, досежно изводите, обосновани от липсващата част на направленията, което според вещото лице е индикация за липса на превишение на бл. МЗ-НЗОК № 3, по никакъв начин не опровергава фактическите констатации на административния орган. Относно СМД вещото лице е дало заключение по задача 2, че превишенията на СМД са с 28 бр. направления бл. МЗ-НЗОК № 3 на стойност 504 лв. при определена за тримесечието бройка от 682 направления, при увеличаване със 139 бр., които представляват остатък от предишното тримесечие и 68 бр., представляващи 10 % от допустимото превишение. Изложените мнения в заключението на вещото лице за наличие на "неточности" и "разминаване на информацията" в електронните отчети, не могат да служат като годно доказателство в подкрепа на твърдението на касатора, че "изпълнението на направленията се разминава доказано с отпуснатите такива". Заключението е недопустимо в частта, с която е изразено становище относно наличието на правно основание за ангажиране отговорността на изпълнителя на СИМП предвид изразено съмнение от вещото лице. От страна на касатора не са посочени доказателства за установяване на действително несъответствие между назначените от него медицински дейности и отчетените медицински дейности от изпълнителите на СИМП съгласно подадените от тях електронни отчети. За четвъртото тримесечие на 2014 г. заплащането на отчетените медицински дейности се е осъществило една седмица след предоставяне на фактурите и включват стойността на всички извършени медицински дейности от лечебното заведение. Заплатената фактурирана сума включва цялата отчетена стойност на МДД и СМД, т. е. и тази над определените за четвъртото тримесечие на 2014 г. дейности, с оглед на което се преценява като неоснователно възражението на касатора. На следващо място следва да се отбележи, че възраженията направени в съдебно заседание, досежно факта, че основният по делото въпрос е бил наличие на сума за компенсиране от предишното тримесечие на 2014 г., и за липса на данни за настъпило наводнение, което се визира, като причина от административния орган за липсата на част от направленията, са неоснователни. В първоинстанционното решение, в заключението на вещото лице и в самия административен акт, ясно е посочено, че лечебното заведение е формирало остатък от направления бл. МЗ-НЗОК № 3 от предходното тримесечие на 2014 г. в размер на 139 бройки. Тези бройки са ползвани от дружеството през четвъртото тримесечие, което чисто логически обосновава извода, че е налице превишение само от 28 бройки. Твърденията на жалбоподателя за сума за компенсиране от предходното тримесечие, би довело до превишение в размер на 167 бр. СМД. Административният орган е взел предвид остатъка от третото тримесечие и го е прибавил към назначените с протокола брой на СМД. Доказателства за наводнение в архива на СЗОК в сградата на Военномедицинска академия са представени по делото и се намират на с. 622 до с. 625 от адм. д. № 10950/2015 г. на Административен съд - С.-град, и са взети предвид при постановяване на решението на първоинстанционния съд. По отношение на възражението в касационната жалба за неправилно интерпретиране на фактите от първата инстанция, настоящият състав също намира за неоснователно. В действителност на стр. 669 от делото е налична молба, с която жалбоподателят твърди, че не оспорва издадените и изпълнени в същото лечебно заведение направления бл. МЗ-НЗОК № 3, а оспорва електронните отчети, с които ответникът твърди, че издадените направления от "ДКЦ - 28 - С." ЕООД за СМД, но изпълнени от други лечебни заведения, посоченото дружество е надхвърлило определеният лимит за процесния период. Горното сочи за липса на разминавания във фактите, тъй като жалбоподателят е направил точно изявлението, цитирано от първоинстанционния съд и той мотивирано е отговорил какви са причините, които възпрепятстват проверката в други лечебни заведения, които са изпълнили процесните СМД. Освен всичко настоящият състав смята за нужно да допълни, че не е необходимо, да се установява с кои конкретни направления, издадени от проверявания СИМП е допуснато превишението, тъй като от значение е не факта на издаването на направлението, а неговото изпълнение. От заключението на вещото лице се установи, че са заплатени всички фактурирани и изпълнени дейности. Превишението не се установява по отношение на конкретни направления, а по отношение на определените за цялото тримесечие бройки на СМД за конкретния СИМП (брой СМД и стойност на МДД), именно защото изпълнението, респективно - превишението се изчислява не за издадените, а за изпълнените и изплатени направления. Такова изчисляване е обусловено и от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-НС-04-6/23.01.2014 г. на Надзорния съвет на НЗОК, както и от клаузите на чл. 44, ал. 1 от договора, в който е предвидена възможност за преразпределение на броя на определените СМД между съответните СМД и лекари. Позоваването на съда на заключението на вещото лице, направено въз основа на електронните отчети, и отричането на експертизата в частта, в която са проверени издадените направления на хартиен носител, не обуславя извод, че оспореното решение е необосновано или неправилно. В електронните отчети са посочени съответните направления по номер и дата на издаване. Съпоставката между амбулаторните листи - по номер, дата и УИН на лекаря, който ги е издал, посочени в отчетите на последния от една страна и от друга - амбулаторните листи (със същите данни), които са посочени в отчетите на изпълнителите на СМД по направления е възможна и само въз основа на данните от електронните отчети и тази съпоставка е направена от вещото лице. Заключението на вещото лице (с изключение на изводите за липса на превишение поради непредставени направления от страна на административния орган за част от периода) е много подробно, последователно и логично и съответства на писмените доказателства по делото, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение като е възприел по-голяма част от изводите на това вещо лице, а друга е отрекъл. В тази връзка доводите на касатора, че е възразил срещу заключението в първоинстанционното производство, не се доказват от данните по делото, а напротив, същият се е съгласил с изводите на вещото лице изцяло. По отношение на възражението за присъдените разноски следва да се отбележи, че разноските са присъдени с оглед изхода на спора, като размерът на юрисконсултското възнаграждение е определено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция (ДВ, бр. 28 от 2014 г.), според която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението се определя в размер на 300 лв. Ирелевантно за размера на юрисконсултското възнаграждение е сумата за процесуално представителство и съдействие, която са договорили жалбоподателят и пълномощникът му по конкретното дело. По изложените съображения, като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд С. - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,